Всички напрегнаха мишци, размахваха кирки и лопати, товареха и изпращаха вагонетка след вагонетка на повърхността. Ив. Мартинов, М, 123. Конете едва теглеха товара — затъваха в омекналия сняг, пръхтяха, напрягаха вратове. А. Гуляшки, МТС, 299. „Пинтеза ще играе!“ — говореха всички и напрягаха шии един през друг да го видят. И. Петров, HЛ, 104. // Рядко. Правя нещо да бъде под силно напрежение, да бъде опънато, стегнато до краен предел. Дъхът й мигновено спираше, сърцето напрягаше гърдите. Още миг и тя ще писне, ще пробуди къщата, хората, света. Г. Райчев, Избр. съч. II, 214. • Обр. Гъста, зловеща тишина напрягаше малката прикътана стая, дето се чуваше само силното и пресечено хъркане. К. Константинов, ППГ, 195.
3. Прен. Непрех. За чувство, мисъл и под. — с много голяма сила се стремя да се проявя, да се покажа; напирам. Спряха се един срещу друг, сдържайки силното чувство, което напрягаше да ги хвърли в прегръдка. Н. Антонов, ВОМ, 32. Мъчителни мисли напрягаха в съзнанието на стария Черешар. П. Славински, ПЗ, 336. Тя [Нона] държеше камшика в ръцете си и стоеше изправена, стройна и млада буйна сила напрягаше на-вън^изпод прилепналите с тялото й дрехи. И. Йовков, ЧКГ, 19-20.
4. Прех. Прен. В съчет.: а) Със същ. като очи, поглед, слух, ум, памет и под. Мак-симално се концентрирам и активизирам дейността или способността на назованото от съществителното; напъвам: Напрягам очи — взирам се. Като напрегна очи в мрака той изведнъж забеляза няколко човешки глави, после на слабата светлина на небето се очертаха остри ръбове на пушки. П. Вежинов, ВП, 24-25. Напрягам слух — вслушвам се. Тя напрягаше слух и искаше да улови всяка дума. Елин Пелин, Съч. III, 109. Напрягам мисъл, памет — замислям се, мисля усилено. Гороломов мръщеше веждите си, напрягаше ума си, но нищо не можеше да прибави към тия думи. И. Йовков, ПГ, 117. Тя [Вяра] напрегна паметта си и се помъчи да възкреси остатъците на миналото, които бяха дълбоко заровени в душата й. Ив. Мартинов, ДТ, 202. „Ние сме сила!“ Кои „ние“? — напрягаше мислите си Кукушкин, но отговор не получаваше. М. Марчевски, П, 121. б) Със същ. сили. Правя големи физически усилия да повиша възможностите си, дейността си. Въстаниците напрягаха сили и наново къртеха с ръце камъни от дуварите, за да открият дупки за цевите на пушките си. Г. Караиванов, П,
5. Прен. Непрех. Диал. Работя много, свръх сили. Пък дядо Мирчо поглеждаше страхливо към Димка и думаше на две-три жени: — Богинка не е крива. Тя е човек от оня свят;.. И напряга в работата като вол. Ил. Волен, ДД, 40. напрягам се, напрегна се страд. от напрягам в 1, 2 и 4 знач. Без да се напряга мускулатурата, упражнението се изпълнява в умерен темп 3-4 пъти. Ив. Мангъров и др., ПГ, 116.
НАПРЯГАМ СЕ несв.\ напрегна се св., непрех. 1. За мускули, части от тялото — ставам изопнат, опънат в резултат на физическо напрежение. И когато в неговото въображение ярко изпъкваше тая картина, мускулите му се напрягаха и духът замираше в гърдите му, като че вече тичаше под изстрелите и усещаше смъртта зад себе си. Ем. Станев, ВТВ, 5. Мускулите му се напрегнаха и ръцете му силно стиснаха коляното. Д. Немиров, Др, 121. Раменете на братовчеда внезапно се напрегнаха и след малко той се извъртя с лице към брега. Д. Фучеджиев, Р, 33.
2. Прен. Засилвам чрез силна концентрация и активност степента на своята проява, дейност. Мисълта на Фитилчето се напрегна до крайност. Д. Димов, Т, 171. Очите ми се напрегнаха да доловят израза на лицето му в мрака.
3. Понякога със следв. изр. със съюз да. Правя, проявявам много голямо физическо, умствено или психическо усилие, за да извърша, постигна или осъществя нещо; напъвам се. И колкото и зле да беше се запънал плугът, Комура щеисе напъне, ще се напрегне и ще го изкара. Й. Йовков, АМГ, 98. Побиваха я тръпки като студени иглици, виеше й се свят. Но се напрегна и разказа на старите всичко, открай докрай. А. Гуляшки, СВ, 130. — Тя говореше на Стефана по български, но твърде много се напрягаше, бъркаше думите, употребяваше френски думи с български окончания. В. Геновска, СГ, 268. Още веднъж се напрегна да разбере какво искаше да му каже Слав, но пак безрезултатно. Д. Фучеджиев, Р, 79. Нашето естество е такъво, чтото ние за много вре-мячне можем непристайно да ся напрягаме само да работим, а искаме и да ся поразве-селим, и да ся позабавим и разтущим с някой разговор или с някоя игра. Й. Груев, КН 3 (превод), 28. // За животно — събирам, концентрирам всичките си физически сили, за да преодолея някакво препятствие и тръгна напред. Воловете се напрегнаха, колкото сила имаха, хомотите заскриптя-ха, обтегнаха се процепите на чивгарите,.. но плугът не мръдна. Й. Йовков, АМГ, 97. Биволците се напрегнаха, яремът изскър-ца, ралото се скри в земята и запорпори. Йл. Волен, МДС, 89.
4. Прен. За лице, физиономия, глас на човек и под. — изменям нормалното си състояние под действие на физическо или психическо напрежение. — Намерих най-сетне — рече той [Левски],.. — Е добре! — каза Големия и слабичкото му тясно лице се напрегна. Ст. Дичев, ЗСI, 353. Гласът ми се напрегна, нещо започна да ме стиска в гърлото.
О Напрягам / напрегна мишци. Разг. Пола
