но — се учудвах аз. — Нали агентите прибраха всички броеве и пред техните очи печатарят разпиля целия набор. БР, 1950, бр. 128, 2.
НАБОР2 м. 1. Воен. Родените през една и съща година мъже, които едновременно се свикват, набират за военна служба. Постъпих е школата за запасни офицери е София. В школата заедно с редовния набор имаше и много младежи, отлагани по-рано заради следване във висши учебни заведения у нас или в чужбина. П. Илиев, ЛВ, 25. Запасите от хора намаляваха, трябваше да се попълват и през май четиридесети набор, към който се числях и аз, бе повикан в казармите. К. Константинов, ППГ, 297.
2. Разг. Мъж по отношение на другите, с които е служил военната си служба; наборлия. Ние с Янков сме набори... заедно сме служили... цялата война прекарахме заедно. Г. Караславов, ОХ IV, 565. Антон тръгна към тях като малко глупаво се усмихваше. Изглежда, не му идеше на ум как да реагира — дали да се държи към набора си като старши или като равен и стар приятел. В. Нешков, Н, 113.
3. Разш. Разг. Човек, който е на същите години като някой друг; връстник, наборлия. Остана си прост, завърши едва четвърто отделение.. Негови набори учиха, един изучи за шивач, друг завърши дърводелско училище. И. Радичков, СР, 52. — Ела бе, на-боре, — оживи се дребничкото сухо лице на раздавача. Г. Мишев, ЕП, 18. В намръщените зимни дни, в здрач, вмирисан на подово масло и напоени с оцет бъчви, той [Михо] бърборел унесено пред чаша вино и посред тъжно клатещите се глави на своите набори. Д. Вълев, Ж, 46.
НАБОР3 м. Място на дреха, на което платът е набран на малки, ситни гънки. Блузата й беше с лек набор по раменете и пъстрият жоржет потрепваше при върве-нето. Ст. Марков, ДБ, 416. Зимните палта са в права линия,.., с ефекти от чупки, набори, фалти.
НАБОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до набор1, който се набира, сглобява от отделни части. Тялото [на авиомодела] е наборна конструкция. АК, 1971, бр. 1,30.
НАБОРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до набор2. Ала когато прегледаха Кънча в наборната комисия,.., казаха му, че ще го записват в еди-кой си полк. Т. Влайков, Съч. II, 153. Към тая молба трябва да се приложат следните документи:.., 4/ Свидетелство, че е записан в наборните списъци. БД, 1909, бр. 31, 1.
НАБОРЕН3, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Печат. Който се отнася до набор4 (в 3 и 4 знач.). — Четири страници всеки ден -.. А на туй отгоре — примитивна техника! Като гледам машината, имам чувството, че е останала от епохата на Гутенберг... Влизали ли сте в наборния цех? Др. Асенов, ТК, 320. Другата й част [на печатницата] се състоеше от наборни принадлежности: нужното количество букви, една — две касички, компаси, щеги, линии, дъски. ОФ, 1950, бр. 1757, 4. Наборният апарат се състои от магазин с матрици, събирател, клавиатура, освобождаващи матриците механизми и кутия за клинове. Г. Върбанов и др., НТ, 102.
НАБОРКА ж. Рядко. Гънка, дипла, образувана при набор на плат. Ръкавите на ризата се подаваха над китките и образуваха чрез многобройните си наборки нежни ветрилца. Й. Вълчев, СКН, 78. От по 14-16 плата димито (синевълняно) ся набира със ситни, прави и равни наборки за два-три сукмана, на които полите са нашарени с подплата. СбВЧ, 70.
НАБОРЛИЯ, -лйята, мн. -лйи, м. Разг. Набор2 (във 2 и 3 знач.). — Знаем се ние от оная, европейската война... наборлии сме, па се случи и в един взвод да бъдем... Кр. Григоров, Н, 72. Тая същата група., били бостанджии.., в един бостан без вода,.. Взели да им се присмиват, че не им раждат тиквите, а те — все наборлии, фронтоваци, яки мъже — почувствували се обидени и взели, че се дигнали на строежа. Н. Хайтов, ШГ, 83.
НАБОРНИК, мн. -ци, м. Младеж, който предстои да отиде в казармата, за да служи редовна военна служба. В казармата младежите се сблъскват с по-сурови условия на живот. Затова посрещането и приемането на .. наборници е важна и отговорна задача. НА, 1959, бр. 3439, 3.
НАБОЯДЙСАМ. Вж. набоядисвам.
НАБОЯДЙСВАМ, -аш, несв.\ набоядй-сам, -аш и (диал.) набоядйша, -еш, мин. св. набоядйсах, св., прех. Разг. Боядисвам много неща или всичко. Набоядйсах всичко в лилаво и синьо, набоядисвам се, набоядисам се и набоядйша се страд.
НАБОЯДЙША. Вж. набоядисвам.
НАБРАЗДВАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан с набраздяване. Набраздвачните дискове са стоманени, вдлъбнати и с диаметър 375 мм. М. Дуков-ски и др., СМ, 160.
НАБРАЗДЕН. Прич. мин. страд, от набраздя като прил. За лице, чело — който е с дълбоки бразди или бръчки; набръчкан, сбръчкан, набърчен. Така със сухото, ма-тово-жълто лице,.., набразденото чело и с полукъдравите получорлави коси, той приемаше израз на строг, неумолимо суров човек. Д. Немиров, Д №9, 10-11. На тазгодишния вестникарски събор особено привличаше вниманието на всички един средновисок, възсухичък старец с побеляла коса и брада, едро набраздено лице, дебел, седловат нос и
