ревица и нанизи от чушки — стоят една до друга край пътя, сякаш наловени на хоро...
Н. Стефанова, РП, 86. Нанизи тютюн. И Разш. Множество еднородни предмети, свързани с жица, тел, конец и др. Два наниза разноцветни венециански фенери,.., образуваха лучезарна алея, из която беше пътят на триумфалното шествие на очаквания гост. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 114. Грамадният четириъгълник на пристанището, вря-зан в брега, мътно лъщеше под наниз малки лампички. К. Константинов, ПЗ, 121.
3. Прен. Множество еднородни предмети, подредени, наредени един до друг или един след друг; ред, редица, низ. Пред очите на Пресиян се бялна чистият двор и нанизът от сгради и колони. И. Вълчев, СКН, 205. Пред гарата дълъг наниз от извехтели файтони с изпосталели коне чакаше търпеливо закъснелия влак. Д. Казасов, ВП, 95. Недалеч пред тях мъждукаха светлинните на един от крайните квартали, блестеше редкият наниз на улични лампи. Ем. Манов, ДСР, 147. Бъдеше ли това немска книга, аз не се любувах толкова на нейните чудновати външни корици, колкото на разпоредбата на страниците й, особено на наниза от букви. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 126.
4. Прен. Поет. Множество еднообразни звукове, следващи един след друг; поредица, низ. Тежки взривове заглушаваха за миг, после пак се чуваше наниз от изстрели и зло-кобно, необяснимо кипене... М. Грубешлие-ва, ПИУ, 290. Няколко пъти се опита да покаже глава, но картечен наниз припяваше ниско над него. К. Петканов, МЗК, 98. По склона отсреща чуруликаше кос-песнопоец, разронваше сладкозвучния наниз на своята бодра пролетна песен. Т. Харманджиев, КВ, 330-331.
5. Прен. Книж. Множество събития, явления и др., следващи едно след друго; поредица, низ. Разум!.. Най-висшето, което великата Природа някога е сътворявала в безкрайния наниз на своите дела! О. Василев, ЖБ, 201, Животът не ти предлага нови преживявания — разтегнал се е в безкраен наниз от досадни дни, тих, безцветен, с малки радости, с малки скърби. М. Кремен, Б, 127. За един кратък период от време те успели да извършат цял наниз от престъпления.
НАНЙЗВАМ, -аш, несв.\ нанижа, -еш, мин. св. нанизах, св., прех. 1. Прокарвам ко-ноц, връв, тел, пръчка и под. през обикн. еднородни предмети; нижа. Кошничката ми за риба е пълна с грозде и затова нанизвам мряната на една връв. Д. Калфов, КР, 92. Гледаше ярката жарава,.., и му се искаше да хване чука и клещите, да удря, да реже — .. После да нанизва на тела мотички, брадви, плугчета, подкови. С. Северняк, ИРЕ, 18. Откъсва после стрък дълга жилава трева, нанизва на нея надупчените търкалца и почва да си я връзва... Т. Влайков, Пр I, 197.
Прегърбена се връща от пазар старица .. нанизала краваи на ръката. П. П. Славейков, ОБ, 44. Чърни ти очи извърщам, / та ги на сламка нанизвам, / та ги на калпак за-таквам. Нар. пес., СбНУ XXV, 23.
2. Прокарвам връзки, конец, връв и под. през специално оставени дупки, отвори на обувки, дреха и под.; навървям. По празниците нямаше с какво да се облека и обуя — нямах дори връзки за разхлопаните си обувки, ами нанизвах дебели конци. Ил. Волен, МДС, 18.
3. Прен. Говоря, пиша, пея, изказвам нещо, като редя последователно думи, мисли и под.; нижа, редя, нареждам. „Пиянството, почитаеми господа, — нанизва бай Таки — се отразява зле на работата ни, на здрави-ето ни, на поколението...“ Ал. Константинов, Съч. I, 303. Зеленикавите и малко остри очи следяха с удоволствие написаното. Той му се любуваше и продължаваше да нанизва грижливо равните букви. П. Вежи-нов, ВП, 27. Той извади от долапа един кариран лист хартия, потопи писалката в засъхналото мастило и дълго и с треперя-ща ръка нанизва думите, които изповядваха последната му воля. А. Гуляшки, МТС, 184. Той сам не усети кога написа под формулите в тетрадката си по математика заглавието на своето първо стихотворение: „Зима на село“. И сетне като насън наниза под него цели десет четиристишия. Г. Русафов, ИТБД, 238. // Издавам поредица от еднообразни звуци; нижа, редя. Камбаната наново бързешком нанизваше кратки последователни удари. М. Яворски, ХСП, 91.
4. Набождам нещо на нещо остро; забивам2, набучвам. В противника — смут, суматоха, /събличат войниците ризи, /за знаме на щик ги нанизват, / развяват и тъй се предават. Ив. Бурин, ПТ, 94. През това време братовчедът очисти рибата, издяла шиш от дрянова пръчка и я наниза на него. Д. Фучеджиев, Р, 34. нанизвам се, нанижа се страд. Колко мисли се нанизват от тия малки непознати букви, в които той не може да надникне! Елин Пелин, ЯБЛ, 17. нанизвам си, нанижа си възвр. На същия ден дойде при мене на дюкяна Емин Зумбула ха-нън,.., па ми поръча да идем при нея .. и да й носим рубин .. оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. М. Георгиев, Избр. разк., 103. НАНЙЗВАМ СЕ несв.\ нанижа се св., не-прех. 1. Набождам се на нещо остро; набучвам се. По-интелектуалните самци копаели дълбока яма, в която мамутът с пълна-та си тежест се нанизвал на остри колци.
В. Мутафчиева, ИКМ, 125.
2. Прен. Само мн. иЗл. ед. Следваме мнозина или много неща един след друг, последователно. Двамата милиционери хлътнаха във входа, а ние се нанизахме по стълбището след тях. И. Петров, ПР, 91. Музиката стъпи на моста, подир музиката младо
