НАБРЪЧА.Вж. набръчвам.
НАБРЪЧА
42
НАБРЪЩОЛЕВЯМ
НАБРЪЧВАМ, -аш, несв.(остар. и ди-ал.) ; набърча, ~иш, мин. св. -их, св., прех. Набръчквам, набърчвам.
НАБРЪЧВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); набърча се св., непрех. Набръчквам се, набърчвам се. Но не са само клепачите, които пазят очите; отпред, когато опасността е голяма, клепачите са набръчват и веждите и страните ся свиват къде очите, да ги защищават. ИЗ 1874-1881, 1882,
36. Тя [царевицата] ще издържи на три снега, не е като боба. Калпаво расте! От една ръмка се набръчва, пуща опашка и нищо не става повече от него. Ст. Даскалов, ЕС, 192.
НАБРЪЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набръчвам и от набръчвам се; набръчкване, набърчване. — Как, не знаете нищо за нази? — попита той зачудено и с едно набръчване на челото. Ив. Вазов, Съч. XV, 13.
НАБРЪЧКАМ. Вж. набръчквам.
НАБРЪЧКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набръчкам и от набръчкам се като прил. 1. За повърхност на нещо — който е на вълни, на бразди; набърчен. По набръчканата вода под върбата се срещат игриво наведени им [на Мита и Донко] глави и гранки свиват отгоре им венец. П. Тодоров, И I, 15-16. Сливите по долчинката бяха обрани, само тук-там чернееше презрял, набръчкан плод, около който се въртяха оси. К. Константинов, СЧЗ, 147. От самия дънер на дъба, дебел три обхвата, с набръчкана кора, се спущаше стръмен, почти отвесен сипей и мощните корени на дървото, подровени от дъждовните води, висеха току над самата пропаст. М. Марчевски, МП, 98.
2. За чело, лице и под. — който е с бръчки; сбръчкан, набърчен, сбърчен. Дядо Сивко дигна потъмняло и набръчкано като печена киселица лице, разбърка с пръст лулата си и,.., продължи: — На земята са й дотегнали човешките грехове. Ил. Волен, РК, 48. От самурената якичка на късата й връхна дреха се подаваше изтеглена нагоре тънката, набръчкана шия. Д. Талев, ПК, 422. Една старица,.., държеше кръщелничето на ръце.. Набръчканите устни се усмихваха с нежност на малкия палав човек. А. Кара-лийчев, ПГ, 126.
НАБРЪЧКВАМ, -аш, несв.', набръчкам, -аш, св., прех. 1. Направям нещо гладко на вълни, на бразди; набърчвам. В долината се появи внезапно полъх, който идваше от изток и леко набръчкваше водата. Д. Фучеджиев, Р, 35.
2. Направям на бръчки, свивам, сгърчвам (чело, лице и под.); сбърчквам, набърчвам, сбърчвам. Старата, слаба работничка, към която зададоха тоя въпрос, кисело набръчка увехналото си лице. X. Русев, ПС, 251. — Под ниска стряха, де денем и нощем черна мъка с неволя се боричкат, разпаса зелен пояс момински — лицето бръчки да набръчкат, ръце слипове да покрият и като съсухрена вейка да съсухрят снага. П. Тодоров, Събр. пр II, 149. То [бебето] се чу-мереше, набръчкваше устни като за плач, но безропотно се оставяше да го обръщат нагоре-надолу. М. Кремен, СС, 58. — Таман ще можем да си поседим и да си поприказваме... За назе си — додаде тя, и полъхът на закачливата усмивка набръчка изопнатата по скулите лъскава кожа. О. Василев, ЖБ, 45.
3. Диал. Набирам3. Къде ще конак конди-ше? /— У попа, у търговеца, / че има сестри хубави/и има снаа Гроздана, /.., /Димии да му набръчка / като нъойните завески. Нар. пес., СбВСтТ, 788. набръчквам се, набръчкам се страд. Платът не е бил от тези, дето лесно се набръчкват. Е. Евтимов, ПМ, 199.
НАБРЪЧКВАМ СЕ несв. ', набръчкам се
св., непрех. 1. За повърхност на нещо — ставам на вълни, на бразди; набърчвам. Но колкото повече се отдалечава от извора, толкова повече течението й става по-слабо, защото повръхнината на лавата скоро изстинова,.., от това кората се набръчква. К. Смирнов, 3, 20. Полъхна вятър и езерото се набръчка.
2. За чело, лице, кожа и под. — ставам на бръчки; сбръчквам се, набърчвам се, сбърчвам се. Бащата мълчаливо сърбаше, широкото му, загоряло от слънцето чело от време на време се набръчкваше. Сп. Кралев-ски, ВО, 94. Очевидно полковникът се чувствуваше смутен; неговите вежди се набръчкаха. БД, 1909, бр. 13, 2. — Оф, мъжо, думаше уморената жена, ръцете си от лактите надолу не усещам, я гледай какви са набръчкале. Ил. Блъсков, ПБ I, 9.
НАБРЪЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набръчквам и от набръчквам се; набърчване. Земната вътрешност, отдавайки навън топлина — както всяко тяло, което застива, намалява обема си.. Ето защо и кората [земната] се принуждава да се съкрати, да намали площта си. Това се постига, като кората се нагъва. Пример в това отношение можем да вземем от набръчкването на кората на засъхваща ябълка. Геол. IX кл, 76-77.
НАБРЪЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Бръчник. По линията замина една напета селянка в бяла риза и червен наб-ръчник. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. По-нататък в червен набръчник селянка,.., прегазва полека реката. Ив. Вазов, БП, 158.
НАБРЪЩОЛЕВЯ. Вж. набръщоле-вям.
НАБРЪЩОЛЕВЯМ, -яш, несв.', набръ-щолевя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг.
