кашни моми, надоити да присъствуват при замесванието му,., да набрашнят девера. СбНУ VII, 56. набрашнявям се, набрашня се страд, и възвр. Тя месеше хляб и се беше цялата набрашнила.
НАБРАШНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от набрашнявам и от набрашнявам се.
НАБРЕЖИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бряг, крайбрежие. Додето траеше тая двойна беседа, параходът стигна до брега и тълпата се изсипа на набрежието. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148.
— От рус. набережье.
НАБРЕЖНА Остар. Книж. Крайбрежна улица. Отсамният край на реката се за-туляще от високия яр, който образуваше българският бряг; отгоре на този бряг вървеше набрежната с дървена заграда към стръмнината. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 47.
— От рус. набережная.
НАБРЙЖДВАМ, -аш, несв.\ набрйждя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набраздявам. набриждвам се, набрйждя се страд.
НАБРЙЖДВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от набриждвам и от набриждвам се; набраздяване.
НАБРЙЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от набрйждя като прил. Диал. Набразден. Вятърът духаше се така силно.. Листа и сухи съчки падаха по набриждена-та вода на бента. Елин Пелин, Съч. III, 82. НАБРЙЖДЯ. Вж. набриждвам. НАБРЙЧА. Вж. набричвам.
НАБРЙЧВАМ, -аш, несв/, набрйча, -еш
и -иш, мин. св. -йх и ах, св., прех. Диал. Из-бръсвам, обричвам мнозина или всички, набричвам се, набрйча се страд.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРЙЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от набричвам и от набричвам се.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРОДВАМ, -аш, несв/, набродя, -иш, св., непрех. Диал. Попадам, натъквам се на нещо при бродене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРОДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набродвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик. 1899.
НАБРОДЯ. Вж. набродвам.
НАБРОДЯ СЕ. Вж. наброждам се.
НАБРОЖДАМ СЕ, -аш се, несв/, на-бродя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Бродя1 много, скитам до насита; набродвам се. Спускаха се пътеки от планини и равнини, да им донесат китка цвете, ветровете пееха и питаха — не се ли набро-диха из тая Пирин планина с хайдушки пушки и хайдушки песни. Е. Евтимов, ПМ,
НАБРОЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наброя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Наброявам. Отде накъде пък бил длъжен баща й да продава прасето си заради него? Значи, набройват му нему парите, а той веднага: заповядай Сашо!... Д. Калфов, Избр. разк., 390. Те [старите жители на Балканский полуостров] набройват между тра-ко-илирците повече от 40 племена, от които всяко си има особено име. М. Дринов, ППБН, 1-2. Тук [в „Старословенско учение за формите“] професор Миклошич излага склоненията и спреженията на старословенский език спроти най-старите му паметници, в които най-чисто се е той увар-дил. Такива паметници той набройва 7 глаголически и 7 кириловски. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 208. наброявам се, наброя се страд.
НАБРОЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набройвам и от на-бройвам се; наброяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРОСКА ж. Книж. Бегло набелязан, нахвърлян текст или рисунка; набросък. Прелистил бе наново,.. — тетрадката с рисунки, в която се трупаха незавършени образи на деца и детски сцени.. Повече от десет наброски. Б. Болгар, Б, 136. Ето ти една наброска, написана на един дъх под впечатлението на четеното. Ас. Злата-ров, Избр. съч. III, 361. Скици, малки наброски пълнят цели албуми. Худ., 1909, кн. 7, 14. Упорито доразвива [Божан Ангелов] и преработва излезлия през 1923-1924 г. свой голям труд „Българска литература“. Първото издание смята за план, за първа наброска на голямо съчинение. Ив. Богданов, СП, 43.
— От рус. набросок.
НАБРОСЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Книж. Наброска. Написан с жив и образен език,.., очеркът „Проповед“,.., не е тенденциозен, не избива в публицистика и той,.., запазва своята цена като художествен набросък. СбАСЕП, 60.
— От рус. набросок.
НАБРОЯ. Вж. набройваминаброя-вам.
НАБРОЯВАМ, -аш, несв.’, наброя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. 1. Заплащам в брой. — Плати ли ти барем? — попита дядо Колю Клепалото. — Щоо? И да ми не плати ли? Единайсе хилядарки наброи като поп. Г. Караславов, СИ, 108. — Не ме засрами, Куне. Дойде време да се наплащаме. Заслужено ще вземеш парите. И той ми наброи хиляда и двеста лева. Кр. Григоров, ОНУ, 78. Данаил му наброяваше насаме парите в предната стая, които беше взел от докараната стока на гарата. С. Северняк, ИРЕ, 26.
2. Обикн. несв. Обхващам, включвам в себе си някакъв брой, количество от отделни не
