диал.); нанеса, -ёш, мин. св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Нанасям1; наносям1, нанисам1, нанося. Старите птички, .., завчас връкват и наносват къси сламчици от корави треви и плява и ги заячават с глина като честокол [сантрач] около отвора на гнездото. Пч, 1871, кн. 3, 37. ианосвам се, нанеса се страд. — Дойдете да ви прегърна, му рече вълшебницата; .. Преобразете ся на един старец; .. научете ся за сичките неправди, които ся наносват на вашите горки поданици. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 326. на-носвам си, нанеса си възвр. и взаим. HAHÖCBAM СЕ несв. (остар. и диал.); нанеса се св., непрех. Нанасям се.
HAHÖCBAM2, -аш, несв.; нанеса, -ёш, мин. св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Остар. и диал. Снасям; нанасям2, наносям2, нанисам2.
— „Стичката [птичката] й, байне, мънинка / и пак си високо зафръква, / високо гняздо извива, / там си ейчица наносва, / и си пиленца ютранва.“ Нар. пес., СбВСт, 683. на-носвам се, нанеса се страд.
HAHÖCBAM СЕ, -аш се, несв.; нанося се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Нося нещо до насита. — Земи ме, Славке, земи ме! / Земи ме, да се наносиш / на скъпа нова премяна. Ц. Церковски, Съч. II, 200. Телалин личи по града: / „Кой има рухо хубаво, / да носи да се наноси! / Кой има коня добра-го, / да яха да се наяха!“ Ив. Хаджийски, БДН I, 114-115. Аз във Елена ще остана / и ще Юрдана да зема, / барем ще да се нанося / на много скъпа премяна. Нар. пес., СбВСт, 468. Далече на госте, да са наяхаме, / да са наяхаме наши врани конеа, / да са наводиме наши млади булки, / да са наносиме наши мъжки деца, / зам да са наносим наши тен-ки пушки. Нар. пес.., СбНУ XXXIX, 204.
HAHÖCBAHE1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наносвам1 и от наносвам се; нанасяне1, наносяне1, нанисане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
HAHÖCBAHE2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наносвам2 и от наносвам се; снасяне, нанасяне2, наносяне2, нанисане2.
НАНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е от нанос, който се образува от нанос. Напоеният й материал [на Владайска-та река] се състои предимно от кварцити, червени пясъчници и еруптиви. П. Делира-дев, В, 129. С Испания полуостровът [Гибралтар] се съединяваше с лента от напоени пясъци. Тази лента сега е прорязана от англичаните с канал. ВН, 1959, бр. 2483, 4. Тревистата покривка в крайречните ливади е гъста, защото растенията се развиват на плодоносна напоена почва с доста-тъчно влага. Бтн VI кл, 10. Най-голямата в света напоена низина край река Амазонка е дарена от природата с голямо разнообразие на животински и растителен свят. РД, 1961, бр. 44, 4.
НАНОСЯ, -иш, мин. св. -их, несв. и (рядко) св. (остар. и диал.); нанеса, -ёш, мин. св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Нанасям1; наносвам1, наносям1, нанисам1. По един или два пъти в седмицата ще иде и у сестрата на г-жа майорката да й наноси вода за пране или да измие дъските им. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 232. През него [Египет] тече река Нил, която ежегодно от августа до ноемврия ся разлцва, та наноси тиня и наторява земята. И. Груев, КВИ (превод), 3. В ушите му свират куршуме, сабли бле-щат, а той наноси ударе на сичките и не чуе нанесените. Н. Бончев, ТБ (превод), 40. Ще понесете с несравнено по-голямо търпение онова несчастие, което ви ся случва, кога ви сами не сте причина на това, нежели онова несчастие, което ви сами наносите себе си. С. Радулов, НД (превод), 128-129. нанося се, нанеса се страд, нанося си, нанеса си възвр. и взаим.
НАНОСЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал ); нанеса, -ёш, мин. св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Нанасям1; наносвам1, нанисам1, нанося. Светкавиците святкаха за малко и пак гъстите облаци наносяха черний мрак. П. Кисимов, ОА I (превод), 62. [Биволът] .., никак не обръща внимание на ударите, що му нанося стопанинът му, за да го извади от това положение. НБ, 1876, бр. 20, 77. Рани, които хората сами на себе си наносят, са най-мъчно изцелимите. П. Р. Славейков, ПХС, 47. Шестата [заповед] ни заповяда да не наносяме вряд на живота на другите. Хр. Данов, ППК (превод), 63. наносям се, нанеса се страд. Tue почви, като стават от разложението на планинските породи на самото място или като са наносят от водата, сякога имат в себе си значително количество други минерални размеси. Ступ., 1875, бр. 3, 21. В тях [петте заповеди] забранява Бог всяко дело и слово, с което ся нанося тщета на ближния. Хр. Данов, ППК (превод), 94-95. наносям си, нанеса си възвр. и взаим.
НАН0СЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); нанеса се св., непрех. Нанасям се.
НАН0СЯМ2, -яш, несв.; нанеса, -ёш, мин. св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Остар. и диал. Снасям; нанасям2, наносвам2, нанисам2. наносям се, нанеса се страд.
НАНОСЯНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наносям1 и от наносям се, нанося се; нанасяне1, наносване1, нанисане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНОСЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наносям2 и от наносям се; снасяне, нанасяне2’ наносване2, наносяне2, нанисане2.