но притеснение; напрегнат. Работата на полето се разгаряше с всеки изминат час, беше такова напечено време, че нямаше какво повече да се застояват двамата ръководители. Б. Обретенов, С, 143. На него вече му се беше налагало да оценява по достойнство стриктния разчет на времето във всички такива по-напечени ситуации. К. Грозев, ЕГ, 46. На пъргавия бай Атанас тогава не му беше до гости и до пропаганда. — Съжалявам! Работата е много напечена! Не мога да остана нито за минутка...
Н. Стефанова, РП, 66. По това време ние събрания не свикваме, но сега... — положението е 'много напечено, .. комунистите са дигнали глава... готвят разни лудории... Г. Караславов, ОХ III, 19.
НАПЕЧЕНО нареч. С гл. съм, ставам. Разг. а) Означава, че някъде има сил-но напрежение, силно притеснение. Напечено беше около Оджак, откакто русите съвсем го оградиха, и Хасан паша бе наредил жив беглец да не се добира до врага. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 192. б) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва силно напрежение, силно притеснение. — Слушай, .. Ако ти е много напечено... Ей там! — .. — Само 200-300 метра назад, вземи надясно... Едно малко отклонение от пътя... Бл. Димитрова, От, 9. През последните дни ми е много напечено. Нямам време за нищо.
НАПЕЯ. Вж. н а п я в а м.
НАПЕЯ СЕ. Вж. напявам се.
НАПИВ м. Диал. Даряване на булката, съпроводено с пиене, което става вечерта след сватбата в дома на младоженеца.
— От Т. Панчев, Догп"лнение на б1>лгарския речник от Н. Геров, 1908.
НАПИВАМ, -аш, несв.\ напия, -йеш, мин. св. напйх, прич. мин. страд. напйт, св., прех. 1. Пия, отпивам малко от течност, с която е пълен някакъв съд. Дори през тия няколко дни той беше успял да извърши една пакост: докато го видят, напил беше една сутрин ведрото с млякото. Й. Йовков, АМГ, 100-101. Във фермата донесоха шише с ракия, подадоха му го пръв да напие и се изредиха по веднъж всичките. Н. Нинов, ЕШО, 54. — .. Умори ме просото ти, бре момче... Ще те умори, ам'че, като напиваш само плоските и начупваш пресните пити и печени кокошки, .., ще се умориш ами? Ц. Гинчев, ГК, 46. Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето, ..: кога връищ-ше чашата, кога пък само я напиваше. Лил., 1884, кн 7, 8. Ще излезне моя стара майкя, / ще изнесе чаша с руйно вино —/.. / чаша зи-май, вино не напивай. Нар. пес., СбНУ XLIV, 218.
2. В съчет. с вода, менци, котли, стомни и под. За ерген (според народен обичай)
— отпивам вода от менците на момата, която харесвам, като я пресрещам вечер на връщане от чешмата или извора. Хоро без него не ставаше, на най-хубавите моми водата напиваше. Д. Спространов, ОП, 246. Да би я зърнал отнейде! Да би дошел и той на кладенеца да й грабне китката, стомните ù да напие! П. Тодоров, И I, 27. Надпре-варяше ги [Иван Шопа], напиваше им менците, цалуваше ги. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Не смеам за вда [вода] да ида / от Илия гидия: / котлите ми напива. Нар. пес., СбНУ VI, 74.
3. Правя някой да стане пиян, да се напие. Налях ù малко повече от половин чаша... Нямах никакво желание да я напивам. И все пак тя се напи. П. Вежинов, Б, 35. Шушукаха, спореха на двора, дори накрая и го напиха. Отгде взеха тая пуста ракия! П. Михайлов, ПЗ, 14. Уместно беше и да го напият с ракия — той обичаше да пие — и да узнаят плановете му. П. Стъпов, ЖСН, 225. Ако искаш да познаеш челяка какъв е, или го напий, или му дай хурсант в ръката. П. Р. Славейков, БП I, 14.
4. Прен. Разг. Доставям удоволствие, опивам, омайвам. — Виж как без лъжата не може.. Бай Коста, ти ме напи с тия приказки, майка му стара! Д. Цончев, ЛМ, 49.
5. Остар. и диал. Обикн. в съчет. с наздравица, чаша — пия за здравето на някого, вдигам наздравица за някого; пия, вдигам. Главата на нашата софра „Тамадата “, напи наздравица за героичните корейски жени и за всички демократични жени. Г. Караславов, Избр. съч. III, 113. Председа-телствувал е на банкета мистер Джон Бе-нет, който, по английски обичай, е напил първа наздравица за кралицата и кралското семейство. К. Величков, ПССъч. VIII,
287. Майка й пристъпи тихо и засмяна проговори, / на масата рейнско вино като сложи от подноса: /.. /Я елате да напием ний за нашта обща радост — / охолност на мойта старост, щастие на вашта младост! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 1 SOIS 1. Печано агне ядяха, / чарвено вино пия-ха, / секи си чешка напива, / кой за брат, за побратим. Нар. пес., СбНУ XXVI, 45.
6. Остар. Чествувам, празнувам. Водили ся три години, добили мъжка рожба,.., и като му напивали година, кум им поискал да му проиграй Роданка самодивишки игровод. Г. С. Раковски, БСI, 159.
7. Диал. Участвувам в напив. След обяд са сбират у младоженикът та напиват ..: бащата дава влог (сермия) на сина си, а майката — на дъщеря си, и тва даване именуват напиване сиреч прид. БО, 1846, бр. 1, 2.
8.Диал. Напоявам. Курдисале [турците] чадърите около кале, донесле два кюнка вода да пият и да напиват конете. СбНУ XXIX, 206. Хошло лудо коня да напиват, / да напиват на новите чешми. Нар. пес., СбБрМ, 494. напивам се, напия се страд. Излизали привечер край пресъхналата чешма момци и девойки, но не се пълнели котли, не се чу
