вам. напръскувам се, напръсквам се страд. и възвр. Всякога да са напръскува с метлата вода, кога ще замете одаята, за да не се вдига прах. 3. Княжевски, ПР111 (превод),
28. ч т
НАПРЪСКУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напръскувам и от иапръску-вам се; напръскване,
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРЪСТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Напръстник1. И наистина, кой из вас не ще да се съгласи с назе,..; че е милион пъти по-лесно и по-спорно да шие с машина, нежели с тежкия напърстек. Знан., 1875, бр. 1, III. Га вечеру дойде, / та принос принесе/в торбица ярпица, / .., / на игла ма-сълце, / в напърстек сиренце. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 130.
НАПРЪСТНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Металически, кокален или пластмасов уред с форма на малък кух цилиндър, заКрйт от едната страна, който се надява на средния пръст на ръката, за да натиска иглата при шиене и да не се убожда пръстът. Между пръстите на дясната му ръка,.., проблесваше игла и едър, кръгъл, излъскан напръстник. Д. Талев, ЖС, 149. Скръстил крака по турски на кожухарската софа, Босната шие рунтав калпак, натиска ши-рокоушна игла с объл напръстник. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 206. Пратениците, бивши терзии с отдавна ръждясали и плесенесяли ютии, ножици, игли, напръстници,.., не зачитали Маджурина. Д. Вълов, Ж, 92. С две ръце требе да изхраниш градеца с хляб. Шивачът с две ръце, с една игла ц с един напръстник требе да го облича. И. Радичков, ББ, 72.
2. Прен. Разг. Малка чашка, обикн. за ракия или кафе; напръстниче1. // Количеството течност, което се съдържа в такъв съд.
— Ники, налей един напръстник и на мене! Искам да се чукнем с тази душица... П. Незнакомое, БЧ, 41. „Па как можа бе, как би толкова да не мязаш на баща си! Га че в жилите ти не тече един напръстник негова кръв!“ А. Гуляшки, ЗР, 47.
О Като (колкото) напръстник. Разг. За съд, обикн. чаша — с много малък обем, вместимост. Тате извика на отсрещния кафеджия да донесе две кафенца — това значеше една чашка кафе, разделена в две малки като напръстник кафени чашчици. Г. Белев, ITEM, 75. В една къща, дето хлябът се реже на резени, тънки като лозов лист, и виното се поднася в чаши, големи колкото шивашки напръстник, весела сватба не става. К. Петканов, ДЧ, 284.
НАПРЪСТНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Растението дигиталис; бесниче, напръстниче2. В съвременната медицина незаменимо лекарство при редица заболявания на сърцето са листата на напръстника (дигиталис) и приготвените от тях лекарства. А. Бойчинов, ПХ, 6.
НАПРЪСТНИЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от напръстник1; малък напръстник1. Те бяха бели филджанчета колкото напръстни-чета. Само да лизнеш, и ракията свършва. Кр. Григоров, Р, 141. —Я дай, бае Стойко, да му фърля едно напръстниче, та да ми мине яда. Т. Влайков, Съч. III, 204.
НАПРЪСТНИЧЕ2, мн. -та, ср. Разг. Напръстник2. С настъпването на лятото количеството на видовете бърже нараства. По-разпространени и характерни са разните видове звънчета (..), напръстниче. П. Делирадев, В, 162.
НАПРЪХВАМ1, -аш, несв.\ напръхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За житни растения, нива — узрявам напълно, ставам с ронливи, сухи класове и съм готов за жътва; изпръхвам1. Пожълтели, напръхнали ниви. Тук-таме вече размахва греблата си подранила сноповързачка, като гълъбица. А. Ка-ралийчев, НЗ, 209. Като пладня стане, / сърпа почернява, / нивата напръхва, / под сноп сянка няма. Нар. пес., СбВСт, 336.
НАПРЪХВАМ2, -аш, несв.\ напръхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Обхваща ме силно чувство обикн. на неприязън, злоба, омраза, което съм готов да проявя; настръхвам, кипвам. Ласкаво погледна мъжа си. Бияза вече съжаляваше, че така напръхнал я срещна. М. Яворски, ХСП, 137. Глупчо спрял при каскетите, поздравил и ухилен повече от всякога казал: — Днес един — утре нито един! Напръхнали от студа и вятъра, кооператорите сякаш това и чакали. Рипнали като един, вдигнали сърповете и го емнали из блока. ВН, 1959, бр. 2533,4.
НАПРЪХВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от напръхвам1; изпръхване1.
НАПРЪХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от напръхвам2 и от напръхвам се; настръх-ване, кипване.
НАПРЪХНА1. Вж. напръхвам1.
НАПРЪХНА2. Вж. напръхвам2.
НАПРЪЦАМ. Вж. напръцвам.
НАПРЪЦВАМ, -аш, несв.; напръцам, -аш, св., прех. Диал. Натискам, възсядам, яхвам. напръцвам се, напръцам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРЯГАМ, -аш, несв.\ напрегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, напрегнат, св.
1. Прех. Подлагам на напрежение, изпъвам, опъвам до краен предел, до последна възможност нещо. Но бягай по-скоро далече: / душманин пак лъка напряга. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 77.
2. Натоварвам физически, опъвам до крайна, последна възможност нещо (мускули, мишци и под.); напъвам. Все повече и повече напрягаше Митко мускулите си! Силите му го напускаха. Ив. Мартински, ПМ, 117.
