живи, благи очи. СбЦГМГ, 57. Набраздена повърхност.
НАБРАЗДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от набразден. Типични качества за сорта [пипер] са лютивината, силна-та набразденост на плода. Набразде-ността е толкова голяма, че разделя плода на отделни части. П. Даскалов и др., ТК, 5L
НАБРАЗДЯ. Вж. набраздявам.
НАБРАЗДЯВАМ, -аш, несв.; набраздя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Прокарвам, на-правям бразди (в 1 знач.). Ралото ще я [земята] набразди, а тя ще разтвори стари ракли, пълни с жълтици. К. Петканов, СВ,
226.
2. Правя нещо да бъде неравно, на бразди, гънки, ивици; набръчквам, набърчвам. Сухото лице на даскала се изкриви, разми се във воеводските сълзи и затрептя силно — сякаш хвърлен камък набразди огледалото на вир. Ст. Сивриев, ПВ, 145. В миг буря набразди водите черни / и ладията малка се понесе / по глъбини и висоти. К. Христов, ПХ, 62.
3. Прен. Покривам с бръчки, гънки (лице, чело); набръчквам, набърчвам, сбръчквам. Работниците по един или на групи, вече излизаха на двора -.. Умората бе изсмукала и набраздила лицата им. Ем. Манов, ДСР,
133. Белезите набраздили лицето му, бяха сякаш зараснали по-чисто и равно, та не свиваха кожата, ощавена от слънце, вятър и солена вода. А. Дончев, СВС I, 14. набраздявам се, набраздя се страд. Скоро пустото поле се огласяше от техните викове, а девствено чистата покривка на снега се набраздяваше от неравни пътеки. И. Петров, HЛ, 172. И широкото поле, сега обляно с меката светлина на есенното слънце, отново се набразди от темните линии на безкрайните колони. И. Йовков, Разк. II, 123.
НАБРАЗДЯВАМ СЕ несв.; набраздя се св., непрех. 1. Ставам неравен, покривам се с бразди, вдлъбнатини, линии; набръчквам се, набърчвам се. „Може би в това блато има и риба? — помисли той, като забеляза, че повърхността на водата се набразди.“ Д. Кисьов, Щ, 188.
2. Прен. За лице, кожа — ставам на бръчки; набръчквам се, сбръчквам се, набърчвам се. Челото на Гоце Чанев се набразди, рунта-вите му вежди изписаха две големи гънки. Д. Спространов, С, 69.
НАБРАЗДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от набраздявам и от набраздявам се. Набраз-дяването на зеленчуковата градина извършихме на ленти — според указанията на агронома. ОП, 131-132.
НАБРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набера3 като прил. 1. За дреха, плат — който е с набор. Тя е току-що разцъфнала осемнайсет-деветнайсет годииша девойка,.., облечена е със сукнена разкроена пола, цяла обшита отпред със сърма и с възкъси набрани поли. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. Набрана рокля. Набрани ръкави. Набрана завеса.
2. Рядко. Остар. За лице, кожа — който е с бръчки; набръчкан, сбръчкан. Болката я засвидетелствуваха горещите сълзи, кои ся протакаха по сухото му набрано лице, кое беше опърлено и посърнало от вятъра и от годините му. Ц. Гинчев, ДТ, 12. Нанко си изправи главата,.. Па погледна госпожата, видя наведената й над шева глава, видя част от набраното й чело и крайчеца от навъсената й вежда,.., — и не се реши да заговори. Т. Влайков, Съч.Ш, 180-181.
НАБРАШНЁВЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от набрашневя като прил. Набрашнен. — Не видва ли наш Мито, Герасиме? — изтичват набрашневени жени от задимените кухни, като оправят по пътя забрадките си. Ст. Даскалов, СД, 222.
НАБРАШНЕВЯ. Вж. набрашневям.
НАБРАШНЁВЯМ, -яш, несв.; набрашневя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наб-рашнявам; набрашненям. набрашневям се, набрашневя се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРАШНЁВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набрашневям и от набрашневям се; набрашняване, набрашненяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБРАШНЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набрашня като прил. Който е посипан с брашно. Тази вечер кифладжията Сашо дойде в двора, за да изпере в каменното корито на чешмата набрашнената си престилка. А. Гуляшки, Л, 23. След него [Киро] изтърча и Кировица, разчорлена, с набрашнено лице. Г. Караславов, ОХ I, 350. Набрашнена тава.
НАБРАШНЁНЯ. Вж. набрашненям.
НАБРАШНЁНЯМ, -яш, несв.; набраш-нёня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. На-брашнявам, набрашневям. набрашненям се, набрашненя се страд. и възвр. Обичай е щото, когато деверът захваща кваса, вън-кашни моми, надошли да присъствуват при замесването му,.., да набрашнят девера. Бъдещата невеста в тоя случай си отваря очите много и последством верните си дружки варди да се не набрашнени бъдещият й девер. СбНУ VII, 56.
НАБРАШНЁНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набрашненям и от набрашненям се; набрашняване, набрашневяне.
НАБРАШНЯ. Вж. набрашнявам.
НАБРАШНЯВАМ, -аш, несв.; набрашня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Посипвам, на-цапвам някого или нещо с брашно. Обичай е щото, когато деверът захваща кваса, вън-
