дение или вмешателство. Ала нашествието на кърджалиите в града нанесло тежък удар върху неговото благосъстояние. Й. Радичков и др., ГСП, 84. Загубите, които бяхме претърпели от продажбата на някои стоки,.., нанесоха значителен удар на кредита ни. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 836. г) Причинявам тежка душевна болка. Лазар се готвеше да й нанесе тежък удар, да застане срещу нея както никога досега. Той се готвеше да й каже да дадат бащината й къща за женско училище. Д. Талев, ПК, 215. — Ако ме напуснеш в тая минута, ти ще ми нанесеш страшен удар. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 101.
7. Остар. и диал. Докарвам, донасям някъде нещо. Палиси пак затвориха и го дръжаха пят години в Бастилия,.., и така биде награден изобретателят на смалтосаний фаянс, който въздвигна и възкрепи француз-ката промишленост и нанесе в отечеството му потоци злато! Й. Груев, СП (превод), 76. Там унските и други всадници,.., нападнаха тъй силно на осадителите готи, що си отвориха път и влязоха в града с храната наедно, с която му нанесоха до-волно изобилие. Г., Кръстевич, ИБ, 250. // Остар. и диал. Довеждам някого някъде. Ала късмет! Една вечер, като беше в село, Бог без нищо му я [момата] нанесе. Срещна я в уличката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5.
8. Остар. В съчет. със същ. за неприятни, отрицателни чувства, преживявания или състояния — причинявам, пораждам, донасям, докарвам. Той стигнал до самата Византия и нанесъл страх и трепет на великата римска столица. Т. Шишков, ИБН, 103. — Ти тряба да ми заплатиш за скръбта, която си нанесъл мене и на моите спод-вижници! Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 85. Аз нанесох нещастие на всички, до които допрях, на всички, които са ме обичали. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 661. Те са твърде признателни за благодеяния, които им ся правят, а доста отмъстителни към онези, които им нанасят зло. ИЗ 1874-1881, 202. нанасям се, нанеса се страд. Преди подвеждане на шейната под кораба върху спусковите пътеки се нанася специална смазка за намаляване триенето между шейната и пътеките. Й. Прашинков, ТК, 276. Резултатите от измерването се представят графически, като се нанесат по абсци-сната ос дължините на вълните, които отговарят на отделните ивици на спектъра, а по ординатната — измерените в тия ивици количества енергия. Физ. X кл, 181. На хаджията се струваше неизлечима раната, която му се нанесе от оня ученик пред всичките ученици и, очевидно, с одобрението на самия учител. Ив. Вазов, Съч. VII,
140. нанасям си, нанеса си възвр. и взаим. от нанасям1 в 1, 4, 6 и 7 знач. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар — от куршум — сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 224. — Аз та виждам, че ти скоро кипваш, пази се От гнева си да не си нанесеш зло. ВЦ, 1888* кн. 20, 16. Двамата врази си нанасяха по главите страшни удари с яките човки и се шибаха в тревата като две еластични топки. Елин Пелин, Съч. II, 136. НАНАСЯМ СЕ несв.\ нанеса се св., непрех. Вкарвам си вещите, покъщнината в жилище или помещение, което започвам да обитавам. — Таз нощ ще изкараме как да е, а утре ще се нанесем в Дончовата къща. Й. Петров, МВ, 73. В тази величествена и красива сграда,.., се помещават и редакциите на много вестници и списания .., след довършването на още някои работи, тук ще се нанесе и Министерството на културата. Г. Белев, КР, 43. Преди известно време се нанесох в моята нова квартира. П. Незнако-мов, БЧ, 60.
О Нанесе ме път. Диал. Случи ми се да мина, имам път някъде. Ако нещо ви се случи да ви нанесе път накъде селото Щърковци, а вие само питайте за къщата на дедо Ди-човата задруга. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Бачище... Та това е най-плодородната местност в землището им... Как поглеждаха изкриво те, кога ги нанесеше път покрай чуждите ниви. Кр. Григоров, Н, 40. През 1867 год. на 31-ий от августа нанесе мя път в село. Хр. Данов, Лет., 1869, 143.
НАНАСЯМ2, -яш, несв.\ нанеса, -еш, мин.св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Остар. и диал. За птица — снасям много (яйца); нани-сам2, наносвам2, наносям2. Като нанесе яйца [ластовицата], лежи да ги мъти да излу-пи пилета. Д. Манчев, БЕ II, 51. „И птичката е мънинка, / и тя си гняздо завива, / сини яйчица нанася, / пъстри птичици измъща.“ Нар. пес., СбВСт, 737. нанасям се, нанеса се страд.
НАНАСЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нанасям1 и от нанасям се. Аз казах там, каквото можах, и съдебните заседатели .. го признаха за виновен в нанасяне само на лека телесна повреда! К. Константинов, СЧЗ, 36. Всяка акция — малка или голяма
— съдействуваше за ефикасното нанасяне на последния решителен удар. П. Илиев, ЛВ, 313. Визирната линийка е необходима за определяне посоката на предметите и за мащабно нанасяне на измерените разстояния. Геогр. VIII кл, 1965, 19.
НАНАСЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нанасям2 и от нанасям се; снасяне, нанисане2, наносяне2, наносване2.
НАНАТАМ нареч. Диал. Натам; нана-татък, нататък. Противоп. нанасам, насам.
— Да знаете дали пътят за нагоре е оттук? — Разбира се .. — Значи вие смятате,
— .. — че ако вървя нанатам, ще успея да отида нанататък? В. Цонев, ПТ, 17.
