ХНН, 111. • Обр. На небето, което беше покрито с безчислени звезди, носеха ся един след други тънки, сиви облаци, пред които ясната луна намусено надничаше. В. Друмев, НФ, 73. Луната изгрява над Царевий връх. / Намусено Хрелевий замък стърчи. Ив. Вазов, Съч. II, 181.
НАМУСЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от намусен; намръщеност, смръщеност, навъсеност, свъсеност, начу-мереност, нацупеност. Намусеността на Незнанова и мълчанието на Катя убиваха всяко желание за разговор. Ст. Чилингиров, РК, 194-195. ч
НАМУСОРВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-мусоря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Неодобр. Намусвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАМУСОРВАНЕ ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от намусорвам се; намусване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАМУСОРЯ СЕ. Вж. намусорвам
се.
НАМУСЯ. Вж. намусвам и намусям.
НАМУСЯМ, -яш, несв. (рядко); намуся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намусвам.
НАМУСЯМ СЕ несв. (рядко); намуся се св., непрех. Намусвам се.
НАМУСЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от намусям и от намусям се; намусване.
НАМУЧА СЕ. Вж. намучавам се.
НАМУЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; наму-ча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Муча дълго, много.
НАМУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от намучавам се.
НАМУША.Вж. намушвам.
НАМУШВАМ, -аш, несв.; намуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и обикн. с предл. с и същ. Разг. Намушквам. — Ами ако не направя нито крачка, — заканва му се старият, ако аз ей сега те намуша с нож и замък-на чантата с парите? Сл. Македонски, ЕСЗ, 94. „Наежил се като бик... Такъв кого де срещне — ще го намуши с рогата си!“ М. Марчевски, П, 202. Торлаците намушиха яретр и почнаха да го въртят над жаравата. И. Радичков, ЧП, 78. Гранати мятат срещу него, а той, мизерникът, стреля! С щикове го намушвали, а той все стреля! ВН, 1960, бр. 2860, 2. намушвам се, намуша се страд., възвр. и взаим. Последният и най-новият му рибарски прът е един прът-бастон, в който последователно,.., се на-мушват една в друга все по-тънките и по-тънките части. Д. Калфов, КР, 30. Намутил се с нож и умрял.
мушквам се. Ето ти сега пък ножове насреща ми. Стърчат много двуостри ножове, вървя и ха да се намуша на тях. Ст. Даскалов, БП, 35.
НАМУШВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намушвам и от намушвам се; на-мушкване. В Троян, привечер, бе убита с нож по жесток начин (с 22 намушвания) най-красивата и една от най-добрите ученички в града. Ив. Хаджийски, БДНН I, 48-49.
НАМУШКАМ. Вж. намушквам.
НАМУШКВАМ, -аш, несв.; намушкам, -аш, св., прех. и обикн. с предл. с и същ.
1. Набождам, пробождам с нещо остро някого или нещо, пробождам с мушкане някого или нещо; намушвам, наръгвам. Сбил се жестоко с майстора си, намущкал го с ножа си и го напуснал. П. Михайлов, МП, 26-27. Тъкмо когато се навел над кладенчето и поел първите глътки, те го намушкали с ножовете си и почнали да го секат на парчета. А. Каралийчев, ПД, 42. Миналата година го бяха осъдили, задето бе намушкал сина на хаджи Стойча от Му сина? В. Ге-новска, СГ, 318.
2. Набождам, пробождам с мушкане мнозина или много неща; намушвам, изпонамушк-вам, изпонамушвам. Беззащитните и зле въоръжени абисинци се хвърляха като пантери върху танковете, качваха се горе и отваряха куполите, за да намушкат с ножовете си екипажа. Ив. Мартинов, ДТ, 175. Бикът намушкал овцете. // Набождам, пробождам с мушкане някого или нещо на много места; намушвам, изпонамушквам, изпонамушвам. Лежи старата селска улица, намушкана с колчета и землемерни машини. Ц.Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1.
3. Разг. Мушкам, пъхам нещо някъде; намушвам, напъхвам, навирам1, натиквам1. Валентин намушка в джоба си хляба и сланината. Д. Кисьов, Щ, 257. После заключи вратата, пъхна ключа в джоба на престилката, а престилката намушка в мрежичка-та, която беше понесла. Б. Болгар, Б, 142-
143. Черния пипер, бахара, кимиона и дафиновите листа ги намушках в каймата, както ги е дърво раждало. Тарас, СГ, 11. намушквам се, намушкам се. I. Страд. от намушквам. Не, ние убиваме по-просто всички са навързани, не представя никаква трудност да се намушка цялата тая човешка маса. Г. Бакалов, Избр. пр, 471.
II. Възвр. и взаим. от намушквам в 1 знач. Намушкал се с нож и умрял. НАМУШКВАМ СЕ несв.; намушкам се св., непрех. 1. Обикн. с предл. най следв. същ. Набождам се на нещо остро; намушвам се. Без да искам, се намушках на едно острие на оградата.
2. Разг. Мушкам се, пъхам се някъде; намушвам се, напъхвам се, навирам се, пъхвам се. Намушкал се под кревата и се скрил.
НАМУШВАМ СЕ несв.; намуша се св., не
прех. Разг. Обикн. с предл. най същ. На-
