държи горделиво, надменно, като обикн. се движи с изправено тяло и рамене, с вирната глава; важен, горделив, наперчен. Той беше най-елегантният и наперен офицер от малкия гарнизон в града. Ем. Станев, ИК I и II,
105. Цялата върволица от наперени боляри, войводи и телохранители изминаха половината път и наближиха кръстовището до гората. Ст. Загорчинов, ДП, 492. Беше наперена жена, в блясъка на младостта си. Ст. Даскалов, ЕС, 22.
3. Който изразява достойнство или високо самочувствие, самомнение; важен, наперчен. Единият от тях беше старшия и това веднага се хвърли в очите на всички не само по облеклото и пагоните му, но и по напереното му, горделиво държание. Г. Ка-раславов, СИ, 286. Той и външно поддържаше своя наперен офицерски вид, с винаги лъснати ботуши, изгладени дрехи, изопната фуражка. К. Константинов, ППГ, 320. По-млади или по-стари, с веселяшки или с важни, наперени лица, те всички внушаваха страхопочитание със скъпото ои облекло и с господарските си обноски. И. Вълчев, СКН, 52. Наперена стойка. // За рамене, врат, шия — който е изправен, изпънат и изразява достойнство или високо самочувствие; наперчен. Смути се даже лъвицата сред тях — жената на италианския консул с медномургавото лице; наперените й рамене отпаднаха и очите й — сини, големи — се закриха зад отмалелите клепачи. А. Ст-рашимиров, Съч. V, 305.
4. Остар. Насочен; наперчен. Завчас вратата от градината се отвориха широм и во-йскарите та заптиите влязоха в четири колони с наперени пушки. Св. Миларов, СЦТ, 130.
О Наперен като петел (пуяк). Разг. Който се държи горделиво, надменно, като обикн. се движи с изправено тяло и рамене, с вирната глава; важен, горделив, наперчен. С ръце отзад, наперен като петел, пристъпяше Токата и си подсвиркваше. И. Йовков, ПГ, 122-123.
НАПЕРЕНО нареч. 1. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; важно, гордо, наперчено. Начело наперено се клатеше Дългият Иван, подсвиркваше си и предизвикателно гледаше. А. Гуляшки, МТС, 251. Той яздеше гордо, наперено, както бе яздил някога пред конницата. А. Христофоров, А, 18. Трактористът, който се повърташе наоколо и даваше наперено съвети, се метна на машината и потегли. С. Северняк, ИРЕ, 19. • Обр. Станкул излезе на малък площад, сред който наперено стърчеше двукуполна черква. Ст. Марков, ДБ, 144. Високите борове отърсваха от снагите си мокрите буци сняг и наперено вдигаха вейки една след друга. Д. Рачев, СС, 276.
2. За животно — с вирната глава, с изпъната шия, с бодър вид. Конете, вирнали бодро уши, напето и малко наперено теглеха кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 14.
НАПЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от наперен; наперченост. Думите му разтревожиха Филип. Напереността му изведнъж изчезна. П. Стъпов, ГОВ, 13.
— Аз? Аз ли? — каза беят, като приближаваше с петльовска напереност. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 204. Познавах ли наистина детето си? Не бях ли мъничко разочарован от напереността и доброто му самочувствие? Др. Асенов, СВ, 87.
НАПЕРУШЙНВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наперушйня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За птица — придобивам неспокоен, напрегнат вид с щръкнала перушина. В един миг съгледа на стената петте кокошки от цветната картина, наперушини се и зареди едно след друго: пКо-ко-ри-гоо! Ко-ко-ри-гоо!" Г. Краев, Ч, 38. Мъжкият [Голяма дропла] пролетно време токува, т.е. своеобразно се надува и наперушинва, обикаля около женската. Ц. Пешев и др., ФБ, 371.
2. Прен. Разг. Давам израз на враждебно, неприязнено отношение или гняв срещу някого, нещо; наострям се, наежвам се. Какво си се наперушинил? Кой те ядоса?
НАПЕРУШЙНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наперушинвам се.
НАПЕРУШЙНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наперушйня се като прил. За птица — който е с щръкнала перушина поради неспокойствие, напрегнатост. Квачката беше скрила под наперушинените си криле пиленцата. Ст. Марков, ДБ, 216.
НАПЕРУШЙНЯ СЕ. Вж. наперушинвам се.
НАПЕРЧА. Вж. наперчвам.
НАПЕРЧВАМ, -аш, несв:, наперча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Напервам. „Само напер чете ятаганите си.“ М. Кънчев, В, 42. наперчвам се, наперча се страд. НАПЕРЧВАМ СЕ несв.', напёрча се св., непрех. Разг. Напервам се. Влайков вместо да се наперчи и да вземе героична поза, пъхна като желва главата си между раменете. СбЦГМГ, 348. — Брех с човек! Вардим го като рово яйце, а се наперчил в града ще ходи.. Г. Караславов, ОХ III, 38. — Лука!..
— потупваше той кончето по гривата. То се наперчваше. Елин Пелин, Съч. II, 83.
НАПЁРЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наперчвам и от наперчвам се; наперване.
НАПЕРЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наперча като прил. Разг. Наперен. В тази тишина, в това мълчание Тодор се спгяга с неговата вярна дружина и ненадейно, без да ги усетят, пристигат с наперчени шишанета. М. Кънчев, В, 29. На всяка гара слизат и се качват по няколко
