2. Диал. Заплашвам (Н. Геров, РБЯ). на-плашвам се, наплаша се страд. НАПЛАШВАМ СЕ несв.', наплаша се св., непрех. Постоянно изпитвам чувство на страх от някого или от нещо, което ме е изплашило или ме е плашело. Свръзката Антон, .., беше се съвсем наплашил. Кресне ли майорът и на него изведнъж му се схване езикът. П. Незнакомов, БЧ, 14. Мечето се наплаши. Не смееше главата си да подаде. Ем. Станев, ГЧ, 8. Гърмодолеца и Брязка често бяха във война.. През такова време тя така се наплашваше, че който вече и да минаваше покрай нея, следеше го недоверчиво, докато се отдалечеше. Йл. Волен, МДС, 93-94. Тежко ми е нещо на сърцето, наплашила съм са, страх ма е, лоши мисли са въртят из главата ми, че и аз не зная защо. Ил. Блъсков, ПБ II, 83.
— Друга (диал.) форма: н а и л а ш а.
НАПЛАШВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от наплашвам и от наплаш-вам се.
2. Остар. Заплаха, заплашване. Детето знае най-добре, че родителите му нямат намерение да извършат наплашванията, които толкоз пътя от по-напред е чувало. У, 1871, бр.19, 313.
НАПЛАШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наплаша като прил. У когото има създаден страх от някого или от нещо. Давали„, наплашените овчари и селяни — кой обен, кой теле, кой пилета и бели дебели хлябове. Връищли се келешите и нехранимайковците с богата плячка при Кел Ха-сан. СбХ, 142. Тоя наплашен, изтерзан, тоя неук народ... Та какво може да стори той
— с голи ръце! Ст. Дичев, ЗС II, 358. Наплашеният Мино отговаряше: — На тез времена човек не знае кое може и кое не. може. Ст. Марков, ДБ, 473.
— Друга (диал.) форма: наплашен.
НАПЛАШЕНО нареч. Чувство на страх, създаден от някого или от нещо. Лен-чето нещо наплашено гледа и макар че беше рано сутрин, някак горещо ти става. В. Бончева, АП, 83. Конят, .., сега изведнъж наостри уши, дръпна се назад и като изправи глава, зацвили тихо, наплашено. И. Стоянов, ПД, 37. — Люта арменко! — извика Райна и погледна наплашено на ядосаната баба. Е. Мутева,.РБЦ (превод), 28.
— Друга (диал.) форма: наплашен о.
НАПЛАШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на наплашен. Ако постоянно се отнасяме грубо с детето, .., у него се разг вива чувство на страх пред всяка самостоятелна стъпка, формират се черти на боя-зъ(1, на наплашеност. ЖД, 1967, кн. 10, 20.
Друга (диал.) форма: наплашеност. г..
НАПЛАЩАМ1, -аш, несв.', наплатя, -йш, мин. св. -йх, се. Остар. и диал. 1. Прех. й Непрех. Заплащам на някого нещо. Кот-ленското училищно настоятелство е направило вече нужното разпореждание, за да наплати днес — утре поне за два месеца на г.г. учителите. Н, 1895, бр. 21, 169. Приказва им притчата за домовладетеля, че който, като наплащаше работниците на лозето си, даде на онези, които бяха дошли по единайсетте часа равна цена с онези, що бяха дошли от най-напред. Н: Михайловс-ки, ССИ (превод), 152. Даваше на священи-ците някакви свидетелски писма за свяще-ническия им чин и му ги наплащаха с по 15-20 жълтици. Св. Миларов, СЦТ, 166. Работи, Койо, работи, / доесен да сработиме! / Като ти чичо наплати, /ти се на мене обади — / и я сас тебе да бегам. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 406.
2. Прех. Изплащам (дълг); наплащам се; Чорбаджията си искаше парите, барем лихвите да наплатя. П. Стъпов, ЖСН, 102. — Как ще наплатим данъците ние, кога вкъщи са останали само жените и дечурлигата и няма мъжкаръка да се хване на работа? Ст. Дичев, ЗС I, 318; Дордето Иван-чо да наплати на е^ного и сетце да си по-отдъхне и да му отболи, ето ти го че му са изправил други [заемодавец],. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Майка на Стоян думаше: / “.,/ Вуйчо ти хаджи Сргамата, / той има пари неброени, / той жъ ти пари Наброи, / борчове да си наплатим." Нар. пес., СбНУ ХЬУГ, 20. наплащам се, наплатя се страд. Както всяка извръшена длъжност ся наплаща, така и всяка заборавена длъжност ся наказва. И. Груев, КН 7 (превод), 29. Най-добре са нап-лащат драматическите списания. Знан., 1875, бр. 20-21, 330.
НАПЛАЩАМ СЕ Несв.; наплатя се св., непрех. Изплащам на някого някакъв дълг, задължение, разплащам се на някого за даден от него заем, за йаправена услуга; издължавам се. Вземаха на вересия и от бакалница-та му, а той сам си водеше сметките, както си знае. НапЛащаха му се в натура с грозде, сливи. Д. Марчевски, ДВ, 102-104. За шекер, за пипер, за газ, за мас — все при него ходи, все на вересия взима и все не може да му се наплати: Чудомир, Избр. пр, Г00. Мислех си: да се върнем само с бати един ден — ще се наплатим на съседа ни и за коня му, и за голямата му услуга. Ст. Ди-йев, Р, 36. Не бой са, той да е жив, не е их-тияч на други да му плащат даването; както досега са е наплащал, пак ще са наплати. Ил. БДъсков, ПБ II, 59.
НАПЛАЩАМ2, -аш, несв.; наплатя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Наплатис-вам. Да наплатим колелото, ще рече: да му турим околността, сиреч да стане веке колело, за да започне да са търкаля. Ив. Бо-горов, КП, 1874, кн. 4, 11. Петър колело наплаща / под бяла цвята сливова, Нар. пес., СбНУ XXVII, 254. наплащам се, наплатя се страд. ,
