цето, Лго ги докарваше, напояваха ги на кладенеца и отиваха да орат. Й. Йовков, АМГ, 98. Морозов погали нежно мулетата,.. напои ги с бистра студена вода и ги подкара към селото. К. Ламбрев, СП, 20.
2. Заливам обилно с вода почвата на градина, ливада и др., за да осигуря влага за развитието на растенията в тях; поливам. Жените бързат да напоят градините. Л. Стоянов, X, 91. — Ще й кажа, че баща му го е накарал да иде до Череповата воденица, да отбие водата от яза и да напои ливадата. Г. Караславов, С, 53. Въпреки горещината наишта обградена с върби и тополи ливада беше зелена. Тате я напояваше от близката рекичка и тя винаги даваше втора ко-ситба. Г. Белев, ПЕМ, 44. Напоявали [египтяните] изкуствено полетата, до които водата на придошлата река Нил не достигала. Ист. V кл, 39. Напоявам царевицата. И За дъжд — намокрям изобилно и дълбоко навътре почвата (земята) и осигурявам влага за растенията. Юнските дъждове напоиха земята. Тревите избуяха високо. К. Калчев, ПИЖ, 70. Мина засухата. Заваля ситен дъждец, та окъпа селото и напои за-жъдпялата земя. Кр. Григоров, ОНУ, 149. Като заваля дъжд, та цяла неделя!.. Вали, вали, вали — напои хубаво майка земя. Елин Пелин, Съч. I, 149. // За река, поток, вада и под. — с водата си осигурявам необходймата за развитието на растенията влажност на почвата. —Дунав тече от векове, но никой досега не бе и помислял, че неговото пълноводие може да напоява жадуващата равнина! Ст. Даскалов, ЕС, 82. Двете бистри ва-дички, които сбираха вода от пръснатите тук-там извори из гората, сега мършаво се влачеха надолу към пламналите от жега бостанчета и едва в месеца веднаж можеха да ги напоят. Ц. Церковски, Съч. III, 36.
3. Разг. Черпя, гощавам някого с някаква напитка, обикн. алкохол. Стаите са подредени, гозбите готови, вратите отворени. Влез, в който двор искаш, ще те посрещнат, ще те нахранят и напоят. И. Петров, МВ, 156. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му. К. Калчев, ПИЖ, 108. „Абе чакай да почакаме, ще ни напои човека с чай“. Ал. Константинов, БГ, 81. Най-после,.., той им даваше плоската, напояваше ги с ракия и ги пущаше да си вървят. Д. Немиров, Б, 148.
4. Разг. Намокрям, навлажнявам обилно нещо с някаква течност или втечнено вещество. Напоявам бинт със спирт. Д Напоявам кърпа с оцет за компрес.
5. Прен. За влага, миризма, изпарения и под. — прониквам дълбоко в нещо, изпълвам изцяло нещо, насищам го със себе си. Краката ни отдавна вече се бяха измокрили и влагата бавно напояваше дрехите ни. М. Гръбчева, ВИН, 396-397. Пряспа влажност и крепък дъх от земя и треви напояваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 95. напоявам се, напоя се страд. Мястото на зеленчуковото сеитбообръщение трябва да се напоява. М. Мичев и др., 3, 100.
НАПОЯВАМ СЕ несв. \ напоя се св., неп-рех. 1. Попивам в изобилие, поемам в себе си в голяма степен вода или друга течност. Чувствува се, че зима иде, че сняг и ледове ще обковат вред, та земята ще си отпочи-не, ще се напои, ще набъбне, за да бликне из нея по-буен живот. А. Страшимиров, ЕД,
99. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха ва-дички. Д. Талев, И, 592. Дрехите се напоиха като сюнгер, увеличиха няколко пъти теглото си м тегнеха на гърба. К. Видински, НП, 14. — От пролети газ не са раздавали
— спомни си пак за общинарите Лоев. — И по колко дават! — допълни тя [Лоевица].
— Не може фитиля да се напои. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107.
2. Прен. Поглъщам в изобилие, насищам се в голяма степен с някаква миризма, изпарения и под; Идвали са тежки и гладни години и някой от братята е захвърлял сетката и е тръгвал да дири късмет другаде, но скоро е стъпвал на бос крак в лодката и отново кърпените му дрехи се напоявали с острата миризма на прясна риба. С. Север-няк, ОНКу 112. Поразхлади се, въздухът се напои с дъх на билки. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Смрадта от улиците дразнеше носа му [на Чарлс] и нему се струваше, че дори и дрехите му са се вече напоили с тая воня. П. Спасов, ХлХ, 230.
О Напоих (ще напоя) мишките. Разг. Плаках (ще плача) много, с изобилни сълзи. Остави се, снощи гледах един тъжен филм по телевизията, та напоих мишките. Не зная да напоя магаре. Диал. Не съм способен за нищо, некадърен съм.
НАПОЯВАНЕ ср. 1. Отгл■ същ. от напоявам и от напоявам се.
2. Сел.-стоп. Съвкупност от хидротехнически и агромелиоративни мероприятия, целящи изкуствено повишаване на почвената влага в определени периоди от годината с оглед увеличаването на добива от селскостопанските култури. Проектирането на бригадните участъци трябва да бъде съгласувано със системата на напояване и техниката на поливане. М. Мичев и др., 3, 138. Изкуствено напояване. Подпочвено напояване. Редово напояване.
НАПРА. Вж. напи р а м2.
НАПРАВА ж. 1. Само ед. Дейност, при която нещо се изработва, създава чрез човешки труд; изработване, правене, направя-не. Замисли се, както се замисляше винаги, преди да почине направата на някое огърлие или малък изящен пръстен. Д1 Спростра-нов, ОП, 156. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г.
