Page:RBE Tom10.djvu/337

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАМУШКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намушквам и от намушквам се; на-мушване.

НАМ-ЩО < СИ > и НА-ЩО < СИ >

неопр. местоим. и нареч. Диал. 1. Неопр. на-реч. Нам-защо; нещо. — Мен ми не е нищо, ами рекох, като е у вас докторът, дали не ще прегледа и Анка, че на-що е много отпаднала. Т. Влайков, БСК I, 503. Мама Дими-три думаше/.. / На-що си синко почувам/.. / Че са те наклеветили / вчера са кунинци ходиле, / ходиле и са върнале / до паша до Дирвиш паша. Нар. пес., СбНУ XXVI, 131.

2. Неопр. местоим. Нам-какво; някакво. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа, че този бил подлец, па оня бил крадец,.., па Султанско благоволение нам-що си, па търговски договор нам-какво си... Твоя работа ли е това? Ал. Константинов, Съч. I, 245.

— Други (остар.) форми: н а м-ч т о <с и>, н а-4т о <с и>.

НАМЪДРУВАМ СЕ, -аш се, св;,непрех. Мъдрувам много, прекалено; намъдрям се.

Ти мълчи! Не е останало на тебе да ни. учиш сопна се Витъо недоволен; че докато той се намъдрува, жена му го беше изпреварила. М. Смилова, ДСВ, 184. — Ний докато се намъдруваме, ще ни връхлетят зер! П. Тодоров, Събр. пр II, 54. — Хей, мъдрецо, я стига си мъдрувал там с тия книжки, ами ела да ядеш, че докато мъдрите се намъдруват, гладните ще излапат мекичките. Ив. Мартинов, ПМ, 134. Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Послов.

НАМЪДРЯ СЕ. Вж. намъдрямсе.

НАМЪДРЯМ СЕ, -яш се, несв.\ намъд-ря се, -иш се, мин.св. -их се, св., непрех.

1. Мъдря се, умувам много, прекалено; на-мъдрувам се. — Никой нема да ни поднесе славата на тепсия,.. Дорде се намъдрим ние, може други да ни изпреварят. Ст. Даскалов, ЕС, 223. До кат са мъдрите намъд-рят, лудите са наскачат. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 147.

2. Прен. Разг. Ирон. Настанявам се, разполагам се някъде, обикн. неочаквано, некане-но; намествам се, намърдвам се. Докато се оглеждахме къде да седнем, той дръпна един стол и се намъдри точно пред сцената.

НАМЪДРЯНЕ ср. Отгл. същ. от намъдрям се.

НАМЪКВАМ1, -аш, несв.\ намъкна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. намъкнат, св., прех. Разг. 1. Вмъквам, пъхвам нещо някъде; навирам1, въвирам, мушкам, натиквам1, намушквам, набутвам. — Че ние да похапнем при „Кладенчето“ не е зле,.. каза той като намъкваше пак павурчето в дисагите. Ив. Вазов, Съч. XV, 56. Огледах се внимателно и като не забелязах никаква опасност, намъкнах куфара си в първия трамвай за гарата. Хр. Пелитев, ХО, 96. Очукаха останалото пйрче, пробиха с длето една дупка на ръката на войника [от паметника] и му намъкнаха берданата. Чудомир, Избр. пр, 132.

2. Вмъквам, внасям някъде много неща или нещо в голямо количество; надомъквам, на-донасям. И ся впусна вътре в подвода, но пръст и дрехи, които бяха намъкнали подире си избягналите, го възпираха. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 133. Намъкнал е в двора цяла кола камъни.

3. Разг. Неодобр. Донасям, докарвам много неща или довеждам мнозина, които се преценяват като нежелателни, излишни; надомъквам, надовличам, навличам. Намъкнал е отнякъде изпочупени велосипеди, за да ги поправя. А Защо намъкна тук тези вехтории? намъквам се, намъкна се страд. на-мъквам си, намъкна си възвр.

НАМЪКВАМ СЕ несв. \ намъкна се св., непрех. Разг. 1. Вмъквам се, пъхам се в нещо тясно или между други неща; навирам се, въвирам се, напъхвам се, набутвам се. Огнянов се намъкна в едно от тия леговища на диви зверове. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 174. Великанът и великанчето се намъкнали в бъчвата. Ран Босилек, Р, 126. Стана от миндера, на който лежеше, и озадачено се огледа това пък какво значеше? За всеки случай той се намъкна в долапа. Б. Несто-ров, СР, 262. Къртицата я [лисицата] усети и се намъкна в най-дълбокото си скривалище. П. Бобев, ГЕ, 98. • Обр. Небето над върхарите е светло.. Но сред дърветата се намъква плътна здрачина. М. Яворс-ки,ЕСВ,101.

2. Пренебр. Влизам някъде, обикн. неканен или непредвидено, без особена нужда и под. Докато да си отдъхнем, в канцеларията се намъкна председателят на градското бюро с някаква тлъста и мазна персона. Г. Караславов, Избр. съч. II, 313. Минаха край кебапчийницата,.., завиха край една фурна с наредени топли и ухилени симити,.. и се намъкнаха в една дрехарница. Чудомир, Избр. пр, 177. Връща се той вкъщи и веднага се намъква в мазето. В. Чертовенски, Ст, 1965, бр. 1005, 2. След него се намъкна в кабинета ми главният счетоводител. ВН, 1960, бр. 2651, 4. // Пренебр. Влизам, установявам се в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. незабелязано, тайно; вмъквам се. Още го [Мцтейчо] виждам ей такова момче,.. Косицата му сламена, ризката конопена,.. Не бяхме забелязали кога се е намъкнало в отреда. А. Каралий-чев, СР, 117. Павликянската секта беше захванала отначало да се намъква помежду българските селения. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 244.^

НАМЪКВАМ2, -аш, несв.\ намъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. намъкнат, св., прех. Разг. Навличам2; надявам, нахлузвам. Въз шопските бели абе ни гащи и

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл