женците, сватовете, после ишаферите, та цялата сватба се наниза. Й. Радичков, В,
141. Подир допускането тая догадка, в главата на смутената Невянка се нанизаха цяла верига други догадки и предположения. Ив. Вазов, Съч. XXV, 84.
НАНЙЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нанизвам и от нанизвам се. След наниз-ването тютюнът се държи на сянка.
НАНИЗЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от наниз; нанизче. Вземем, та продадем магарето, изрежем до люспа все, що имаше на-низец по дечурлигата, па съберем наедно. та у градо, при сарафино. М. Георгиев, Избр. разк., 214.
НАНЙЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нанижа, -еш, мин. св. нанйзах, св., прех. Нанизвам. нанизувам се, нанижа се страд.
НАНЙЗУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нанижа се св., непрех. Нанизвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНЙЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нанизувам и от нанизувам се; нанизване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНИЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от наниз.
НАНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Анат. Уродство, свързано с ненормално нисък ръст на човек (под 130 см. при мъже и под 120 см. при жени), причинено от заболяване на жлезите с вътрешна секреция.
— От гр. vdvo(; ’джудже'.
НАНЙКВАМ, -аш, несв.; нанйкна, -еш, мин. св. -ах, се., непреХ. Диал. Пониквам йкого, на много места. Подир студената зима следува топлата пролет; ледът ся топи; снегът изчезва и тревите пак наник-ват из мрътвата земя. Пч, 1871, кн. 1, 4-5. Дето бе, мамо, момата / бяла лоза наникна-ла, / бяло си грозде родила. Нар. пес., СбНУ XXVI, 71 ч
НАНЙКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наниквам.
НАНЙКНА. Вж. наниквам.
НАНИКЪДЕ нареч. 1. В никаква посока; никъде. Повтарях в ума си, че няма да мръдна наникъде с четата — и туй то! П. К. Яворов, ХК, 81. — Ще ида в Тулча — .. — Оттам ще ви се обадя... Без мое писмо няма да тръгвате наникъде... Ст. Дичев, ЗСI, 387- Не зная дали пътят, що ти соча, ще
изведе някъде, ала зная, че пътят, що сега държиш, не води наникъде. А. Дончев, СНС, 577. Наникъде и не ьезлязвам, при никого в града и не ходя, освен у дома си и в гимназията. П. Р. Славейков, ПХС, 58.
2. Прен. Разг. Неодобр. Не както трябва; зле, лошо, накъде. Наникъде си написал до-машното си. Д Наникъде си се сресала днес. О Наникъде не съм. Разг. Зле съм, в лошо положение, в затруднение съм.
НАНИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е на нана1. Цанка, нанината Лич-ковичина унука,.., ни донесе по едно сладко и по едно кафе! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 502. Пуснала бардака и изревала: „Ох, на-нин бардак, нанин, я съм си с то а бардак децата поила и къщата гледала!“ Нар. прик., СбНУ, XLI, 464. Леле, леле, леле Митре, / нанина снага висока, / куде нана да гю види. / Нанините светли очи / куде ли су съг [сега] заспали. Нар. пес., СбВСтТ, 728.
2. Като същ. Само мн. Домът и семейството на нана1. На мама ще кажа, че ме канят в София нанини. И друг път съм ходила за един месец. А. Каменова, ХГ, 117-118. Един ден — това беше есенеска — заведох околийски доктор у нанини Личковичини да прегледа нейния Петко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 502.
НАНИСАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); нанеса, -èui, мин. св. нанёсох, прич. мин. св. деят. нанёсъл, -ела, -сло, мн. -ели, се., прех. Нанасям1, наносям1, наносвам1, нанося. В едно от тези отделения прекарваха говеда през един вход и ги разпределяха едно по едно в отделни огради, над които стояха няколко касапи и написаха с железни чукове смъртоносни удари на добичетата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Казашкият аркан написа мъчителна смърт. НБ, 1876, бр. 46, 179. Мустан майци си думаше: Стани ми, майко, собери /малкине моми ка: мадни, /камени дами написа, /сарайен да си йоградя. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 120. на-нисам се, нанеса се страд. Избирателите са наситени от тия [нови] опити и виждат всичките вреди, които се нанисат чрез тях на страната. Бълг., 1902, бр. 448, 1. нанисам си, нанеса си възвр. и взаим. В онова време тако-речи само Англия изкарваше и продаваше тия [памучни] платове и от друга страна, зачтото не бяше лесно да си написа памук от Индия, а от друга страна, зачтото имагие машини, нагодени да работят с пара. Й. Груев, СП (превод), 205. По-харно е за истините тези / човек да си мълчи, защото нам/вестяват се, по външните белези, / като лъжи да са, и себе срам / тоз\ кой ги разгласява, си написа. К. Величков, Ад (превод), 145.
НАНЙСАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нане^ са се се., непрех. Нанасям се.
НАНИСАМ2, -аш, несв.; нанеей, -èni, мин. св. нанёсох, прич. мин. св. деят. нанё-съл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Остар. ц диал. За птица — снасям много (яйца); нана+ сям2, наносям2, наносвам2. Така става всяка пеперуга — от яйчице въсеница, от въсени-ца кожурец, от кожурец пеперуга; а пеперу-гата написа яйчица и умира на някое листо. Д. Манчев, БЕ II, 44. "Иване, любе Иване, / и птичката е мънина / и тя си гнездо извива, / дребни яйчица написа, / мъти ги и ги измъща. " Нар. пес., СбВСт, 682. нанисам се, нанеса се страд.
