стари и болни жени. По няколко стари и наперчени гаучос, с живописни костюми. Б. Шивачев, ПЮА, 122.
НАПЕРЧЕНО нареч. Разг. Наперено.
— Дай, Данко, и аз да налея някоя кофа. Отпочини си — каза непознатият, пристъпи наперчено и посегна към кофата. Кр. Кръстев, К, 131.
НАПЁРЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Отвл. същ. от наперчен; напереност.
НАПЕРЯ. Вж. наперваминаперям.
НАПЁРЯМ, -яш, несв. (диал.); наперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напервам. нале-рям се, наперя се страд.
НАПЁРЯМ СЕ несв. (диал ); наперя се св., непрех. Напервам се.
НАПЁРЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наперям и от наперям се; наперва-не.
НАПЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек
— който е с хубава обикн. висока и изправена фигура и стройна походка; строен, гиздав. Индже се усмихваше, лицето му светеше, никога той не е изглеждал тъй хубав и юнашки напет. И. Йовков, СЛ, 148. Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата. Елин Пелин, Съч. I, 126. Начело на хорото напет делия развява свилена кърпа, рита като ад-жамия конче и се провиква. К. Петканов, СВ, 70. Той беше трийсет и пет годишен мъж, здрав, напет и жизнерадостен. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 330. // За животно — който е с добре оформено и изправено тяло; строен, гиздав. Един сръндак, с пролетни, мъхнати рога, идваше на извора — строен и напет като хубав юноша. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Тя [сивата патица] наистина беше дива. Но беше хубава, с пригладени пера, напета, червена по гърдите, като яребица. Й. Йовков, АМГ, 166. • Обр. Не видяхме ни гордата грамада на Витоша и зад нея — нашата напета столица, потънала в златистата омара на летния ден. Ив, Вазов, Съч. XV, 145. Напети къщици се угледно белеят /и радват погледа там с охолний си вид. П. П. Славейков, КП ч. III, 85.
2. За тяло, фигура — който е висок и добре сложен; строен. Тя беше една великолепна, едра, висока мома, с румени бузи, с високи гърди и източена, напета снага. Йв. Вазов, Съч. XIV, 24. И Гроздан играеше хубаво, малко по-въздържано и по-тежко от Мон-ката, но затуй пък мъжествена сила и красота имаше вицялата му фигура, напета и стройна. Й. Йовков, Ж 1945, 17. // За походка, движения — който е присъщ на човек или животно с такава фигура. Той се по-изкашля важно, взе по-напета стойка, опъна с палец ремъка на шмайзера си. Ем. Ма-нов, ДСР, 31. Ариф скоро се изгуби в букака с напета царствена походка. Н. Хайтов, ПП, 109. Един следобед момичето бе повикано по телефона. То скочи пъргаво, с напети движения и с лице, заруменяло от смущение. 3. Сребров, Избр. разк., 153.
3. Остар. Който е добре направен, изработен, оформен; хубав, гиздав. Като погледна напетата изгладена униформа на коменданта, в очите му блеснаха зли пламъчета. X. Русев, ПС, 9. Един момък, калфа, обича да ся слюдява, да ся гизди, да ся облича чистичко, да носи напяти обуща. Й. Груев, Лет., 1873, 181. Миналата зима отецът й беше направил много прекрасни и напети панерчета и най-хубавото беше дарил ней. X. Пашов и др., ЦП (побълг), 8. От тези два богати и осовършени езици [персийския и арабския] е заел турский език сладкогла-сието, облагата и велелепието си и е станал толко напет и важен. П. Р. Славейков, СТИ, 2.
НАПЕТНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. спец. Който е на петна, покрит с петна. Баба Лалка, макар и отпаднала от радости, щом я зярна, щом се втренчи в напетнено-то й вече лице, изеднъж напери рамене, проточи врат. А. Страшимиров, А, 69. Между тях [туфите] има напетнени или пъстробо-ядисани. П. Делирадев, В, 55. [Полска (посевна) врана] Снася 3-5 светлозеленикави напетнени яйца. Ц. Пешев и др., ФБ, 123-124. Причинителят на болестта „червени петна“ не образува спори по напетнените листа на дърветата, които се разсейват по останалите листа. ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
НАПЕТНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на напетнен. Младите [от вида Голям ястреб] през втората година се отличават с по-разредената напетненост на гърдите. Ц. Пешев и др., ФБ, 289.
НАПЕТНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Оцветяване, при което основният цвят е на петна или е покрит с петна от друг цвят. Цветът й [на сухоземната игуана] варира. Най-често е жълто кафяв със зеленикави или ръждиви оттенъци, .. Понякога напет-няването отгоре е по-кестенявокафяво. Н. Боев, Г, 104. Лимонитът в микроскопски-те препарати в отразена светлина се явява като ръждиви или тъмни повлаци. На такъв лимонит се дължат ръждивите напет-нявания в скалите. Г. Георгиев, П, 67.
НАПЕТО нареч. 1. Със стройна, изправена походка или стойка; стройно. Беше станал мрачен, мълчалив и зъл. Но ходеше все тъй напето и чисто. Й. Йовков, Ж 1945, 101. Бората се беше спрял под вишната и не сваляше поглед от момите, които вървяха напето из улицата. К. Петканов, ДЧ, 70. Докато минаваха през града, князът яздеше изправено и напето. В. Генов-ска, СГ, 155. Напето ходят нашите млади сълдати. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн.
11.
2. По начин, придаващ напет, красив вид на
някого или на нещо. Един висок, тънкоснаг
