НАПЛАДНУВАМ СЕ, -аш се, се. и (рядко) несв., непрех. 1. Свършвам да плад-нувам. Овците се напладнуваха и наставаха.
2. Диал. Наобядвам се. Щом се напладнува-ме, тато става и поема нагоре. Т. Влайков, Пр I, 286. ^ \\
НАПЛАКВАМ СЕ, -аш се, несв.', напла-ча се, -еш се, Айн. св. наплаках се, св., непрех. Плача много, докато ми се плаче, до насита. Иде у майка си, поизприкаже й болките и мъките си и там, пред нея, се напла-не хубаве. Т. Влайков, Съч. II, 140. Мъчно й е на жената, нека си поплаче! Нали знаеш, че жените, като се наплачат, по-лесно им минава! Ст. Даскалов, СЛ, 58. Юрданка не каза дума повече. Слезе до реката, тръшна се на сухия пясък и се наплака до насита. Ст. Мокрев, ЗИ, 50. Най-драго му беше, когато се случваше да ми прикаже някоя чертица от живота си с нея, и тогава .. му удряха сълзи на очи и той се наплакваше и на-вайкваше до насита. Св. Миларов, СЦТ, 79.
НАПЛАСТЕН, а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от напластя и от напластя се . като прил. Обикн. спец. Който е на пластове, който се състои от пластове. Поради напластения строеж на вторичните глини те се наричат и напластени глини. В. Пеев, МК, 15. През различните периоди на повече или по-малко засилена вулканска дейност се изгражда постепенно и самият вулкан. Заради това вулканите от типа на Везувий носят още наименованието смесени или напластени вулкани. Геол. IX кЛ, 90. Легнах на напластеното сено.
Н АПЛ АСТЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на напластен. Структурата на скалите и техният строеж в масива, ..: обуславят физико-механичните свойства на скалите — еластичност, пластичност, .., напластеност, хигроскопичност и водо-непропускливост. X. Попйорданов и др.., ПИ, 109. Гнайсът е скала, по състав приличен на гранита (кварц, ортоклаз и слюда), обаче минералите му се нареждат тъй, че той се показва с доста ясна напластеност. ПН, 1934, кн. 4, 56.
НАПЛАСТЯ. Вж. напластявам.
НАПЛАСТЯВАМ, -аш, несв.', напластя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Слагам, натрупвам нещо на пластове. Работниците, .., събираха листата и ги напластяваха в специални сандъци. X. Русев, ПС, 99. Панко впрегна, .., натовари ралото, напласти отгоре сено и скри под него половин чувал брашно, торба ошаф, малко фасул. Д. Ангелов, ЖС, 369. Едни отделят плявата настрана, а други избутват сламата с вилите си до растящата камара. Оттам сламарите я прехвърлят от вила на вила и я напластяват. РД, 1950, бр. 216, 2. Тръгнали Янка и Никола / зелено сено да сбират, / да сбират, да напластяват. Нар. пес., СбВСт, 411. // За вятър, дъжд, вода и под. — пренасям и натрупвам на пластове листа, почва, пясък и др.; наслоявам. Вятърът сякаш бе чакал на прага и се вмъкна вътре, като напласти по ъглите цяла кривача мокри пожълтели листа. Ст. Загорчинов, ДП, 478. Той вдигна глава и забеляза, че снеговете бяха напластили още малко плесен по дъсчената обшивка на горния етаж на сградата. А. Христофоров, А, 25. • Обр. Той [Иг-рил] вече съвсем се засмя весело и добро, и сякаш със смеха падна от неговото лице това, което несгодите и агарянската неволя бяха напластили отгоре. Ст. Загорчинов, ДП, 402. Несъзнателно, сляпо вярвах и по-после, както вярваха майка ми и баща ми, и дедите ми, в чиито души вековете бяха напластили своите мракове. Ив. Вазов, ЛВ, 30.
2. Диал. Набивам1, натупвам, налагам някого; наплатисвам (А. Дювернуа, СБЯ). Да й беше ударил по гърба седемдесет дядови токмаци и да я напласти хубавичко. А. Дювернуа, СБЯ, 1331. напластявам се, напластя се страд. Най-после, като няма вече къде да се напластява, набодат от едната страна на пласта две-три вили.., а той се спуска по тях. Т. Харманджиев, КЕД, 184. Когато върху воден разтвор на някое вещество .. внимателно се напласти чиста вода така, че двата пласта да не се размесят, ... след известно време двете течности ще се размесят от само себе си. Хим. VII кл, 1950, 52.
НАПЛАСТЯВАМ СЕ несв.; напластя се
св., непрех. 1. Натрупвам се на пластове; наслоявам се. Слюдата се е напластявала, напластявала, та на места е достигнала до дванадесет метра. И. Радичков, НД, 82. Нагоре цветовете на скалите се менят: ту ръждивочервени, ту слънчево светли, шуплести, наредени на равни ивици, както са се напластявали в далечни геологични времена. П. Славински, МСК, 101. Някъде в далечината пъплеше влекач с 1илепове, димът му се напластяваше по речната повърхност като мъгла. П. Вежинов, ЗНН, 101. Небето навсякъде се изясни и само на запад, ниско до хоризонта, бяха се напластили сиви, продълговати облаци, но и те си отиваха. Й. Йовков, ЧКГ, 130. Когато твърда вода се употребява в парни котли, много често по стените им се напластява дебел слой от твърдо минерално вещество, наречено котлен камък. Хим. V кл, 1950, 46.
2. Прен. За чувства, мисли, преживявания и под. — насъбирам се, натрупвам се, наслоявам се. И в съзнанието на малкото момче постепенно се напластяваше омраза към ония, които нищо не работеха и тънеха в разкош. М. Марчевски, МП, 18. Червените светлини се стопиха скоро, изчезнаха, а заедно с тях като че ли изчезна и тревогата,
