2. Разш. Рядко. Телена мрежа, която се поставя на лицето на човек (обикн. пчелар) за предпазване от ухапване и др. Чичо Генко си подсвиркваше с уста и, нахлузил смешен намордник от телена мрежа, гълчеше галено пчеличките, когато го ожилваха по ръцете и премяташе ловко медоносните рамки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 180. Двама от тях [затворниците] шетаха из двора, други пък мелеха брашно до портала, а на устата им бяха сложени телени намордници, за да не ядат житото. ВН, 1958, бр. 2103, 4.
О Турям / туря (турвам / турна) намордник
някому. Кмш. Забранявам някому да говори за нещо, карам го да мълчи.
— Рус. намордник.
НАМОТАВАМ, -аш, "есе.; намотая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Мотая, навивам определено или цялото количество от нещо (обикн. конци, върви и под.) на кълбо или около нещо друго. Те намотаваха на мотовилките преждата или я усукваха на калмукани и тъй помагаха с всичките си сили в работата. Д. Немиров, Б, 215 Изправено пред една въртяжка, която самичка се върти, то [момичето] намотава на нея струпаните накуп върви. Т. Влайков, Пр I, 46. Свекървата беше наумила да тъче три черги. — Предеха, намотаваха кълба, оправяха прежди, режеха стари парцали. Г. Караславов, С, 91. Стрина Колъовица видя как цялата й снага трепна, как дръпна одеялото и го намота на кълбо,., и страшно съмнение прониза сърцето й. И. Петров, HЛ, 67. То беше разплело вече половината горнище и бе намотало конците на цигарена кутия. М. Грубешлиева, ПИУ, 154. Намотах много прежда.
2. Рядко. Завивам, увивам нещо някъде, около нещо друго. Спря, намота хубаво шала около врата си, скри лицето си до носа и пак тръгна. С. Северняк, ИРЕ, 149. намотавам се, намотая се страд. Иглата се изтегля под копчето, намотава се конецът няколко пъти около конците, с които е пришито копчето и се затяга под копчето. Н. Афлатарлиева, ТДО, 61. Върху макара от конци се забождат две телчета,.. На макарата се намотава връв. СбНУ XLIX, 750. намотавам си, намотая си възвр. НАМОТАВАМ СЕ несв.\ намотая се св., непрех. 1. Навивам се, обикн. върху или около нещо. Около вретеното се е намотала всичката прежда. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 418. Кончетата движеха чекръците, дълго въже се намотаваше около мото вилите им, изтегляше из дълбочините тежко, ковано ведро. А. Гуляшки, СВ, 8-9. Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си. Ламар, ГМ, 38.
2. Диал. Неодобр. Напивам се; налянквам се (Н. Геров, РБЯ).
О Намотавам / намотая на пръст някого.
Рядко. Непрекъснато и упорито одумвам някого за нещо, злословя по адрес на някого. Да рече да се отдели, да се прибере на един край с детето? .. Из селото ще се раздрънкат, ще ги намотаят на пръст, какво ли няма да измислят проклетите хора. Г. Караславов, Тат., 99.
НАМОТАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намотавам и от намотавам се. По повърхността на сърдечника се намират специални процепи или езичета, които служат за закрепване на единия край на кинофилма преди намотаването на същия върху филмовата макара. И. Венов и др., К, 22.
НАМОТАМ. Вж. намотвам.
НАМОТАЯ. Вж. намотавам.
НАМОТВАМ, -аш, несв.; намотам, -аш, св., прех. Диал. Намотавам (в 1 знач.). Аз избрах най-хубавата цев, дето мама си на-мотваше преждата, провъртях шест дупки, пъхнах в единия й край пискун от тънка бъзова пръчка, а в другия ръждясало га-зениче с изтърбушено дъно. Кр. Григоров, ОНУ, 95-96. намотвам се, намотам се страд. намотвам си, намотам си възвр.
НАМОТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намотвам и от намотвам се; намотаване.
НАМОТКА ж. 1. Отделна пълна обиколка от прежда, жица, въже и под. около макара, ролка и под.; навивка. В дясната ръка — пикела, — в лявата — намотките на въжето. Който върви пръв от четворката, изнизва бримките, следващият го настига и набира бримките. Бл. Димитрова, Лав., 70. В средата му [на вируса] се намира нуклеиновата киселина (РКН), дълга, спираловидно навита нишка. Тази нишка прави 130 намотки, ограждайки отвътре цилиндър с диаметър 23 ангстрьома. Хр. Одисеев, ТН, 86.
2. Електр. Съвкупността от такива обиколки от изолиран проводник, свързани по определен начин, използувани в електрически устройства за създаване на магнитен поток или на електродвижещо напрежение. Съставяме електрична верига от намотка с 600 навивки, източник на ток и ключ. Физ. VIII кл, 1965, 75. За да се получи по-силно магнитно поле при кръговия проводник, на практика се взема не само един кръгов проводник, а намотка от много навивки. Физ. X кл, 1958, 164. От физиката е известно, че като движим магнит пред електромагнит, в намотката се индуктира ток. К, 1963, кн. 3, 35.
3. Само ед. Рядко. Намотаване, навиване (на прежда, жица, тел и под.). Неговата рационализация за непрекъсната намотка на бобините, вместо на отделни секции, е само пренасяне на опита, който той е усвоил в Унгария. ОФ, 1950, бр. 1750, 4. Намотката на преждата се извършва механизирано.
НАМОЧА. Вж. намочвам.
