долактянка беше намъкнал шаячево късо сетре. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 189. Горкото дете! То намъква дебелия пуловер, нахлузва калците и шушоните и излиза. Н. Стефанова, ОС, 63. Едва намъкнах чорапите и обувките на краката си. К. Митев, ПБ, 308. намъквам се, намъкна се страд, намъквам си, намъкна си възвр. Намъквам си пуловер. НАМЪКВАМ СЕ несв.; намъкна се св., не-прех. Разг. Обличам се с много дрехи; навличам се. Така съм се намъкнала с дрехи, че едвам се изкачвам по стръмнината.
НАМЪКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намъквам1 и от намъквам се.
НАМЪКВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от намъквам2 и от намъквам се; навли-чане2.,
НАМЪКНА1. Вж. намъквам1 и на-мъкнувам.
НАМЪКНА2. Вж. намъквам2.
НАМЪКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намъкна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд, намъкнат, св., прех. Намъквам1. на-мъкнувам се, намъкна се страд. НАМЪКНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намъкна се св., непрех. Намъквам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЪКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намъкнувам и от на-мъкнувам се; намъкване1.
НАМЪЛЗВАМ, -аш, несв.; намълзя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Намълзя-вам. Кога някое цицайче дете страдае от сърцебол, в Охрид .. накадват една лъжица с чад (дим) от запалена борина, па в нея майка му намълзва мляко. СбНУКШ ч. III, 28-
29. намълзвам се, намълзя се страд.
НАМЪЛЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намълзвам и от намълзвам се; намълзя-ване.
НАМЪЛЗЯ. Вж. намълзявам и намълзвам.
НАМЪЛЗЯВАМ, -аш, несв.; намълзя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Надоявам някакво количество (мляко); намълзвам.
— Я съм овчар у Яшар планина, / та си пасем девет иляд сагмал, /..;/ па ги свършим у тесни клисури, / та измълзем девет иляд сагмал, / та намълзем това бело млеко, / та изпием това бело млеко. Нар. пес., СбНУ XLIII, 148. намълзявам се, намълзя се страд.
— Други форми: намъзйиам, намузявам.
НАМЪЛЗЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намълзявам и от намълзявам се; намълз-ване, надояване.
НАМЪЛЧА СЕ. Вж. намълчавам се.
Мълча дълго време, много, до втръсване. — Не се ли намълча? — рече жена ми. — Откакто сме седнали, ти все мълчиш. Б. Рай-нов, ЧЪ, 120.
НАМЪМРЯ. Вж. намъмрям.
НАМЪМРЯМ, -яш, несв.; намъмря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отправям към някого неодобрение, укор за нещо; укорявам, нагълчавам, смъмрям. Ще кажем направо: Иска ни се да намъмрим едни другари, които смятат, че юбилейната годишнина е един безкраен празник. Хр. Пелитев, АЧ, 16. намъмрям се, намъмря се страд.
НАМЪМРЯНЕ ср. Отгл. същ. от намъмрям и от намъмрям се; укоряване, на-гълчаване, смъмряне.
НАМЪМРЯ СЕ, -еш се, мин.св. -ах се, св., непрех. Диал. Намърморя се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЪНА. Вж. намънвам.
НАМЪНВАМ, -аш, несв.; намъна, -еш, мин. св. -ах, се., прех. Омънвам определено или голямо количество (лен или коноп), намънвам се, намъна се страд.
НАМЪНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намънвам и от намънвам се.
НАМЪНКАМ СЕ. Вж. намънквам
се.
НАМЪНКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-мънкам се, -аш се, св., непрех. Мънкам дълго време, много; намрънквам се.
НАМЪРДАМ. Вж. намърдвам.
НАМЪРДВАМ, -аш, несв.; намърдам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Слагам, поставям, намествам нещо някъде. Докато ме няма, намърдали шкафа в стаята ми.
2. Вкарвам, настанявам някого на някаква изгодна работа, служба, в някаква група, колектив, среда и др.; натиквам1, набутвам. Димитър Таралански — без никакви усилия
— намърдва в стопанството цяла дружина отбор кулаци. А. Каралийчев, ПД, 33.
— Ами ако те бутна отзад да ти размърдам бъбреците? — казва. — Аз пък ще те намърдам в затвора! — казвам му. Тарас, СГ, 31. Директорът намърдал на всички постове свои хора и си осигурил спокойствие. намърдвам се, намърдам се страд.
НАМЪРДВАМ СЕ несв.; намърдам се св., непрех. Разг. 1. Влизам, настанявам се, разполагам се някъде. Двамина внушителни търговци на яйца — цигани, се бяха намърдали още от заранта в кръчмата на Фиче-то „Последен грош“ — да си наквасят гърлата. А. Каралийчев, ЛС, 32. Взех спален вагон и се намърдах в най-хубавия хотел на „Златните пясъци“. И. Петров, ПР, 115. В една скална пукнатина, където се бях намърдал, за да се предпазя от вятъра, наистина намерих няколко охлюва. Н. Хайтов, ПГ, 97. Виктор се намърдва с пъшкане в коша [на мотора]: — Къде? — В болницата...
НАМЪЛЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; на
мълча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех.
