НАПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до напор1, свързан е с напор1; напорист. Напорен вятър. Напорна сила на революцията.
НАПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до Hànôp^. Особено големи количества цимент са нужни за направата на язовирните стени, тунелите и напорните канали на водните каскади и електроцентрали. НТМ, 1966, кн. 211-212,5.
НАПОРИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който е настойчив, неудържим в желанието, стремежа си да постигне определена цел. Вътрешно бай Станьо беше напорист, но с хората — улегнал, мъдър. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 44. Драгия силно вярваше, че по-малкият му син непременно ще дойде — Методи беше напорист на характер, непреклонен. А. Гуляшки, ДМС, 54.
2. За характер или проява на човек — който се проявява извънредно силно, бурно, стремително и не може да бъде спрян или овладян; неудържим. Майка му [на Виктор] премисля, полека-лека чертите й се отпускат: .. И изведнъж се развъртява и почва да шета, обладана от дива, напориста енергия, тензухената кърпа в ръката ù бърше прахта като побесняла. Др. Асенов, ТКНП, 186. Напорист характер.
3. Който се отличава с нападателност, който оказва напор1 (в 3 знач.). Успехът споходи българския отбор. И той е резултат главно на смислената и напориста игра в първите и последните петнадесет минути. О, 1977, кн. 11,42.
НАПОРЙСТО нареч. 1. С много голяма физическа сила и натиск върху нещо, с напор1. Вятърът от север духаше напористо и обръщаше платната на лодките.
2. С много голяма нападателност и устрем в стремежа да се постигне желаната цел, желания резултат. Димо със смут забеляза, че иде пределът на възможностите му, че ако сега Али събере сили и атакува напористо, едва ли ще устои. Г. Манов, КД, 143. Отборът на българите игра през целия мач напористо.
3. Предизвикателно, настойчиво. Тя се обърна и видя, че репликата наистина се отнася за нея. Младо момче в ковбойски панталон и изобилна прическа я гледаше напористо. Д. Цончев, ЧС, 103.
НАПОРЙСТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на напорист. Като характер Лилиев няма експресивно-револю-ционната напористост на Гео Милев или суровата себежертвеност и воля за борба на Христо Ясенов. Е. Каранфилов, Б III,
148.
НАПОРКАМ СЕ. Вж. напорквам се.
пивам се, ставам пиян ; натрясквам се, нарязвам се, насвятквам се, натаралянквам се, накърквам се, нафирквам се, насмърквам се. — Кому е притрябвала въшливата ти кожа? — Щом от нея може да се стърже печалба, може да им потрябва и за нещо друго... Но и вие усещате вятъра, колкото го усещам и аз, д ида поне да се напоркам... X. Русев, ПЗ, 28-29. Във избата и с водка се напорках! Н. Марангозов, ЯВ, 77.
НАПОРКВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от напорквам се; напиване, натрясква-не, нарязване^, насвяткване, натаралянква-не, накъркване, насвиркване, насмъркване.
НАПОРЯ. Вж. напорвам.
НАПОСЛЕДНЕ нареч. Остар. Книж. Понякога с предл. н а. Напоследък; напосле-док. В разболяванието си от тежката болест тя [майка ми] съвсем вече оставила и къщата, и мене на нейната [на сестра ми] грижа,., лежала, на напоследне и не се пом-няла. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27. Напоследне обаче между германската и австрийската преси се появи една силна полемика. С, 1888, бр. 224, 1.
НАПОСЛЕДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Наследник. Стефансон е бил един човек застоян и предаден на своята работа както Брюнела .. Роберт, достоен на-последник на неговото име. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 18-19. Аз нямам деца и желая моята бащина да я оставя на някой на-последник, който може да я обръща с разум и мярка. БО, 1846, бр. 1, 3.
НАПОСЛЕДОК нареч. Остар. Книж. Напоследък; напоследне. Петовековният български затъпкан гений напоследок ето захвана постепенно да са проявлява у много съотечественици. НБ, 1876, бр. 55, 212. Като придобих напоследок голямо количество Ландишов спирт, аз изново наченах да го [болния] лекувам. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Приятелите и неприятелите на Сърбия вярват, че тя напоследок .., може да захване войната. НБ, 1876, бр. 6, 22. Напоследок дойде време да затварят кантората. БКн, 1859, март, кн. 1, 169.
НАПОСЛЕДЪК нареч. 1. В последните месеци или в дните, непосредствено преди момента, в който се говори. Дълго време подслушва разговора им и разбра не само къде ходеше Кирил нощем и защо напоследък хлябът им се свършваше бърже, но и кой бе подпалил стопанския двор. Ст. Марков, ДБ, 419. Събитията, които напоследък се случиха, продължава да вълнуват още селото. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Казват, че обичал да посръбва, особено напоследък се пропил, уж от яд и отчаяние. Л. Стоянов, X, 24. По небето се показваха бели облаци, високи и разпокъсани — предвестници на есента, които напоследък се надигаха всеки ден откъм югозапад. Д. Талев, СК, 42.
НАПОРКВАМ СЕ, -аш се, несв. ; напор-
кам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. На-
