мувате ли са, като са не кръстите пред обяд? П. Бобеков, БВК (побълг.), 19.
НАМРЪЖДЯ. Вж. намръждвам.
НАМРЪЗВАМ, -аш, несв.; намръзна,
-еш, мин.св. -ах, св., непрех. Намръзвам се. Нощите в Балкана са много студени и той намръзна по ханищата, затуй сега усеща остри бодежи в гърдите. А. Каралийчев, НЗ, 161.
НАМРЪЗВАМ СЕ несв.', намръзна се св., непрех. Мръзна, студувам дълго време, много. Кръстьо не можеше да понася разваления въздух по кръчмите и кафенетата, пък и на войната като че беше се помръзнал, та по цели дни си седеше до печката. Г. Караславов, ОХ I, 393.
НАМРЪЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от намръзвам и от намръзвам се.
НАМРЪЗНА. Вж. намръзвам.
НАМРЪНКАМ СЕ. Вж. намрън-квам се.
НАМРЪНКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-мрънкам се, -аш се, св., непрех. Мрънкам много, насищам се да мрънкам; намънквам се.
НАМРЪЩВАМ, -аш, несв.', намръщя, -иш, мин.св. -их, св., прех. В съчет. с лице, чело, вежди. Мръщя, сбръчквам (лице, чело) или свивам вежди в израз на недоволство; навъсвам, свъсвам, смръщвам, начу-мервам. Сарандовица погледна към негд, намръщи лице и презрително се усмихна. И. Йовков, В АХ, 16. Той намръщи чело и сърдито я изгледа. Идеше му да й викне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 189. Тя виждаше едно — как миг след миг архонтите намръщваха чела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42. — Къде е сега? — Бистра намръщи вежди: — Нали знаеш... Още е в Рим. М. Грубешлиева, ПИУ, 101.
НАМРЪЩВАМ СЕ несв.\ намръщя се св., непрех. 1. Придобивам недоволен, сърдит вид, изразявам недоволство, като свивам вежди или сбръчквам чело, лице; навъсвам се, свъсвам се, смръщвам се, начумервам се, намусвам се, нацупвам се. Той премълча, намръщи се, сбра злъчно устни и изхвуча нещо през нос. Елин Пелин, Съч. II, 146. Като сръбна от содата, тя се намръщи и остави чашата. Ив. Вазов, Съч. XII, 26. При тоя въпрос Мина се намръщва, извива глава отегчено и помолва брат си да напуснат трапезарията. М. Кремен, РЯ, 196. Старците наведоха глави, намръщиха се: домъчня им, че е огорчен учителят. А. Страши-миров, К, 61. // За лице, чело, вежди — свивам се, сбръчквам се в израз на недоволство. Сухото му и черно лице някак се намръщи и безкръвните му тънки устни нервно затрепереха. Елин Пелин, Съч. I, 21. Кол-чо,.., не вдигна очи да погледне баща си. Ала челото му се намръщи и лицето му по-пребледня. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180.
Внезапно челото му се намръщи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 34.
2. Прен. За небе, природа, време — смрачавам се, притъмнявам от натрупани облаци, дъжд, мъгла; навъсвам се, свъсвам се, начумервам се. Странджа ще се намръщи. Слънцето от милост ще замижи, а облаците на ята ще разперят криле над нивите. К. Пет-канов, СВ, 24. Намръщило се беше небето, па се разбъркали ония облаци, като комина у ново вино — да речеш ха, сега ще рукне из улей. М. Георгиев, Избр. разк., 212.
НАМРЪЩВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намръщвам и от намръщвам се; навъсване, свъсване, смръщване, начумер-ване, намусване. Именно тая първа половина от „Молитвата“ се декламира и пее у нас с възторг, без никакво намръщване, без никакво протестуване на чувството на истината, ако не на естетиката — те и двете липсват у нас. Ив. Вазов, Съч. XIII, 90. Молбата за лодката предизвика у Фриш-мут леко намръщване. Д. Димов, Т, 480.
НАМРЪЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от намръщя като прил. 1. За лице, вежди, чело — който е свит в израз на недоволство, гняв, замисленост; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен. Въздъхна младият момък, закри с лакът намръщеното^ си чело. А. Страшимиров, ЕД, 72. Ако и [Йосиф] да беше доста далеч, виждаше се, че лицето му, продълговато и румено, беше невесело, намръщено. Й. Йовков, ЧКГ, 18. В този момент вратата се отвори и тлъс-тапш намръщена физиономия на Анетина-та майка се ококори съкрушително. Хр. Смирненски, Съч. III, 61. // Който изразява недоволство, неблагоразположение; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен. Селяните навеждаха глави пред намръщения му поглед. Кр. Велков, СБ, 23. Тя [Ирина] му [на Димко] кимна с глава почти враждебно,.. Намръщеният му и затворен вид продължаваше да я дразни. Д. Димов, Т, 302. — Добре съм — отговори Голям Боро-ван без особено желание и без да измени намръщеното и недоволно изражение на лицето. Д. Ангелов, ЖС, 79. Той беше едър човек със студени устни и намръщена усмивка. Ат. Наковски, БС, 89.
2. Който има сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах. Ив. Вазов, Съч. XI, 10. Сухият и намръщен човек махна с ръка, като че отпъждаше мухи от лицето си. А. Гуляшки, МТС, 18. Далеч на хоризонта фортовете стояха все тъй мълчаливи. Но там, може би, строгите, намръщени артилеристи се готвят вече за работа. Й. Йовков, Разк. II,
175. Работниците видяха и инженер Меч-ков, който слезе от леката кола с един нисък, намръщен и очилат мъж. Д. Кисьов, Щ, 303-304.
