-аш, несв. \ напусна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напуснат и (остар. и диал.) на-пустя, -иш, мин. св. -их, ce., прех. 1. Излизам, отивам си отнякъде, където съм бил до този момент. След един час ние напускаме хотела... Н. Фурнаджиев, МП 81. Сутрин той напущаше къщата рано, бързо и закусваше в кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 138. Викнали една вечер Тако в задната стаичка, когато всички клиенти напуснали кръчмата. Кр. Григоров, Р, 189. Когато привечер двамата напуснаха стаята, Гунка вървеше по улицата потънала в срам. Г. Рай-чев, ЗК, 176. // Излизам извън границите, пределите на някакво населено място, пространство и под. Автомобилът скоро напусна града и се впусна по широкия път. Елин Пелин, ЯБЛ, 33. През редица нощи от Преспа излизаха големи групи младежи,.. Напущаха града шумно, с викове и песни. Д. Талев, И, 501. Напускаме селото и вървим героически два часа... Хр. Смирненски, Съч. III, 68. Какво струваше на тоя турчин да се откаже да напуска шосето,.., за да не троши колата си четири дни из делиормански-те завои. Ив. Вазов, Съч. XII, 145. // Разш. Преставам да бъда някъде, да се намирам някъде, където съм бил до този момент. Дядо Божин, който не напускаше широкия нар зад печката, охкаше болезнено... Д. Ангелов, ЖС, 189. Уговорихме се да избягаме с лодка .. Около полунощ напуснахме брега. П. Михайлов, МП, 27. От Дунава изпищя параходната тръба, знак, че параходът напуща пристанището. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 64.
2. Прен. За път, река и под. — простирам се, разполагам се, излизам вън от пределите на някакво пространство, област, местност и др.; оставям. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин, Съч. I, 216. Като напусне планинската врата върху върховете Инджекъз и Карпузте-пе, Места излиза в равнината. Й. Йовков, Разк. II, 32.
3. Преставам да живея някъде (населено място, държава и под.) или да обитавам някое жилище. — Аз напускам вече Преспа и моля да ми се позволи да кажа няколко думи като за сбогом и за благодарение. Д. Талев, ПК, 491. — Аз напуснах родното си място, когато бях още дете, по-малка от вас. Ал. Бабек, МЕ, 85. Мисълта, че може би ще се наложи да напусне бащиния дом, го измъчваше и плашеше. Ем. Станев, ИК I и II, 32.
4. Прен. Преставам, отказвам се да живея повече по начин или в условия, както съм живял досега; изоставям, оставям. Да напуснат разкоша и удобствата на столицата и дойдат чак в далечното им и затънтено село нарочно за тях и за дружеството им
— ето кое най-много поласка и зарадва лю-ляковчани. Й. Йовков, Ж 1945, 109-110.
— А какво ще правиш, ти, мила моя, при мене? .. Къде е здравият смисъл тук: да напуснеш един сит охолен живот, за да делиш с мене беднотията? М. Грубешлиева, ПП, 81.
5. Преставам да бъда с някого, с група хора, като прекъсвам общуването си, близките си отношения или съвместната си дейност, работа с тях; изоставям. Едва сега легистите разбраха, че Народният войвода наистина ги напуска. И вцепенението, което ги беше грабнало, се замени от дълбоко отчаяние. Ст. Дичев, ЗС I, 245. Гражев се обърна и видя, че другарите му не бяха го напуснали. Ив. Мартинов, ДТ, 77. — Скоро ще станем напълно излишни един за друг.. Вместо да избухне, той [Борис] се уплаши, че експертът можеше да го напусне неочаквано. Д. Димов, Т, 521. До преди седем-осем години селяните там са се наричали крепостни и били закрепостени. Не можел селянинът да напусне по своя воля господаря си, селото, земята, която обработва. Д. Талев, ПК, 206. // Прекъсвам брачния си живот, брака си с някого; изоставям, оставям. — Тя е жена на главния инженер. Зная. Та какво? — Избяга тогава. Тя три пъти го напуска. П. Михайлов, ПЗ, 37. Друга жена, като напусне мъжа си, с месеци не се мярка по улиците, но с Радка не стана така. Тя си ходеше из село,.., като че нищо не е било. Ил. Волен, ДД, 127. Баба Либеница отдавна вече са е убедила, че дядо Либен не може да я напусне. Л. Каравелов, Съч. II, 45. Една жена искала да напусти мъжа си по причина, че зле са обносял с нея и много я биял. У, 1871, бр. 1, 255. Който беше годен, маму, / годеница си напуща/за гюзелин Тодорица. Нар. пес., СбНУ XLVI, 239.
6. Преставам да се занимавам с някаква дейност, да упражнявам някакво занятие, професия; оставям, изоставям. Той ме натовари да ви кажа, че напуска работата за един месец и не желае да бъде безпокоен. Д. Димов, Т, 257. Ламбе не дочака края на учебната година, напусна учителството в селото. Д. Спространов, С, 158. Дядо Недко остана сам, обедня, отчая се и в Бога и в хората, щтусна старото си изкуство и се пропи. Й. Йовков, Ж 1945, 57-58. Че когато бъде той из село, в механата добър заместник ще му е дядо Стрезо, който май напуска ткането. Т. Влайков, Пр I, 100. Да не бе и Момчил напускал хусарство, и досега главата му щеше да си седи на плещите. Ст. Загорчинов, ДП, 477-478. // Преставам да изпълнявам някаква длъжност, да заемам някакъв пост; оставям, изоставям. Отчаян от зложелателството на събратята по перо и от пренебрежението навред, той [Друмев] напуска със свито сърце поста си, за да потърси друго поприще. М. Арнаудов, БКД, 275. Постоянно заплашван с отмъщение от Михайловите привърженици, той напуска престола и избягва от Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 13. // Прекратявам
