държави, политически системи, партии, групировки или в някакъв колектив. Намаляването на международното напрежение е в непосредствена връзка с проблемите на разоръжаването. Л Политическо напрежение.
4. Физ. Мярка за интензивност на вътрешните сили, които се пораждат в твърдо тяло от външни въздействия, натоварване, температурни промени и др., определяна с размера на вътрешната сила, действаща на единица площ от сечението на тялото.
5. Физ. Разлика в потенциалите между две точки в електрическа верига или електрическо поле; сила на електрическия ток, волтаж. Особено големи електрически напрежения, а с това и особено силни земни токове се измерват в ония плоскости на земната повърхност, които лежат над рудни находища. К, 1963, кн. 7, 36. Напрежението в нашите електроразпределителни мрежи е прието да бъде 220 волта. НТМ, 1962, кн. 4, 30. Напрежението на елемента е един волт и не зависи от размерите на съда, въглена и цинка. К, 1963, кн. 2, 45.
— Друга (остар. книж.) форма: н а н р я ж è н и е.
НАПРЕКИ нареч. 1. Разг. Напряко; нй-преко. Тя измъкна две възглавнички и момичетата легнаха една до друга напреки на леглото, както обичаха да правят. Ем. Манов, ДСР, 16. Над едната вежда, напреки на челото, се откри страшна зараснала рана от меч. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Дружин-ката отново пое напреки през нивите. Г. Караславов, Избр. съч. X, 50.
2.Диал. Направо (в 10 знач.); напреко. Чорбаджи Игнат, соватчията, запита така, напреки, бае Митра, да си каже какво мисли за домашната спогодба. М. Георгиев, Избр. разк., 97.
3. Диал. В израз на несъгласие и противоре-чене някому; нйпреко, напряко. Само една дума да ми каже напреки, викам си, ще я изгоня, парцалите й ще изхвърля. Б. Геронти-ев, Б, 14.
О Да те понесат напреки. Диал. Да умреш.
НАПРЕКО нареч. Разг. Напряко; напреки. Момичето погледна баща си, заспал напреко на кревата — облечен и с обуща. М. Грубешлиева, ПП, 40. Напреко на пото-ницата бяха наредени един до друг натъпкани козиняви чували с добре застлани и плътно превързани гърла. Т. Харманджиев, КЕД, 82. Сборичкаха се при разбитата черковна врата и не можаха да разберат откъде долетяха куршум след куршум, та трима души се търкулиха напреко през черковния праг. Д. Марчевски, ДВ, 197. Когато някъде им се изпречеше нива със завалени прегоряла пшеница, те газеха напреко, каталясали, съсредоточени и сериозни. Г. Караславов, Избр. съч. X, 7. Снахата се случи добра, чевръста, угаждаше на стария човек във всичко, не му казваше дума напреко. П. Велков, СДН, 182.
НАПРЕКОР нареч. Диал. Напряко; напреки, напреко.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРЕМЕНЯ. Вж. напременявам.
НАПРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв.; напременя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал.
1. Пременявам много, в голяма степен някого. — Леле мале, стара мале, / я ме оми и оплети / и ме бело напремени, / па ме фани за рачица, / отведи ме у селото, / у селото на орото. Нар. пес., СбНУ XLV, 45. — Седи, Калинко, не оди, / че сме та скоро годи-ле, / годиле, напремениле, / та си работа имаме. Нар. пес., СбНУ XIV, 63.
2. Пременявам мнозина или всички (Н. Геров, РБЯ III). напременявам се, напременя се страд. и възвр. — Мамко, каква си се на-пременила. Не мога да те позная. А. Каменова, ХГ, 54. Зело [момчето] та се напреме-нило у нови дреи, накитило се додека тре-ба и ошло при слънцето. Нар. прик., СбНУ VII, 132, Празник е, напременили са се всички.
НАПРЕМЯТАМ, -аш, св., прех. Преметна, прекатурна много, мнозина или всички. Той беше силен и бързо напремята всички деца на пода.
НАПРЕМЯТАМ СЕ св., непрех. Преметна се, преобърна се много пъти, в голяма степен, до насита (Н. Геров, РБЯ III).
НАПРЕЧА. Вж. напречвам.
HAnPÈHBAM, -аш, несв.\ напрйча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Слагам нещо или много неща напряко; кръстосвам. Бае Неьо отсече няколко чатала, които заби около хрялупата, напречи отгоря им други върлини и метна на тях мушамите ни, под които са свихме. 3. Стоянов, ЗБВ II, 260. — Ой ва вази, се овчари, / .. / Напречете по върбица, /.. / Направете нова моста. Нар. пес., СбНУ VII, 11.
2. Намирам се, лежа или заставам напряко на нещо; препречвам. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени напречваха я с един вид вра-толомни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. напречвам се, напреча се страд. HAnPÈHBAM СЕ несв.\ напрйча ce св., непрех. Диал. Заставам или лягам напряко на нещо; препречвам се. Поразително зрелище представляват тия изпадали борове.., те са се натъркаляли и напречили по стръмнината. Ив. Вазов, Съч. XV, 54.
НАПРЕЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напречвам и от напречвам се.
НАПРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е разположен напряко, перпендикулярно, обикн. спрямо дългата страна на нещо. Противоп. надлъжен. Върху лицето на една дебела напречна греда, към вътрешната страна на която бяха прилепени две лястовичи гнезда, имаше издълбани и обго-
