ща; съдържам, броя. Преди разтурянето на политическите партии в селцето Мечи дол, което наброяваше не повече от двесте къщи, имаше от всички партии по малко. К. Калчев, ЖП, 63. Големите и малките стаи, тържествените зали и кабинетите наброяват 340. Т. Кюранов, АП, 14. Съюзите наброиха под своите знамена повече от 30,000 държавни и в изборните учреждения наемници. Борба, 1920, кн. 3, 68. Детройт е един малък Ню Йорк.. Градът наброява два милиона жители. Г. Белев, КВА, 107.
3. Обикн. св. Изброявам (в 1 знач.); преброявам. От шейсет години живот,.., двайсет години са сън; в останалите четирийсет години, кой е могъл да наброи поне четирийсет дни прекарани тихо. Ив. Вазов, Съч. X, 47. Тръпки запълзяха по гърба на Калофер. Той се вгледа в кервана и наброи над петдесет конници. М. Марчевски, П,
55. Досега той бе наброил дванадесет пъти [кукане на кукувицата], което значеше, че ще живее още дванадесет години. К. Калчев, ЖП, 447. наброявам се, наброя се страд. В началото на XIX в. в Букурещ, Крайова, Брашов и други румънски градове са се наброявали десетки български търговци. М. Арнаудов, БКД, 8. Досега са наброяват повече от 25 хиляди старци, жени и деца изклани от башибозуците. НБ, 1876, бр. 4, 14. наброявам си, наброя сн възвр. от наброявам в 1 знач. Наброих си 100 хиляди лева.
НАБРОЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; наброя се, -йш се, св., непрех. Броя много, до насита. Кой има пари да брои, / да брои да се наброи, / да не му жалба остане. Нар. пес., СбВСтТ, 756.
НАБРОЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наброявам и от наброявам се.
НАБРОЯ СЕ. Вж. наброявам се.
НАБРУЛВАМ, -аш, несв.; набруля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Бруля определено количество или много от нещо. После влязоха в Рашковия двор и скрито от майка му набрулиха жълти зарзали. П. Стъпов, ГОВ, 22. Веднаж, когато едно момче от горната улица набрулва откъм пътя доста ябълки, па прескача след туй плета и влиза да ги обере, тато, забелязал това,.., влиза изведнаж и го заваля. Т. Влайков, Пр I, 17. набрулвам се, набруля се страд. нао-рулвам си, набруля си възвр.
НАБРУЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от набрулвам и от набрулвам се.
НАБРУЛЯ. Вж. набрулвам и набрулям.
НАБРУЛЯМ, -яш, несв. (рядко); набруля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набрулвам. набрулям се, набруля се страд.
НАБРУЛЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от набрулям и от набрулям се; набрулвам.
НАБРУСВАМ, -аш, несв. ; набруся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набрулвам. наб-русвам се, набруся се страд.
НАБРУСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набрусвам и от набрусвам се; набрулва-не, набруляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРУСЯ. Вж. набрусвам. НАБРЪМКАМ СЕ. Вж. Набръмквам
се.
НАБРЪМКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-бръмкам се, -аш се, св., непрех. Бръмкам много, до насита; набръмчавам се.
НАБРЪМЧАВАМ СЕ, -аш се, несв. ; набръмча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Бръмча много, до насита; набръмквам се. Престани да въртиш тая перка. Цял ден не се набръмча!
НАБРЪМЧА СЕ. Вж. набръмчавам
се.
НАБРЪСКАМ. Вж. набръсквам.
НАБРЪСКВАМ, -аш, несв.; набръскам,
-аш, св., прех. Диал. С бръскане намитам нещо някъде, набръсквам се, набръскам се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРЪСКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набръсквам и от набръсквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРЪСТЯ. Вж. набръстявам. НАБРЪСТЯВАМ, -аш, несв. ; набръстя,
-йш, мин. св. -йх, прех. и непрех. Диал. Нах-ранвам животно с бръст. Овчар се радва / овци да напасе, / кози да набръсти, / млеко да надои. Нар. пес., СбВСтТ, 740. Аз ще Стояна прежаля / кога суо дърво лист пусти, / козите да си набръстя. Нар. пес., СбВСтТ, 412. набръстявам се, набръстя се страд.
<a name="bookmark4"></a>НАБРЪСТЯВАМ СЕ несв.; набръстя се
св., непрех. За коза — нахранвам се с бръст.
НАБРЪСТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набръстявам и от набръстявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРЪТВЯ. Вж. набрътвям. НАБРЪТВЯМ, -яш, несв.; набрътвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Пренебр. Като брътвя, казвам, наговорвам много неща; набръщолевям, наплещвам, надрънк-вам. За няколко минути успя да набрътви куп глупости, набрътвям се, набрътвя се страд. набрътвям си, набрътвя си взаим.
НАБРЪТВЯМ СЕ несв.; набрътвя се св., непрех. Разг. Пренебр. Брътвя много, до насита; набръщолевям се, наплещвам се, над-рънквам се.
НАБРЪТВЯНЕ, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от набрътвям и от набрътвям се; набръщолевяне, наплещване, надрънкване.
