Караславов, Избр. съч. X, 67. Направата на римски кантар е едно приятно и същевременно много полезно за вас занимание. К, 1963, кн. 3, 46. // Построяване, строеж на нещо. Генералът се беше извърнал и наблюдаваше направата на понтонния мост. П. Славянски, ПЩ, 491. Обадиха му един ден, че се зафаща направата на железница из ус-тетд. Ив. Вазов, Съч. X, 102. Не можах да намеря и дядовата ми кондика. В нея имаше харчовете за направата на старата черква. П. Тодоров, Събр. пр И, 401.
2. Само ед. Начин на изработване, направя-не на нещо; изработка. Велможите оглеждаха накитите, опитваха тежината им, любуваха се на направата. М. Смилова, ДСВ, 46. Непременно ще поиска от архитекта да украси сградата с един чардак, подобен на Манчовия, но, разбира се, по-из-кусен в направата и от по-добър материал.
А. Гуляшки, ДМС, 61. След занаятите, едничката промишленост в Родопите е работенето на разни видове аби и шаяци... Тия аби, ако и да стават по-прости и по^гру-бички по направата си, обаче са прочути по трайността си. Ст. Шишков, ЖБ, 25-26.
3. Само ед. Разг. Конструкция, модел на изработка на нещо. Каруцата му бе друга направа, без дзилове. И. Радичков, ББ, 27. Близо до военното министерство има вехта, бедна дъсчена къща с малко чудата направа. Ив. Вазов, Съч. XI, 105. В Америка прозорците на сградите се много различават по направа от тия в Европа. Там те се отварят като някогашните прозорци на дюкянчетата в нашите провинциални градчета, не навън или навътре, а се вдигат нагоре. Г. Белев, КВА, 297.
4. Разг. Съоръжение, изделие, което се получава в резултат от изработване или изграждане; изработка, произведение. В ъгъла зад кревата имаше малко шкафче от маси-вно дърво с доста поизтъркани резби. Личеше, че е cmapä направа и че е дело на добри майстори. Г. Караславов, ОХ I, 32. Обявленията за проданта на варки, ладии и други водоходни направи ся залепят на пристанищата и на водоходни направи, които са за продан. ВП, 62. Железарската фабрика на Брок ei Cie в Ингелишко, която ся е прочула, че прави изкусни машини повечето за земледелческо и домашно употре-бение, миналото лято дала едно изпитание на своите направи. Лет., 1874, 182. Това беше солидна каменна направа за разлика от дървените къщи наоколо, които горяха като плевни при честите цариградски пожари. Т. Жечев, БВ, 103.
5. Остар. Книж. Образувание, формация. Посрещаше една с друга различни геологически направи (формации) и най-напокон след много години издаде на свят прочуто-niö си съчинение за старий червен пясъчник. И. Груев, СП (превод), 102.
6. Остар. Книж. Физиологичен строеж, структура на организъм, тяло, орган. По колко и каква храна требува да яде всекий, това гляда на възрастта на човека, на направата му и на климата. КН, 1873, кн. 5,
24. Също тъй костите, месата, космите, жилите и пр. и пр. не си приличат по направата и по свойства. Ч, 1871, бр. 22, 693. Буболечките се делят на единадесят разряда споряд направата на крилата им. Д. Мутев, ЕИ, 70. Направата на стридата е съвсем проста в сравнение с направата на человеческото тяло. ИЗ 1874-1881, 1882,
48. Ако разглядаме добре направата на растенията, ще видим, че тя състои от клет-чната тъкан. Д. Мутев, ЕИ, 83.
НАПРАВИ. Остар. и диал. Съкр. инф. от направя. Нъ и малкото часове на ден, кога ся употребят свясно, могат направи големи чудеса. И. Груев, СП (превод), 226.
НАПРАВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. с предл. по, в. Страна, място в пространството, по отношение на някаква точка, взета като отправна, като център; посока. Ян Бибиян остави бързо слушалката и погледна магнитната стрелка. Тя беше взела едно само направление и трептеше полека. Елин Пелин, ЯБЛ, 56. Отначало Марица тече между западните Родопи и Ихтиманските височини,.., после навлиза в Пловдивското поле и тече все по направление от запад към изток. А „България“, 29. Ний дадохме своето съдействие на истинските народни борци — ний ги насърчихме и те кръстосаха по всички направления нашата татковина. Д. Талев, И, 397. Тя грубо затвори своята врата и пътникът,.., тръгна в показаното му направление. С, 1894, бр. 1503, 2.
2. Такава страна, място, към което нещо се движи обикн. с някаква цел; посока. Понадигнах се аз още повече над стобора и потърсих с очи направлението на лодката. Да, беше ясно, тя бързаше към пясъчното островче сред Дунава срещу митницата. А. Страшимиров, А, 323. Направление на полет. Направление на войска.
3. Прен. Проблематика, тематика, идеи на разговор, изкуство и под. или на някакви действия; насока, посока. Старият Тъкачев разбра, че този разговор може да вземе нежелателно направление и поради това бързо се намеси. Г. Караславов, ОХ I, 259. Той [Ран Босилек] пръв привлече и художниците ни да изпъстрят с художествени картинки детските ни списания и книжки. Той наемаше, подканяше, упътваше и учеше писателите и художниците ни да работят в това направление. Р, 1926, бр. 213, 3. От журналистиката зависи много направлението, което земат народните стремления и движения в известни минути. СПл, 18976, бр. 1, 1.
4. Съвкупност от идейни, художествени и др. виждания или похвати на изображение, които обединяват обществени групи, пред
