НАМОЧАМ. Вж. намочвам.
НАМОЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намочам и от намочам се; напикаване, по-пикаване, намочкване, намочване, напик-ване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМОЧВАМ, -аш, несв.; намочам, -аш, св. и (рядко) несв. и намоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напикавам, попикавам; намочквам, напиквам1. намочвам се, намочам се и намоча се страд.
НАМОЧВАМ СЕ несв.; намочам се св. и (рядко) несв. и намоча се св., непрех. Диал. Напикавам се, попикавам се; намочквам се, напиквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский изик, 1899.
НАМОЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намочвам и от намочвам се; напикаване, попикаване, намочкване, намочане, напик-ване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМОЧКАМ. Вж. намочквам.
НАМОЧКВАМ, -аш, несв.; намочкам, -аш, се., прех. Диал. Напикавам, попикавам; намочвам, намочам, напиквам1. намочквам се, намочкам се страд.
НАМОЧКВАМ СЕ несв.; намочкам се св., непрех. Диал. Напикавам се, попикавам се; намочвам се, намочам се, напиквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМОЧКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намочквам и от намочквам се; напикаване, попикаване, намочване, намочане, напикаване1.
НАМРАЗВАМ, -аш, несв.; намразя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обзема ме омраза към някого или към нещо, започвам да мразя някого или нещо; намразявам, възне-навиждам. Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези, които стояха над мене. Г. Райчев, Избр. съч. И, 130. Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази. М. Марчевски, П, 26. Колкото по-хубава е една песен, толкова повече намразвам грозотията в живота. Т. Монов, СЧ, 43. Млад съм аз, ал младост не поена, / ах, па и да поена, не рова / туй, що съм аз веч намразил / и пред тебя с крака погазил. Хр. Ботев, Съч. 1950, 15. „Кога ще билки да свариш / във петък срещу събота, / като във стая увлезеш, / Петкана да си полееш, / тя ще си Стоян намрази.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 49. намразвам се, намразя се страд., възвр. и взаим. Туй, що беше предрекъл баща й, ся случи: тя ся намрази от секого, криеха ся от нея. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 266. Каза му [следователят], че може да си вземе адвокат. Но той [Димо] отказа .. Отказа и на близките си да се застъпват. Намрази се. Л. Петков, ГЦ, 100.
— А всъщност за какво ония двамата се мразят? — запитах аз.. За парче земя изглежда... За какво друго могат да се намразят селяни... П. Вежинов, НС, 69.
НАМРАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намразвам и от намразвам се; нам-разяване, възненавиждане.
НАМРАЗЯ. Вж. намразвам и на-мразявам.
НАМРАЗЯВАМ, -аш, несв.; намразя, -иш, мин.св. -их, св., прех. Намразвам. От ден на ден повече намразява Кузда: не дава да й продумам за него. Ив. Вазов, Р, 14. Горда е душата,.. И когато ламти за чистота и мрази греха, намразява всеки, който я подлага на изкушения. Ем. Станев, А, 73-74. По-млогото от децата, оставени без потребната грижа, намразяват училището и го напущат, без да помислят веке за учение. Ч, 1874, бр. 21, 18. Аз арапи мразя —/ пътя да ги срещна, / пътя намразявам. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 44. намразявам се, намразя се страд., възвр. и взаим. Започвам малко да се намразявам. М. Яворс-ки, ECB, 116.
НАМРАЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намразявам и от намразявам се; намразване.
НАМРЪЖДВАМ, -аш, несв.; намръж-дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. На-мръщвам, начумервам, навъсвам (Н. Геров, РБЯ).
НАМРЪЖДВАМ СЕ несв. ; намръждя се
св., непрех. Диал. Намръщвам се, начумервам се, навъсвам се. На гостенина, поп-Доб-ревий приятел, очите играят, образът му свети от padoeni, а селский поп ся намръж-дил, потъмнял. И. Груев, КН 4 (превод), 48. Той ще се намръжди, ще ти изплюе сума кални думи, за да може да ти оцапа тогова, когото ти си му похвалил. Ил. Блъсков, КУ, 30. Поиска да му придаде еще по един шилинг на седмица. Пил ся намръжди, зач-тото му дойде тяжко. Й. Груев, СП (превод), 38.
НАМРЪЖДВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намръждвам и от намръжд-вам се; намръщване, начумерване, навъсва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМРЪЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд, от намръждя и от намръждя се като прил. Намръщен, начумерен, навъсен. Наместо, думам, в такивато дни [празнични] да срещаме хора весели, засмени, ние виждаме хора намусени, наскърбени, намръждени, като че целий свят им е крив. ВЦ, 1888, кн. 20, 29. „Не показвайте на децата си намръждено и кисело лице, с кротост глядайте да им усвоите сръцето“ — казва един стар мъдрец. А. Начев, (превод), Лет., 1872,150.
НАМРЪЖДЕНО нареч. Диал. Намръщено, начумерено, навъсено. Пъдарът .., му каза намръждено: — Господине, не сра
