2. Остар. Книж. Най-накрая, в последния момент; напоследок. Тръгнах и аз по него, изпроводих го дори до отвън селото и напоследък се разделихме, като че биле и пре-биле бозна откогашни познати приятели и другари. Ил. Блъсков, ДБ, 37. — Кораб, кораб! — Под какъв флаг? — попита капитанът.. — Английский корсар — кричи напоследък вахтений. С. Радулов, ГМП (превод), 201.
НАПОСЛЕДЯ. Вж. напоследявам.
НАПОСЛЕДЯВАМ, -аш, несв. ; напо-следя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Наследявам. Требва ли ми още млого време да оставим мрътъв нашът язик, когото сме напоследили от нашите прадеди? БО, 1846, бр. 1, 1. напоследявам се, напос-ледя се страд.
НАПОСЛЕДЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от напоследявам и от напоследявам се.
НАПОСОКА нареч. Диал. 1. Напосоки. Човек не трябва да се хвърля слепешката, напосока, само защото е намислил нещо полезно. Той трябва да рискува при известна вероятност за успех. Инак няма смисъл. Г. Караславов, Т, 106. Ревност и мъка го тласкаха да върви, но той не знаеше накъде и тръгна напосока в мрака. Елин Пелин, Съч. I, 98. Вдигнах пушката и, без да меря, изгърмях напосока. Н. Попфилипов, РЛ, $2. 2. Остар. Приблизително. Злато ще има на земята едва до триста хиляди милиона грошеве,.. А пак сребро напосока има пят-надесят пъти и половина повече отколкото злато. Й. Груев, Лет., 1873, 234. Други пак [сб. „Отечник“] малко по-наподирен, напосока открай 13 столетие, също на сърб-ско наречие, лежи в .. Париз. Хр. Йоанович, Ц (превод), 54.
НАПОСОКИ нареч. Разг. Както дойде, без предварително обмисляне и определена цел; намерки, наслука, напосока. Вървеше без път, напосоки, през пътечки, заобикаляше ливадите, минаваше само през горичките и по-настрана от обработените места, където можеше да срещне хора. Т. Хар-манджиев, КВ, 108. Войниците не виждаха врага и стреляха напосоки или по прозорците на горния кат, а тия отвътре пестяха изглежда всеки куршум. Д. Талев, И, 102. Взе напосоки първия том от съчиненията на Елин Пелин, разряза началната кола, зачете я. Г. Русафов, ИТБД, 160. Понякога кажат нещо напосоки, без да съзнават, че изговарят голяма истина. В. Мутафчиева, ИКМ, 112.
НАПОСТВАМ СЕ, -аш се (рядко) несв.; напостя се, -иш се, мин. св. -их се, св., не-прех. Разг. Постя дълго или много пъти, докато ми омръзне; напостям се. За тази година се напостих и през този пост ще ям всичко. А Напостихме се тая година — през ден боб или леща.
НАПОСТЕЛЯ. Вж. напости л ам.
НАПОСТИЛАМ, -аш, несв. ; напостеля, -еш, мин. св. напостлах, св., прех. Разг.
1. Постилам много или всички неща. — Много нови работи имаш, Ралуко. Много армагани ще да е донесъл Драгия. -— Не е много, ами всичко, каквото е донесъл, съм го напостлала. А. Каменова ХГ, 67. А по-многото народ напоспглаха дрехите си по пътя. КТЕМ, 449. Пет-ьиест .. кожи, на-постлани около огъня, са постелки за сич-ката челяд. П. Р. Славейков, СК, 70.
2. Постилам, застилам нещо на много места или изцяло. Оттук [зелената поляна] бягат далеч господарските великолепни палати и дворове, напостлани с мраморни плочи и обградени с високи стени. Ил. Блъсков, ИС, 41. Влизаме в собата. Там шътачките вече са раздигнали трапезите,.., и собата, цяла напостлана, се е ширнала като никога. Т. Влайков, Пр I, 232-233. напостилам се, напостеля се страд.
НАПОСТЙЛАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от напостилам и от напостилам се.
НАПОСТРОЯ. Вж. напостроявам.
НАПОСТРОЯВАМ, -аш, несв.; напостроя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Разг. Построявам много, в голямо количество нещо. Напостроиха нови къщи и вили. напостроявам се, напостроя се страд.
НАПОСТЯМ СЕ, -яш се, несв. (рядко); напостя се, -иш се, мин. св. -их се, св., неп-рех. Напоствам се.
НАПОСТЯ СЕ. Вж. напоствам се и напостям се.
НАПОТОЧА СЕ. Вж. напоточвам
се.
НАПОТОЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-поточа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Проточваме се, тръгваме един след друг като върволица мнозина, много неща или всички; нанизвам се. Когато привечер добитъкът се напо-точваше от паша, тоя прашен път се вдигаше в небето и засипваше селото. Ст. Даскалов, ЕС, 23. Откъм края на улицата се напоточи цял керван биволски коли. Т. Харманджиев, КЕД, 96.
НАПОЯ. Вж. напоявам.
НАПОЯВАМ, -аш, несв.; напоя, -ойш, мин. св. напойх, св., прех. 1. Давам или предоставям на човек, животно, вода да се напие до насита, до утоляване на жаждата си. Лава донесе вода, хвана с една ръка баща си под главата, подигна го и го напои като малко дете. К. Петканов, П, 141. Като майка тя би разбрала безизходното състояние на сина си, би го нахранила и напоила. Ив. Хаджимарчев, ОК, 331. Воловете ги пасяха нощем,.. Сутрин, като поподскочеше слън-
