господин с тънки руси мустаци и златиста руса брада, модно и напето облечен, .., дойде при масата. Ив. Вазов, Съч. XII, 186. Повече от офицерите бяха млади и весели хора, напето, дори твърде елегантно екипирани. Й. Йовков, Разк. III, 126. Здрав, хубавец, .., с малки черни мустаки напето засукани нагоре, той беше възбудил може би още повече с тия вънкашни качества озло-блението на войниците. К. Величков, ПССъч. I, 44. Аз си залибих пък друго либе, /../ че леко ходи, напето носи, / напето носи сини чентени. Нар. пес., СбНУ XXVII, 311.
HAIIÈTOCT, -ттй, мн. няма, ж. Качество на напет. Той често улавяше с погледне тълпата на жените в градината фигурата на Драга, отлична по своята напетост. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 60.
НАПЕЦАМ СЕ. Вж. напецвам се.
НАПЕЦВАМ СЕ, -аш се, несв.\ Hanè-цам се, -аш се, св., непрех. Диал. Големея се, гордея се, надувам се, напендервам се. Напе-цал ся като въшка. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 195.
HAnÈU(BAHE ср. Диал. Отгл. същ. от напецвам се; големеене, гордеене, надуване, напендерване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЕЧАТАМ. Вж. напечатвам.
НАПЕЧАТВАМ, -аш, несв.\ напечатам, -аш и напечатя, -иш, мин. св. -их, св., прех.
1. Издавам в печатен вид; отпечатвам, публикувам. Фотинов напечатва статията на учения си сънародник [Г. Кръстевич], станал бързо авторитет в книжнината ни и в разгорялата се по-късно борба за черковна независимост. М. Арнаудов, БКД, 15. По това време и аз написах и напечатах драмата си „Руска“. К. Величков, ПССъч. I, 7. — Дай ми тия приказки. Аз ще ги напечатя в много книжки и ще ги пратя на хората да ги четат, за да се научат как да станат по-добри. О. Василев, ЖБ, 251. Така написа една цяла книга, която напечата и раздаде на по-предни людие, на които ся чуяше думата. Й. Груев, СП (превод), 228.
2. Разг. Написвам на машина нещо. Напечатах си отчета. Напечатах няколко страници от статията, но не съм я довършил. напечатвам се, напечатам се и напечатя се страд. Наедно с прокламацията, напечатва се и Петъофевата песен „Стани, маджарино“. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 145. И той написва драмата „Отечество“, която и скоро се напечата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 94. Изпращам ви „Химнът на жената“, за да се напечати, ак& може. Хр. Смирненс-ки, Съч. III, 85.
НАПЕЧАТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от напечатвам и от напечатвам се; отпечатване. Пръв път бях чел разказ от Елин Пелин в ръкопис преди три години.
Сам авторът, .., ми го беше дал за напе-чатване в „Летописи“. К. Величков, Събр. съч. VIII, 188. За напечатване на лирическа песен едва ли има по-хубав шрифт от немския готически. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 127. Няколко дни след напечатване на резолюцията в селото пристигна градският околийски началник. Ал. Спасов, С, 24. В сегашното напечатване на притчите аз премислих и друго: че, като народно достояние, те тряба да се напишат тъй, както ги народът изговаря. БКн, 1895, март, кн. 2, ч. I, 206.
НАПЕЧАТЯ. Вж. напечатвам.
НАПЕЧЕЛВАМ, -аш, несв.\ напечеля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Спечелвам нещо в значително количество. Едни обещаваха да се наплатят, като продадат агнетата, други — като се върнат от гурбет и напечелят пари. Кр. Григоров, ПЧ, 70. — На, чедо — каза той.. Да се погаждате и да напечелите къща и имот, да отгледате деца и внуци и да им се радвате така, както и ние сега на вас се радваме. Г. Караславов, ОХ I, 418. За друго не е мислял, освен как да напечели повечко имане. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 3. Скоро напечелил в провинцията толкова пари, щото могъл да изплати сичките си дългове. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 338. напечелвам се, напечеля се страд. Пари ще се напечелят, .., въглища ще се изкопаят, мислеше си запасният полковник, но земите завинаги оставаха загубени... Г. Караславов, ОХ 111,339.
НАПЕЧЕЛВАМ СЕ несв.\ напечеля се св., непрех. Спечелвам много, колкото ми се иска, до насита. Тъй и тъй веднаж бяха се подредили между враговете на Портата, защо поне да не се напечелят? Дружината
— .. — бе оплячкосала наскоро Златшико, Пирдопско и някои софийски села. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 540. Кондо ходи на печалба, напечели се и, слава Богу, добре сме! Д. Немиров, Б, 142.
— Друга (диал.) форма: нанечалвам.
НАПЕЧЕЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от напечелвам и от напечелвам се.
НАПЕЧЕЛЯ. Вж. напечелвам.
НАПЕЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напека като прил. 1. Който е сил-но нагрят, нагорещен. Еньо тръгна през къра. Тънката миризма на напечената земя, на зелените ниви го упои. Елин Пелин, Съч. III, 96. Лек ветрец разведря напечения въздух. К. Константинов, ПЗ, 107. Бавно и унило кретаха конете по прашния, напечен път. Й. Вълчев, СКН, 155. Върху напечения камък лежеше като лъскава жива усойница суха змийска кожа. К. Константинов, СбХ, 78.
2. Прен. Разг. Който се характеризира със силно напрежение, който е свързан със сил-
