3. Прен. Който е смрачен, притъмнял от натрупани облаци, дъжд, мъгла; навъсен, свъ-сен, смръщен, начумерен. Полето се белееше навсякъде, а от намръщеното небе се синеха леки снежинки. Кр. Григоров, Н, 83. Ясна, звездна нощ прогони / есенний намръщен ден. К. Христов, Т, 11. Задружно проех-тяват църковните камбани / и светла вест се носи: повтаря я всемощно / разбуденото ехо в намръщени балкани. П. К. Яворов, Съч. I, 17.
НАМРЪЩЕНО нареч. Със сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето, с вид, изразяващ недоволство, неблагоразположе-ние; навъсено, свъсено, смръщено, начумерено, намусено. Намръщено и съсредоточено човекът гледаше в земята. И. Йовков, Разк. I, 166.— Кажи сега, какво ще искаш от нас? — непознатият селянин продължаваше да го поглежда намръщено и някак недоверчиво. Д. Ангелов, ЖС, 555-556. Огнянов слуша всички тия разговори намръщено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. Стефан намръщено запали цигара и не съзна колко много приличаше на брат си. Д. Димов, Т, 226. • Обр. Елка гледаше от леглото си как по планините в далечината падат тъмни дъждовни облаци и намръщено гледат към полето. Елин Пелин, Съч. III, 74. В прахове икона стара тамо / под бедна стрехица намръщено черней. К. Христов, А 1944, 16.
НАМРЪЩЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от намръщен; навъсеност, свъ-сеност, смръщеност, начумереност, намусе-ност. При всичката намръщеност на Юрда-на, обедът беше весел. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. Неговата намръщеност, кой знае защо, подчинените му вземаха като израз на голяма неудовлетворена взискателност.
Н. Антонов, ВОМ, 104. Турна едната си ръка на рамото и я погледна. Видя, че тя е покрита с кръв. Веждите му се събраха като че ли в намръщеност. ПН, 1932, кн. 1, 13. До самий бряг под дъб клонат / събрани са момци смутени. /.. / По всичките лица личи / намръщеност и мрачност само. К. Христов, ПХ (превод), 88.
НАМРЪЩЯ. Вж. намръщвам и на-мръщям.
НАМРЪЩЯМ, -яш, несв. (рядко); намръщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намръщвам.
НАМРЪЩЯМ СЕ несв. (рядко); намръщя се св., непрех. Намръщвам се. Мачухонски мислено виждаше как се намръщя лицето на губернатора и как издумва. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 75. Намръщял се вълкът кръвник / на пачето фъстене. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275.
НАМРЪЩЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от намръщям и от намръщям се; намръщване.
НАМУСВАМ, -аш, несв/, намуся, -иш, мин.св. -их, св., прех. В съчет. с нос, лице. Сбръчквам (нос, лице) в израз на недоволство.
НАМУСВАМ СЕ несв.\ намуся се св., непрех. Придобивам недоволен, сърдит израз на лицето; намръщвам се, смръщвам се, на-въсвам се, свъсвам се, начумервам се, на-цупвам се. Бурното влазяне на чужди човек я стресна и тя извика уплашена, но като позна стария си приятел, тя се намуси и се изправи сърдита. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Велика се намуси, отиде в другата стая и дълго плака. К. Петканов, МЗК, 40. Приближихме се, а мъжът ми се намусил — облак! А. Гуляшки, Л, 91. Винаги, когато ни зърнеше там [в кръчмата], Кючук Али се намусваше и заклатваше глава заплашително. Д. Калфов, Избр. разк., 237. • Обр. Небето се намусва, ситен дъждец зачуква по покривите. К. Константинов, ПЗ, 88.
НАМУСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намусвам се; намръщване, смръщване, навъсване, свъсване, начумерване, нацупва-не. — Забравихте ни, господин Балчев — каза Саво с усмихнато намусване на лицето. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. Незнанова .., погледна Смрикарова накриво и се намуси, Но никой не обърна внимание на нейното намусване. Ст. Чилингиров, РК, 166.
НАМУСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от намуся като прил. Намръщен, смръщен, навъсен, свъсен, начумерен, нацу-пен. От година нещо при него живееше сестра му — една намусена мургава госпожица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 85. Влакът потегли. Димо сложи глава в ъгъла и затвори очи, за да не гледа намусените лица на пътниците. К. Петканов, МЗК, 136. Като фър-ли в същия миг плах поглед към госпожата,.., и забележи нейното недоволно и намусено изражение на лицето, веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Имаше портрети на познати стари моми,.., на намусени или весели хора, на грозни и красиви. М. Кремен, СС, 129. • Обр. В стаята беше почти тъмно: намусеният зимен ден беше замрачил всичко. Г. Райчев, ЗК, 185. Строгите, намусени и почернели покриви на отсрещните къщи се чернееха в небето. Ив. Вазов, Съч. XII, 189.
НАМУСЕНО нареч. Намръщено, смръщено, навъсено, свъсено, начумерено, нацу-пено. Сухата учителка намусено отведе настръхналите от студ деца. Елин Пелин, Съч. II, 19. Снежа мълчеше намусено. Настроението й беше скършено. Л. Галина, Л, 20. Стори му се, че жените го гледат някак враждебно, намусено, дори в доверчивите очички на децата съзря мълчаливо учудване, упрек. А. Гуляшки, СВ, 200. Хрелъо, с пламнало от горчиво презрение лице, изгледа намусено и трима ни. Ст. Чилингиров,
