гам големи усилия да направя нещо, да извърша някаква работа. Днес всеки е запретнал ръкави, напрегнал мишци, строи заводи, фабрики и язовири. М. Марчевски, П,
237.
НАПРЯГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напрягам и от напрягам се. Браздулици пот шарят изгорялото лице на стареца и мокрят опънатата му от напрягане шия. Елин Пелин, Съч. II, 34. Физическите упражнения трябва да се извършват с макси-мална амплитуда,., свободно, без напрягане. Н. Манчева, ЛФ, 156. Нашите успехи зависят само от усилията ни, от напрягането ни, от амбициите ни, ако щеш! А. Гу-ляшки, СВ, 163. Както казах и друг път, България без големи напрягания може да мобилизира 220 000 души в нещо осем деня. Пряп., 1903, бр. 12, 3.
НАПРЯКО нареч. 1. Перпендикулярно, в обратната посока на дължината или височината на нещо; препречено, напреки, напреко, напречно. — Туй е квадратно-редова сеитба — бавно говори бай Драган. — видиш ли как се кръстосват машините — голямата кара надлъж, а малката — напряко. Н. Тихолов, ДКД, 22. Свиреше Мангафа-та .. Дясната му нога беше свита и върху бедрото й напряко висеше преметната лявата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109. При раирани и карирани тъкани джобът може да се скрои напряко на плата или на верев.
H. Афлатарлиева и др., ТДО, 80.
2. За движение по път, през някакво пространство с гл. като вървя, тръгвам, поемам и под. — направо, без да заобикалям, по права линия пред себе си; пряко. Боръо каза, че ще ги [Дечо и Златан] настигне и тръгна бавно,.. Той вървеше напряко из пожънатите нивя. К. Константинов, СЧЗ, 92. Той [Пинтата] запали нова цигара,.., излезе на тревясалата пътечка и като се шмугна в гъсто, избуяло сечище, пое надолу и малко напряко към чеишата. Г. Караславов, ОХ II, 91. — Накъде беше къщата на Петкови — попита тя, като не на себе си. — Че хванах тука напряко, пък не мога да се оправя. Ст. Даскалов, СЛ, 182. Пътечка зазмеява в сенки сини, / но по стъпкан път ли да вървим? / През тръни и през жилести къпини / по урвите напряко все пъхтим. Бл. Димитрова, Л, 27.
3.' Остар. и диал. Напреки (в 3 знач.); напреко, напряко. Великий царю; му отговори вълшебницата, Златко, възпитан от родители, които не можеха да го търпят,.., секога му говореха напряко. Кр. Пи-шурка МК (побълг.), 353.
НАПСУВАМ, -аш, св. и (рядко) несв.
I. Пепрех. Изричам псувня; изпсувам. Очите му били тъмни, страшни. Напсувал, вдигнал юмрук и ако не го задържали, щял да я удари по лицето... С. Северняк, ИРЕ,
2. Прех. Казвам, отправям някому псувня; изпсувам. Като напсува накрай смаяната жена, той [Гашков] тръшна пътната порта и тръгна към най-близката кръчма. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. Шопът обърна кървавото си лице, поспря се, напсува високо хлапето и го изгледа зверски. Елин Пелин, Съч. II, 98. Той се сепна, отърси се със зверовит поглед към децата и ги напсува на майка. Ив. Вазов, Съч. X, 37.
3. Прех. Диал. Нахоквам, навиквам, наруга-вам някого; накастрям (Н. Геров, РБЯ III). напсувам се страд. и взаим. от напсувам във 2 и 3 знач.
НАПУДРЯ. Вж. напудрям.
НАПУДРЯМ, -яш, несв.\ напудря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам изцяло нещо (лице, част от лице, шия и под.) с пудра. После се огледа спокойно в малкото ог-ледалцие, напудри носа си и стана, без да му подаде ръка. М. Грубешлиева, ПИУ, 191. Лицето [на княгиня София] бе леко напудрено, очите й светеха като едри черни диаманти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 181. Мина може би половин час и на верандата пристигна,.., напарфюмирана и напудрена, измила и сресала косата си,.., тържествуващата Виктория Беглишка. К. Калчев, СТ, 65.
2. Прен. Покривам нещо с прахообразно вещество (прах, пепел, брашно и под.). Бавно, като обмисляше всеки ход, той се приближи до кутията с магнезия, напудри дланите си и се хвана за първия лост. Ив. Планински, БС, 27. Тя беше се препасала със синя престилка,.., зелената кърпа на главата .. и красивото й лице, щедро напудрено с брашно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 17. Обърса с длан житния прашец, с който го бяха напудрили житата. Ст. Даскалов, ЕС, 142. • Обр. Ама че хубава есен се отвори в Пирин тази година: слънчева и тиха, с пламнали в ниското в пурпур и злато гори, с притихнали по-горе мури и леко напудрени от първия сняг върхове... Е, 1981, бр. 1085,
1. напудрям се, напудря се I. Страд. от напудрям. Вечерно време след измиване на краката с вода и сапун кожата се намазва добре с мехлема, а сутрин се напудря с пудрата. II. Възвр. от напудрям в 1 знач. Зара използва момента да се напудри и заличи следите от сълзите си. Д. Димов, Т, 143. Както беше се избръснал и напудрил,.., съвсем млад, той приличаше по-скоро на току-що завършил гимназист, отколкото на военен. Й. Йовков, ЧКГ, 25.
НАПУДРЯНЕ ср. Отгл. същ. от напудрям и от напудрям се. Вечерно време след измиване на краката с вода и сапун се намазва добре с мехлема, а сутрин се напудря с пудра. Намазването и напуорянето трябва да се прави особено обилно. РД, 1966, бр. 247, 2.
НАПУК нареч. Разг. Обикн. с предл. на. На инат, за яд на някого, нещо. —Да ти
