ложение. Г. Белев, КР, 95. — Славните хора са редки и колкото повече ги има един народ, толкова пд е той напреднал и честит. Ив. Вазов, Съч. XII, 40-41. По-напредналите народи са намерили, че машините имат много преимущества над домашните животни. ИЗ, 1877, 1881,91.
2. Който е преминал по-голямата част от присъщия за протичането му период. Отец Игнатий не бе излизал скоро от манастира, та сега напредналата пролет го увличаше и някак го трогваше. Елин Пелин, Съч. II, 83. От последните тревоги и от напредналата бременност лицето й бе повяхнало, с петна, с леки бръчки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 473. Напреднала туберкулоза.
3. За време — който се е отдалечил доста от началния момент, от началото на нещо. Тенев прочиташе вестника от първа до четвърта страница,.. После го пускаше на земята — .. — поглежда напредналия час и се обръщаше към момчето: — Е, можем и сами да ядем, Пепо! М. Грубешлиева, ПП, 72. // За възраст, обикн. на човек — при който е преминал по-голямата част от живота. Мина му [на Костов] през ума, че не бе дори сноб, а просто маниак и че контенето беше унизително вече за напредналата му възраст. Д. Димов, Т, 483. Христака беше към шейсет години човек,..; изгорялото му от пекове и ветрища лице беше насечено с постоянни бръчки и беше осенено от съсредоточеността и тихата скръб на напредналите години. Ил. Волен, МДС, 177.
4. Остар. Напредничав, прогресивен. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 135.
НАПРЕДНИЦА ж. Диал. Преднина. Петко се ръкува с всеки един и признаваше с виновна усмивка: — Нали е първа нощ... На повратки, та се успах. — Спи, спи. Вземи си напредница сега, че после няма да мигнеш! — подхвърли му шеговито бай Герго. Ст. Даскалов, СЛ, 30.
НАПРЕДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За човек, група хора, общество — който има, споделя, изразява идеи, възгледи, свързани със стремеж към напредък, прогрес; прогресивен. Той го познаваше като един напредничав млад човек и като усърден радетел за извъншколна просвета на простия народ. Т. Влайков, Съч. III, 292-293. Селяните по свой начин, главно напредничавите мъже и жени и бедните стопани, се притекоха на помощ на своите бедствува-щи братя и сестри от града. Г. Карасла-вов, Избр. съч. IV, 274. Всички напредничави хора тука, цялата Омладина и мнозина държавници горят вече с тоя [за разбирателство] огън! Ст. Дичев, ЗС I, 561. — Заповядай, няма ли да запушиш? Разбира се, отказах. Вешовски, като всеки простак, обичаше да разиграва от себе си напредничав човек — то се знае: с евтини и нелепи жестове. Г. Райчев, Избр. съч. I, 190.
2. За идеи, убеждения и под. — който изразява, съдържа стремеж към напредък, прогрес; прогресивен. Той мислеше така, защото бе човек с напредничави убеждения, за какъвто впрочем го считаше и един републикански кръг в Гранада. Д. Димов, ОД, 10. Икономов е особено подценен като голям възрожденски педагог, теоретик и практик на българската образователна система, за която е лансирал най-напредничави за времето идеи. Т. Жечев, БВ, 351. Левски цени широката начетеност и пламеното вдъхновение на своя приятел [Ботев], чиято напредничава мисъл за социална правда и бунт срещу всяка тирания дава нов подтик на усилията му да се бори за свободата на своя поробен народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 114.
НАПРЕДНИЧАВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от напредничав; прогресивен. Отново започна да ми се струва, че и Стефан, и Кирил се мъчат да кокетират с напредничавостта и с широтата на възгледите си. Л. Станев, ПХ, 146. Недостатъкът на знанията му се изкупваше с напредничавостта на понятията му. Ив. Вазов, Съч. VI, 7 Е
НАПРЕДНУВАМ, -аш (остар. и диал.); напредна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Напредвам. Откак закачиха в Европа да са учат народите всякой на бащиний свой език, от тогаз започна да напреднува и просветенето между тях. Ч, 1871, кн. 21, 642. Дето е напреднало и напреднува земле-делието, там цъвти и промишлеността (индустрията), и търговията. Ступ, 1875, бр. 3, 17.
НАПРЕДНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напреднувам; напредване. Синовете на едно народонаселене, което обича работа, уголемяват челядта и улесняват напреднуването на човещината. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 22.
НАПРЕДЪК, мн. няма, м. 1. Развитие, усъвършенстване, движение напред към по-добро, по-високо икономическо, техническо, културно и нравствено* състбяние на обществото в сравнение с предишното*; прогрес, преуспяване, просперитет. Противоп. регрес, изостаналост, назадничавост. — Начетените българи, които очакваха напредък чрез просвета, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. На България трябват сега мозъци с трезви мисли,., трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете към доброто и към напредъка! Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Народний напредък — то е куп струпан от всичкото трудолюбие, пъргавина и честност на всяка глава от всички, които правят народа. И. Груев,
