която беше се напластила в душата му през тоя мъчен ден. А. Гуляшки, ДМС, 111. [Теодосий] усети как всички противоречиви мисли се напластиха дълбоко в душата му и от тая невидима бран, която го измъчи цялата нощ и цялото утро, остана само уморен спомен. Ст. Загорчинов, ДП, 210. В душата на юношата се напластяват незаличими впечатления от мизерията в схлупените къщурки. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 54.
3. Остар. Само мн. и 3 л. ед. Натрупваме се, насъбираме се, наместваме се някъде мнозина или всички; наблъсквам се. Предпочетоха да нощуват в колибата, с хората ни, а останалите се напластихме в тясната стаичка на бичкиджийницата въз одеяла. Ив. Вазов, Съч. XVV, 132. Една тълпа народ, привлечена от надбягването, спира се на моста Риялто, натрупва се по брега .. напластява се на Пескария. К. Величков, ПССъч. III, 214-215.
НАПЛАСТЯВАНЕ,. мн. -ия, ср.
1. Отгл. същ. от напластявам и от напластявам се; наслояване. Напластяването на ватата става, след като пенсовете са затворени. Т. Кръстев и др., ТГДО, 19. В кро-ялната са въведени нови машини за напластяване на платовете .. една от които само спестява труда на десет работнички. О, 1978, кн. 19, 39. Плоскостта се потапя най-напред в боя-грунд, а след изсъхването й се потапя в декоративна боя. Плоскостта става гладка, добре боядисана и гланцирана, без излишно напластяване на боя. ВН, 1958, бр. 2025, 1.
2. Обикн. мн. Съвкупност от пластове, образувани в резултат на такова действие. Главните видове облаци са: ..; слоести облаци — това са хоризонтални напластявания, които често се забелязват над хоризонта при изгрев и залез на слънцето. Физ. X кл, 1951,91.
НАПЛАТ м. Всяка една от шестте части, от които е направен дървеният кръг на колело на волска кола или каруца. Водех коня полека и мислех вече да запра .. — „скрръц“! — прасна нещо. Погледнах: един наплат паднал и една спица строшена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, на-плати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, С, 98. Първите едноосни, а по-късно и двуосни коли са имали плътни колела, изрязани от обли дървета; впоследствие те са приели съвременната форма с главини, спици и наплати. Л. Ман-чев, П I, 16. Железни подкови ся набиват нажежени на колелата, а когато изстинат, стягат ся щвръсто около наплатите и главините. И. Груев, Ф (превод), 93.
НАПЛАТ А ж. Диал. Наплат. Пий ще забележим няколко от тях [употребявани от И. Н. Гюзелев] думи, те са: кът, обцида, наплата, спица и др. т. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 5.
НАПЛАТА ж. Остар. Разплащане. Банки за сконтирувание закупуват полици, бонове и други задължителни записи, преди да им е изтекло определеното за наплата время. Лет., 1874, 212. Стар дълг, нова наплата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131.
НАПЛАТЙСАМ. вж. наплатисвам.
НАПЛАТЙСВАМ, -аш, несв.\ наплатй-сам, -аш и наплатйша, -еш, мин. св. напла-тйсах, св., прех. Диал. 1. Поставям наплати на колело на волска кола или каруца; наплащам2. Те и двамата имаха похватни майсторски ръце и по цял ден наплатисва-ха колелата на припек между двете воденици и се шегуваха. Елин Пелин, Съч. I, 168. Отиваше да вика дядо Лазар да му напла-тисва колата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 39.
2. Прен. Набивам1, натупвам някого; напластявам. Той си спомни .., че много пъти е бил жесток към жена си, .. Ето и тая вечер, ако я беше настигнал, щеше хубаво да я наплатиса. Ст. Даскалов, СД, 487. наплатисвам се, наплатисам се страд.
НАПЛАТЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наплатисвам и от наплатисвам се; наплащане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЛАТЙША. Вж. наплатисвам.
НАПЛАТНЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голям свредел, с който се пробиват дупки за спици в наплати на колело.
— Платих й най-после с наплатника по главата! — отвърна неохотно Гана и изсипа кратунката върху прането. Ст. Даскалов, СЛ, 148-149.
2. Наплат, наплата, обсида (Т. Панчев, РБЯд).
НАПЛАТЯ1. вж. наплащам1.
Н АПЛ АТЯ2. вж. н а п л а щ а м2.
НАПЛАЧА СЕ. вж. напл аквам се.
НАПЛАША. Вж. наплашвам.
НАПЛАШВАМ, -аш, несв.\ наплаша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С действията си или с често плашене създавам постоянен страх у някого от нещо или от някого. Стремя се да не стоя всеки миг над главата й, да не я наплашвам... Бих желала да стане самостоятелен човек, а не пионка в ръцете на хората. Ем. Манов, БГ, 98. Към тия места Но на винаги изпитваше страх, защото още от jaалка бяха я наплашили, че там има змии. И. Йовков, ЧКГ, 102. Златко чорбаджи бил наплашил турците дотолкова, щото mue са решиле да го убият
— и у биле го. П. Хитов, МП, 3. Да имаш баща войвода / над толкозмина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седа —/при този сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч., 1929, 33.
