Пренебр. Като бръщолевя, казвам, наговор-вам много неща; набрътвям, надрънквам, наплещвам. Студентът Тренев взе думата и предложи да ме изключат от движението, тъй като съм бягал от обвързване и съм си пазил главата в една епоха, в която целият народ се е вдигнал на жестока борба срещу поробителя. Той набръщолеви още куп подобни приказки. Др. Асенов, ТКНП, 273. набръщолевям се, набръщоле-вя се страд.
НАБРЪЩОЛЕВЯМ СЕ, -яш се, несв.\ на-бръщолёвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., не-прех. Разг. Пренебр. Бръщолевя много, до насита; набрътвям се, надрънквам се, наплещвам се.
НАБРЪЩОЛЁВЯНЕ, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от набръщолевям и от набръщолевям се; набрътвяне, на-дрънкване, наплещване.
НАБУЗВАМ СЕ, -аш се, несв.\ набузя се, -иш се, св. -их се, св., непрех. Диал. За стена, плет и под. — издувам се, изпъквам, изкорубвам се. Набузил ся дуварът. Н. Геров, РБЯ III, 118.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБУЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набузвам се; издуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБУЗЯ СЕ. Вж. набузвам се.
НАБУЛВАМ, -аш, несв.\ набуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Забулвам. След Коледа задумка един тъпан. Екна селото. Сладкодумницата отиваше под венчило. Беше набулена и накичена от главата до петите. К. Калчев, ПИЖ, 106. набулвам се, набуля се страд, и възвр. Набулила се като лехуса. Погов., П. Р.Славейков, БП I, 278.
НАБУЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набулвам и от набулвам се; забулване.
НАБУЛЯ. Вж. набулвам.
НАБУМКАМ. Вж. набумквам.
НАБУМКВАМ, -аш, несв.\ набумкам, -аш, св., прех. Разг. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); набухвам1, наблъсквам, надумквам1.
— Я, Коста, набумкай печката с вършинак! Ст. Даскалов, ЕС, 192. Павел не се колеба дълго. Той набумка пак чантата, изду джобовете (с въглища). М. Кюркчиев, ВВ, 76. Като си вземем отпуската, като набумкам резервоара с бензин, и ще обиколим България. Д. Кисьов, Щ, 392. Набумквам дърва в огъня, набумквам се, набумкам се страд.
НАБУМКВАМ СЕ несв.\ набумкам се св., непрех. Разг. Наяждам се обилно, поглъщам нещо в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, надънвам се, надумквам се. Набумкаха се с дини.
НАБУМКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от набумквам и от набумквам се; натъпк-ване, набухване, наблъскване, надумкване1.
НАБУНЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Намръщен, намусен, надут. Неговия нрав от ден на ден са изменяше и той ставаше някак по-строг, по-набунзен. Ил. Блъсков, ПБ1, 17. Но ето, че те гледат пред себе си една набунзена гражданка, облечена от най-новата мода с разни висулки. Китка V, 1886, кн. 14, 76. На старата очите й от сълзи ще изтекат, булката де ходи сё набунзена. Китка V, 1886, кн. 14, 40.
НАБУНЯ ж. Диал. Набод1, набодня, набой2.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБУРВАМ, -аш, несв.\ набуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Развълнувам, раздразвам; набурям. набурва се, набури се безл. Обиден беше този тон. / На мравката в душата се набури. / А самовлю-беният кон / потегли... и каруцата прету-ри. Хр. Радевски, Б, 24.
НАБУРВАМ СЕ несв.\ набуря се св., непрех. Остар. и диал. 1. За време — развалям се, ставам като пред буря, дъжд; набурям се. Времято ся е набурило, та може да вали дъжд. Н. Геров, РБЯ III, 118.
2. Развълнувам се, раздразвам се; набурям се. Босилка се натъжи,.. А в нея нещо се набури, набури и две ручейчета шурнаха от сините и незабравки. М. Кюркчиев, ВВ, 60. Тия думи направиха да ся набури шотландската кръв на веровестника. Й. Груев, СП (превод), 150. За чудене е наистина как ся меняв а млякото [на майката], кога душа силно ся набури и смъти, напр, от еръдня, от скръб. Й. Груев, КН 7 (превод), 60.
НАБУРВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набурвам и от набурвам се; раз-вълнуване, раздразване; набуряне.
НАБУРЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд, от набуря като прил. Развълнуван, раздразнен. Художникът с някакво си преправено, набурено чудение го попита: „Что е то? Да не е мида?“ Й. Груев, СП (превод), 110. Кога яде чловек, тре-бува да гляда да не бъде някак си раздразнен, да му не бъде еръце набурено (в афект), а да е мирен. КН, 1873, кн. 5, 27.
НАБУРЯ- Вж. набурваминабурям.
НАБУРЯМ, -яш, несв.\ набуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Набур-вам. Френсис Хорнер имал обичай да си забележи в дневника книгите, които най-много му спомогнали на развоя.. „Аз намерих у тях описани лица, на които образите ми набуряха сръце“. Й. Груев, СП (превод), 301. набуря се, набури се безл.
НАБУРЯМ СЕ несв.\ набуря се св., непрех.
1. Набурвам се.
2. Развълнувам се, раздразвам се, набурвам се.
НАБУРЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл.
