Друга форма: нанатамо.
НАНАТАТЪК нареч. Диал. Нататък, нанатам. Противоп. нанасам, насам. Тя видя колибата на Кутмака,.. Нона въз§и файтона и,.., тръгна нанататък. И. Йовков, ЧКГ, 168. Той спрял колата и казал: „Чакайте да са кача, та и мен да изяде змеят“. Качил са и тръгнали нанататък. Нар. прик., СбНУ XLVI, 342.
НАНЕ1, мн. няма, м. Диал. 1. По-голям, по-стар брат; бате, батко, батьо, нана2. Най-после току по-младио брат от них рекъл: „Нане, тая проклета неволя нема да дойде, току я да земем, та ако може сами да си на-правиме колата“. Нар. прик., СбНУ III, 161. Маргита Стоян говори: / „Нане Стояне, Стояне, / чуваш ли, пиле как дума?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 269. Тамо му са двете мажки деца, / .. / они стоя на порти, та плача, / по-младото на старото вели: / — Леле нане, мен ми се прируча. Нар. пес., СбНУ XLIII, 203.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назо-ваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него в шопския край (Софийско и други съседни западни краища); бай, бае, байо. В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израснала чудна върба. Елин Пелин, Съч. II, 7. „Мила родна картинка!“ И разбира се, в центъра й — вечният шоп нане Митре — почернял, брадясал. ВН, 1962, бр. 3250, 4. Тази година тате продаде на добра цена кожите в Пловдив .. Значи никой вече не ще може да подмята зад гърба ни, че приставът ще продава стоката на нане Божин. Г. Белев, ПЕМ, 40.
НАНЕ2, -то, мн. -та, ср. Диал. Бебе.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НАНЕ, -то, мн. няма, ср. Диал. Джод-жен, културна мента; гьозум, нана3. Нането е многогодишно растение,.. То е всякому известно ароматично растение, което намира доста голямо употребление, както в домакинството, така и в медицината. Гр, 1906, бр. 18, 280. Съгляда ли ся, че гъсеничните са станали тромави и не ядат сладко, то добре ще е да ся нареже гьозюм (нане), или пелин, па колкото една шепа да ся посипе по лесата. Лет., 1874, 192.
О Диво (Каинско) нане. Диал. Див джод-жен, дива мента, див гьозум, дива (Каинска) нана. Когато боли деца само корем, без да дрищат,.., да им ся турят на корема омяг-чителни наложки {..}, каквото например от варен майданос, от диво нане (гьозум). Лет., 1871, 129.
—Тур. папе.
НАНЁГДЕ нареч. Книж. 1. Нанякъде, нанейде.
‘2. Някъде. И досега по пътищата се намират по нанегде „Русалски гробища“ наричани. К. Шапкарев, Р, 16. Нанегде тесен пътя е, та Влад / задържа коня. К. Христов, ЧБ,
16.
НАНЕЙДЕ нареч. Поет. Нанякъде; нанегде. Селим баба водеше кервана нанейде и аз крачех, сподирен от кучето си. Ст. Дичев, Р, 59. Пътуват хората, пътуват... А долу свистят бесните автомобили, пътуват нанейде. Д. Дамянов, ПИЩ, 20. Връщах се от събор на народното творчество и душата ми — преситена, зашеметена и звънлива — искаше да се докосне до нещо живо, за да се увери, че още не е отлетяла нанейде, че още броди по земята. Б. Герон-тиев, Б, 5. В миг нещо трясна се, / .. /— като че трясна гръм / й се отнесе пак нанейде. П. П. Славейков, КП, ч. III, 101.
НАНЕСА1. Вж. нанасям1, нанисам1, наносвам1 и наносям1.
НАНЕСА2. Вж. нанасям2, нанисам2, наносвам2 и наносям2.
НАНИ и (удвоено) нани-нани или (удължено) нании, нани-на междум. Припев за приспиване на дете. Раца сложи най-малкото в дървена люлка и сама приседна край него, като го полюшваше едва-едва: — Хайде спи... хайде. Нани, наниии... Д. Талев, ПК,
100. Тъмни нощи се пробуди / мило внуче соколово; / .. / — Нани, нанкай, рожбо мила, / мало внуче, мал гидия! П. П. Славейков, ЕП 1907, 102. Спи ми, дете, рожбо мила, / нани, нани-на. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 245. Мама си рожба родила, / име йе било Стояне, / в златна го люлка люляла, / като люляла, думала: / „Нани ми, синко Стояне, / нани ле, расти, порасти“. Нар. пес., СбБрМ, 113-114.
— Други (диал.) форми: нъни, нуниинанни.
НАНЙЖА. Вж. нанизвам и нанизу-вам.
НАНИЗ м. Обикн. със следв. същ., понякога с предл. от. 1. Нанизани на конец, връв и под. златни монети, мъниста и др., които обикн. се носят на шията като накит; гердан. На гърдите й лъщеше тежък наниз жълтици, но нейната усмивка сияеше по-топло от мекия блясък на златото. Д. Талев, СК, 9. А на шията й тежки нанизи, pejd едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6. Наниз от ситни бисери обвиваше прекрасната й шия и ред жълтици светеха въз русата коса на челото й. Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. Жените носяли почти също таквази одежда, както и мъжете; са-: мо хитонът им бил по-дълъг и те обичали да са гиздят с нанизи, пръстени и пр. Н. Михайловски, РВИ (превод), 137.
2. Нанизани на конец, връв и под. чушки, царевица, тютюн, риба и др., обикн. за да съхнат; връв, сплит, низа, гердан. Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях. Ст. Дичев, ЗС II, 186. Новите къщи — на-гиздени, белосани хубавици с нанизи от ца
