К. Яворов, Съч. II, 211. — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денът напредва. Елин Пелин, Съч. III, 35. Нощта напредваше и заедно с нея вятърът вееше по-зловещо и бученето на манастирската река — Тунджа ставаше по-грозно. Ив. Вазов, Съч. XVII, 93. Пролетта напредваше с всеки изминат ден, полето зазеленя, цъфнаха овошките. // За години — стават повече, трупат се. Годините ти напредват, остаряваш.
НАПРЕДВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от напредвам. Липсата на Деян става все по-осезателна с напредването ни в планината. Бл. Димитрова, Лав., 31. Отначало .. се проверяваха по триста или четиристотин бали. С напредването на ферментацията обаче грижата около балите намаляваше и този орой се увеличаваше постепенно до две хиляди. Д. Димов, Т, 38. По благополучие, заедно с напредването на нощта, мракът се сгъстяваше. Ив. Вазов, Съч. VI, 66. С напредването на годините станах все по-внимателен и страхлив за здравето си. Л. Станев, ПХ, 7.
2. Книж. Развитие, прогрес; напредък. Много и мъчително ме е занимавала тази поема, от нея се зароди интересът ми към живота и мислите на целия цариградски кръг дейци на българското Възраждане, към проблемите на нашето напредване и моралните въпроси, свързани с него. Т. Жечев, БВ, 5. Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86.
НАПРЕДЕ I. Нареч. Диал. Напред. Той поглеждаше ту припкащите й напреде пъргави крака, ту хубавите й плещи, ту врата й. Ем. Станев, ИК I и II, 178. — Картечен топ ли каза, Миткало? — А бе, топ ли е, поп ли е, не знам, ама да не му падат турци напреде, защото — смърт е! Ст. Дичев, ЗС
I, 141. Върнах се аз разплакан при дядо си и го карам да отиде да се поразправи с него, а той, нали си беше благ и тих човек, ми вика: „Остави ги тия Крушковци — лоши хора са те, все искат напреде да са.“ Б. Обре-тенов, С, 106. После изпраищт напреде двама бойци съгледвачи, / за да следят за овцете и виторогите бици. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 41 .Ум отбягва минали години. / Много горест в тях, мрак много има. / А напреде — безконечна зима. Ив. Вазов, Съч. III, 192.
II. Предл. Разг. Само с крат. лич. и възвр.-лич. местоим. в дат. Пред, отпред. — Махни се да вляза в колибата — каза той, като чу тежкото дишане на ратая, който го гледаше мълчаливо и стоеше напреде му като стена. Ем. Станев, ИК III и IV, 413. Императорът проводи няколко души свои първенци с двадесетина катъра. Божият пратеник тръгна напреде им и ги изведе вън от градската стена. А. Каралийчев, С, 43.
Отидоха си хората, какво да ми приказват повече, виждат напреде си страхлив човек, непознат селянин. К. Георгиев, ВБ, 5А. Изведнъж погледа му привлече висок, слаб мъж, облечен с кърпени дрехи, който тикаше бос напреде си количка с лимонада. Ив. Планински, БС, 57.
НАПРЕДЕН, -дна, -дно и -дне, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Който е бил по-пре-ди; по-раншен, предишен, напрежен. Нено захванал вече да осъжда своите по-напредни приятели. Л. Каравелов, Съч. VII, 12. Стрина Илчо вица, която знаеше всички тия неприятни и лоши работи, и тя бе изгубила напредната си радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. С по-напреднето си [писмо] Ви отговорих, според колкото можах и знаях за въпросите, които ми предлагахте. АНГ I, 596. Юдеиите, като се^върнали на татковината си, подновили Йерусалим и сградили нова цръква на напредното място. Д. Манчов, НН (превод), 46.
2. В превъзх. степен. Пръв, най-ранен. Тия били най-напредните камбани, които гръ-ците употребили в церквите си. БКн, 1859, кн. 2, ч. II, 293.
3. Преден. Гледаш, проточил са кервана от 10-15 коля; кой им е господарят? — Иван-чо.. Другите изотзад, секи прикачил волов-ницата у стърчишката на напредната кола,.., крачат подир колата си. Ил. Блъсков, ПБ И, 27.
НАПРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Развит, буден. Момичето, що се родило, много било напредно, здраво и яко. СбНУ XI, 146.
НАПРЁДИЦА1 ж. Диал. Предплата, аванс. Както вечер, така и сутрин в канцеларията на стопанството винаги се тълпяха кооператори. Едни идваха да търсят бригадирите си,.., а трети да се оплачат от нещо лично на председателя или да го помолят за „напредица“, както викаха тук на предплатата. Ст. Даскалов, СЛ, 110.
НАПРЁДИЦА2 ж. Диал. Напредък, успех. Оите у едно село, зафанале се на работа там и .. почело да им иде сё напредица. Нар. прик., СбНУ ХЬ, 423.
НАПРЕДНА. Вж. напредвам и на-преднувам.
НАПРЕДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от напредна като прил. 1. Който е постигнал значителен успех, напредък в своето развитие. Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни. Т. Влайков, Съч. III, 34. Но и други моменти от живота на консерваторията били насърчаващи. Това били концертите, които напреднали ученици от време на време давали в концертната зала. Ст. Грудев, ББ, 18. Днес, при напредналата химия и техника, нефтът има много по-широко при
