вала глъч, не се разнасял момински смях. Не се крадели момини китки и не се напивали бели менци. Н. Каралиева, ЗБ, 35. НАПИВАМ СЕ несв. \ напия се св., непрех. и (диал.) прех. 1. Пия до насита (обикн. вода), докато утоля жаждата си. Дядо Егор се покланя пред един извор, сваля шапка и се напива. Сл. Македонски, ЕЗС, 209. Стойна донесе стомните и аз се напих хубаво със студена и прясна вода. Елин Пелин, Съч. IV, 108. Ще се напиеш с прясно мляко, ще заспиш, q вълкът ще доде и ще ти издави овцете. Й. Йовков, АМГ, 130. Я знаех map, дека имаше кладенец, та ойдохме да пиеме .. Напихме се вода и пойдохме. СбНУ XI, 141. — "Синко Стояне, Стояне, / я се през коня пресегни, / та ми ръцете развържи / водица да се напия. " Нар. пес., СбВСтТ, 961.
2. Ставам пиян, като пия алкохол но питие. Научи се той да пие, а не рядко и да се напива. Т. Влайков, Съч. II, 139. Хората излязоха на работа, започнаха да орат и да сеят, и никой повече не мислеше, нито пък имаше време, да ходи на кръчмата и да се напива. Й. Йовков, Ж 1945, 101. Девойче, море, девойче! / Кога се вино напия, / немой се фата на оро / до мене, лют арамия. К. Христов, СК, 48. Вино пие Му са Кеседжиа, / вино пие у ладни меани. Три дни пие, па се не напива. Нар. пес., XLI, 421.
3. Остар. и диал. Обикн. в съчет. с наздравица и под. — пия за здравето на някого, вдигам наздравица за някого; напивам. Когато подир речта на учителя захванаха да се напиват здравица за много коронясани глави, .., дядо Иван, ..., остана с чашата и пи за здравето на Ивана Аспазиевича Дормидолский. Ив. Вазов, Съч. VII, 12-13. На пристанище у Брест има сега една ру-сийска корабля. Францушки окръжний управител дал е чиновником сея корабли угощение, на кое са напивали на здраве царя Наполеона. БДн, 1857, бр. 4, 15.
4. Остар. и диал. Напоявам се. Постилката, която са напива с пикоч, улучшава до-волно много доброкачествеността на тора. Знан., 1875, бр. 20-21, 318.
О Напивам се / напия се като свиня (циганин, копач, кръчмарин и под.). Разг. Напивам се много, ставам много пиян. Пратиш му гювеч да ти опече, той се напие като свиня. Елин Пелин, Съч. IV, 126. Кръстат са, кръстат, а най-после са и напият като копаче. Л. Каравелов, Ст^ч. II, 82. Прескочи в лозе попово [скакалецът], / намери грозде готово, / наял се като дърварин, / напил се като кръчмарин. Елин Пелин, ПБ, 72. Напил са като циганин. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 291.
НАПИВАНЕ, мн. -ия, cp. 1. Отгл. същ. от напивам и от напивам се. Едно случайно напиване не винаги е увертюра към това свещено нещо — приятелството. Б. Рай-нов, НН, 352. На тоя празник [Архангелов-ден] щеше да има несъмнено много именици, а четниците и без това си търсеха поводи за гуляи и бесни напивания. П. Вежинов, ЗНН, 176. Лисица и пръч като били жедни, скочили в един плитък геран. След напива-нето пръчът зел да мисли как щат да из-лезнат. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 8. Ако не зная да напивам, барем зная да попивам. Напиването на здраве или за Бог да прости се съпровождало в старо време с думи уместни и сгодни с обстоятелствата. П. Р. Славейков, БП I, 18.
2. Диал. Сватбен дар на младоженци от родителите им. Бащата дава влог (сермия) на сина си, а майката — на дъщеря си, и тва даване именуват напиване сир. прид. БО, 1846, бр. 1,2.
НАПИВКА ж. 1. Рядко, обикн. поет. Пиене в чест, за здраве или в памет на някого; наздравица. Мъгла се спуснала над гробищата, смътно през нея се мяркат фигурите на тази вдовица и тоя вдовец, които посред гробищата под напивките за помен на „жалените“ покойници се утешават един други. Б. Ангелов, ЛС, 217. Ах тез песни и таз усмивка / кой глас ще ги викне — запее?! / Кръвава ща дигна напивка, / от коя и любов немее. Хр. Ботев, Съч. 1950, 17. Спи тежък сън душата / .. / Задавена от битпазарските парфюми / на уличната прелест — отвратена, мътна / от евтини напивки, крясъци и глуми. П. К. Яворов, Съч. I, 73. Над твоята пшеница злато грива / ранило слънце бисери разлива. / Роса цветята вдигат за напивка / и галят моите нозе с усмивка. М. Недялков, Л, 65.
2. Остар. Напитка. Критики от подобен род не са препоръчителни, защото, ако човек има по-слаб ангел, могат да му подейс-твуват като отрова наместо като подкрепителна напивка. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 254. Хората, що са хранят с меса и упояват с люти напивки, имат сички подквасена кръв и изгорена, щото ги подлудява в сто различни образи. И. Адженов, ВК (превод), 38. Ти имаш напивка във сребърни урни, / и светли олтари, и утра лазурни, / които говорят за мен. Хр. Ясенов, Събр. пр, 41.
НАПИКАВАМ, -аш, несв.\ напикая, -аеш, мин. св. напиках, св., прех. Намокрям нещо, като пикая върху него; попикавам, напишквам. Детето напика и тези пелени, а другите не са изсъхнали, напикавам се, напикая се страд.
НАПИКАВАМ СЕ несв.\ напикая се св., непрех. 1. Намокрям неволно дрехите си, постилките си, като пикая в тях; попикавам се, напишквам се. Най-ненаситни бяха децата, вечер едвам примъкваха издутите си тумбачета до постелята, заспиваха веднага и още в първи сън се напикаваха. И. Петров, ПР, 58. — На вратата ще ме държиш. Мене! Дето си се напикавала в скута ми! А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 12. Остаря-
