СП (превод), 2. За ослобождението си от това голямо зло [духовенството], челове-чеството е обязано на общественият напредък, който е купуван с кръвта на хиляди жертви. Ч, 1871, бр. 24, 765. // Със съгл. или несъгл. опред. Усъвършенстване, развитие на областта, посочена от определението. Само повдигането благосъстоянието на един народ създава условия за умствено азвитие, за просвета и културен напре-ък. Т. Влайков, Съч. III, 33. Динамичният напредък на науката и техниката влияе на все по-бързото приложение на новите постижения в различните области на стопанството и живота. К, 1963, кн. 7, 37. Той [Мидхат] съпостави назадничавостта в градоустройството с напредъка във вкусовете и облеклото на русенци. Ст. Дичев, ЗС
1. 368. Обществен напредък. Технически напредък.
2. Достигане на следващ по-висок етап в развитието на някого или нещо, в нечия или някаква дейност; напредване, развой. Извършената промяна означава безспорен напредък не само в развоя на вътрешната революционна организация, но въобще в развитието на освободителното дело. Ив. Унджиев, BJT, 298. Рада, облегната до пречките на чардака, следеше с болезнено внимание напредъка на диренето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. Из целия път от Ловеч до Търново Стайно поучаваше двамата съпрузи, сочеше им себе си и своя личен напредък, за да разберат какво ще правят, та да станат хора на чест и уважение... В. Генов-ска, СГ, 238.
3. Постижение, успех в развитието, дейността или качествата на някого или нещо. Напредъкът, който сте направили в новите стихотворения, е особено чувствителен. Тоя напредък е дълбоко в апарата на Вашето поетическо чувство и Вие сами едва ли бихте могли да забележите. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 280. Тя [Йорданова] пее смислено, съдржателно, с отмерено чувство и бележи радващ напредък. БНТ, 1941, бр. 217, 4.
— Друга (остар.) форма: н а п р 6 д о к.
НАПРЕЖ нареч. Остар. и диал. Напред. Яхнах коня на г. Милде, който бе отминал напреж, и заправих дълги зигзаги по лъзгавата трева на урвата. Ив. Вазов, Съч. XV, 141. И напреж, когато още беше по-млад и по-силен, той се е пренасял в миналото. Но тогава всички тия бегли спомени го вълнуваха. Г. Караславов, ОХ III, 4.
— Полудяха тез мойте синове. И по-на-преж не са били цвете, ама барем излизаха, ходеха на работа. Й. Йовков, Б, 94. Когато го [дядо Кольо] видях пръв път, най-напреж ми удари у очи натежалата му, малко климнала глава. М. Георгиев, Избр. разк., 153. Бръбой или кронпир [картофи] е донесен най-напреж из Южна Америка. Лет., 1874,203.
— Други форми: напреш и напреж д.
НАПРЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. и диал. Предишен; напреден. Сега, под тая войнишка палатка, далеко по място и време от напрежния си цивилен живот, аз с една вътрешна сладост простирам мисълта си върху ония детски преживелици през тоя ден. Д. Калфов, ПЮН,
151. Като промени напрежния високомерен тон, сега вече по-вежливо и дори приятелски той се обърна към него: — Прангата се много фали с тебе. Т. Влайков, Съч. III, 121. Лицата на двата младоженека са за-светиле от радост, но изведнаж пак доби-ле по-напрежното си виражение. Л. Караве-лов, Съч. II, 122. Нашите времена са отличават от сичките по-напрежни с това, че мислите, знанието и науката са се пре-обърнале от думи в дела, а от предположения — в истина. С, 1872, бр. 31, 246.
— Друга форма: н а и р е ш е н.
НАПРЕЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Състояние на висока степен на концентрация, съсредоточаване на сили, внимание и под. (обикн. при извършване, осъществяване на нещо, при някаква дейност, действие), при което се изразходва голяма физическа или психическа енергия. Бащата като че не го [Ленко] чу, той беше приведен и цялото му малко жилаво тяло с тесни рамене беше в напрежение. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243. Матъо усещаше как краката му према-ляваха и се сплитаха, как дробовете му вече не издържаха на напрежението и той се задушаваше, но продължаваше да бяга, трябваше да бяга. Д. Ангелов, ЖС, 497. Сирмай беше от ония хора, които са в някакво постоянно напрежение, говорят винаги високо и често съвсем безпричинно се смеят. П. Славински, ПЩ, 118. Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение,.., когато животното вече и по свое желание съзнателно и охотно е готово да даде всичките си усилия. Й. Йовков, Разк. I, 147-148. Умствено напрежение. Изведнъж погледът му, който беше безпрестанно впит на мене, взе едно чудно, неопределено и страшно напрежение. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 11.
2. Само ед. Състояние на усилена дейност в някаква област, по време на нещо и под. Посрещна ни градът с шумния си ритъм и непрекъснатото си трудово напрежение. С. Северняк, ОНК, 66. — В нашия живот под земята напрежението и трудностите са по-много, а веселите часове рядко. Л. Александрова, ИЕЩ, 167. По въстаническите позиции наставаха мигове на върховно напрежение. Д. Талев, И, 564. След войната атмосферата в град Кюстендил е наситена с революционно напрежение: редят се събития след събития, изпълнени с драматизъм. Е. Каранфилов, Б III, 69.
3. Прен. Висока степен на изостреност на конфликт в отношенията между отделни
