НАНЙСАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от- нанисам1 и от нанисам се; нанасяне*, наносяне1, наносване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНЙСАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нанисам2 и от нанисам се; снасяне, нанасяне2, наносяне2, наносване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНЙЩВАМ, -аш, несв.; нанйщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нищя определено или голямо количество от нещо. нанищвам се, нанищя се страд.
НАНИЩВАМ СЕ несв.; нанйщя се св., неп-рех. Нищя нещо много, до насита (Н. Геров, РБЯ).
НАНИЩЯ. вж. нанищвам.
НАНКА1 ж. Диал. Нана1. Христовата нанка причака с радост милите гости. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30. — Е, харно: Рада — Рада! Я ще кажем на стрина, стрина ще каже на чичо, чичо на нанка, нанка на баба, ... ще пратиме сватове у Радини, па жив бил и весел ходил! М. Георгиев, Избр. разк., 57. „Що ти, Енко, що ти керко, уста подгори-ла? /.. / Дали за водица, Енко, дали за гро-зице?“ — /Немой, нанке, мила нанке, така не сборувай! Нар. пес, СбБрМ, 453.
— Стрино ле, калугерице, / има ли място и за мен, / .. /— Стринина, нанке, стринина, / за млого място имало / и за тебе място ще има. Нар. пес., СбНУ VI, 48.
НАНКА2 ж. Диал. 1. Обикн. мн. Пелени. Маринкината зла буля, /.. / мъжко си дете заклала, / пъстри му нанки в кърви облела. Нар. пес., СбВСт, 427. Я иди, мама, на Тунджа, /../ че земи бяло камъче, / че го убао накъпи, / и у топли го нанки загъни. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 136. • Обр. Те [звездите] трептят далечни и безмълвни, шепнат си нещо със звездите, що трепкат по белите нанки на снега. Д. Спространов, С, 240.
2. Бебешка люлка, легло (Л. Андрейчин и ДР-, БТР).
НАНКАМ, -аш, несв. Детск. Галъов.
1. Непрех. Спя; наням. — Сега ще направя качамак, маминото. Ще се нахраниш и ще си легнеш да нанкаш. М. Марчевски, МП,
11. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на. Д. Кал-фов, Избр. разк., 11. Кукуригу, петлъо! Заколи го, тетьо, / да не буди мама, / да нанкаме двама. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 297. Над люлкя стоят три моми, / три моми, три самодиви. /.. / Трета му песен пееше: /
— „Нанкай ми, нанкай, детенце, ний сме ти до три майчици.“ Нар. пес., СбВСтТ, 225. • Ирон. — Охо, вие ли сте... — засмя се оня. — Младоженците. Много сте закъснели, гълъбчета, кога ще нанкате... К. Мишев, ЕП, 86.
2. Прех. Рядко. Приспивам (дете). Водата се разиграла, .. Из нея заскачали, запремя-тали се ония бели, кръшни моми, с дълги разпръснати коси. Една поела детето, носи го, нанка го. П. Росен, ВП1П, 32.
НАНКАНЕ, мн. -ия, ср. Детск. Галъов. Отгл. същ. от нанкам; спане, наняне.
НАНКИН, мн. няма, м. Остар. Памучен плат, произвеждан от китайски самороден жълт памук. Нанкинский памук е жълт; от него тъкат платове, които ся наричат нанкин. С. Веженов, X (превод), 87. Нанкин е по-малък от Пекин, .. Има фабрики за памучни жълти платна, наречени нанкин. С. Бобчев, ПОС (превод), 221.
— От кит. собств.
НАНОВО нареч. Отново, пак. Работата бе увлекла младия селянин, той несъзнателно се радваше на силата си, .., наново замахна със секирата. Д. Талев, ЖС, 37. Ентусиазмът на българите наново се подиг-на, надеждите за нова и по-успешна борба с турчина се възродиха. Ив. Вазов, Съч. VII, 171. Стонове и кървав вик цепеха смълчаната гора, — а после всичко стихваше наново. Н. Райнов, ВДБ, 49. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
НАНОГИ нареч. Обикн. в съчет.: Дохождам / дойда (ида, идвам) наноги. Диал. Лично, сам идвам при някого. — Ехе-е-ей-й-й, събирайте се, че кино ви е наноги доито...
Н. Хайтов, ПП, 132.
НАНОЗЕ нареч. Диал. Обикн. в съчет. с гл. съм, ставам. На крак (крака). Никой не бива да спи тоя час. Чуеш ли ти? Сичко трябва да е нанозе.. при оружие! Пушките да са пълни! Н. Бончев, Р (превод), 102-103. Ка видоа [хайдуците] краля Андреаша, / сички са му нанозе станали / и сички го по чаша черпили. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 20. Поболи се Никола делиа, / та е лежал девет годин дена — / ни умира, ни нанозе стае. Нар. пес., СбНУ ХПУ, 139.
НАНОС м. Слой от пръст, тиня, пясък, чакъл и др. материали, утаен от водите на река, както и натрупан от изветряне на скали или от свличане на ледници. Прибрежна-та равнина е образувана главно от речни наноси и има слаб наклон към морския бряг. Л. Мелнишки, Н, 4. Тръгнаха из нивите. Конете затъваха в мекия нанос и мъч-но вървяла. К. Петканов, СВ, 214. От наносите на река Дунав се образуват много острови и плиткости, които са опасни за корабоплаването. Геогр. VII кл; 22. В южна-та част на равнината не е имало ледници. Там вятърът натрупал праховидните частици от ледниковите наноси и образувал лъосова покривка. Геогр. VI кл, 11. В наносите на Алеганските планини в Северна Каролина бил найден в 1821 г. самородок [злато] от 38 фунта. Знан., 1875, бр. 15, 238.
НАНОСВАМ1, -аш, несв. (остар. и
