НАМОКРЯ. Вж. намокрям и намок-рювам.
НАМОКРЯМ, -яш, несв.\ намокря, -иш, мин.св. -их, св., прех. 1. Правя нещо или някой да стане мокър. Сестрата отново намокря кърпата и я поставя върху главата [на Митка]. П. Спасов, ХлХ, 289. Две светли сълзи се отрониха от очите й и намокриха ръкава на ризата му. П. Льочев, ПБП, 72. Вървим нагоре по Сливница,.., дъждът ни намокри и под езиците,..; питам се: пак ли се върна тая пуста робия да се робува?
Н. Попфилипов, РЛ, 36. Лежеше болен.., без да има най-малко облекчение, нито една капка чиста водица, за да намокри устните си. П. Кисимов, ОА I (превод), 104. Ударило ситна летна роса, / та намокри байрак на планина, / под байрака шарена постилка. Нар. пес., СбВСтТ, 303.
2. Разг. Напикавам, попикавам някого или нещо; подмокрям. — А случи ли се, детето да го [мъжа] намокри, тогава, пази Боже! Сг. Чилингиров, РК, 25. намокрям се, намокря се страд. и възвр. Косата се намокря добре с вода, след което се сипва малко по малко шампоан. Г. Георгиев и др., ФБП, 47. Най-напред семената се намокрят с определено количество вода. Бтн. V и VI кл (превод), 96. Намокрих се и си навих косата. НАМОКРЯМ СЕ несв.\ намокря се св., не-прех. 1. Ставам мокър. Косите на слепите й очи се намокриха, сълзи потекоха по ръката й. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. Той беше натъпкал раницата до самата й шия, а отвън висеше навита на руло голяма вълча кожа, която из пътя толкова се намокри и така му натежа, че .., щеше да я хвърли. Сл. Трънски, Н, 171. Едва се намокри прахът и дъждът спря. К. Петканов, СВ, 51. През водата минал и не са намокрил. По-гов., П. Р. Славейков, БП II, 84.
2. Разг. Напикавам се, попикавам се, подмокрям се. Султана погледна и мъжа си: „Гледай го ти стария вещер, ще се намокри от радост. А секи ли е за въвеждане в къщи, бре!“ Д. Талев, ПК, 154. Колкото пътя [бебетата] ся намокрят, тряба да ся обършат добре. У, 1871, бр. 12, 185-186.
О Намокрих (ще намокря) гащите. Разг.; Намокрих (ще намокря) бечвите <отзад>. Диал. Силно се изплаших (ще се изплаша). — Нема ли некой от вас да попей, бре? Или всички намокрихте бечвите си отзад! Д. Талев, И, 565. Намокрям <си> / намокря <си> гащите. Разг. Напикавам се, попикавам се. Взе той, юнакът му, че си намокри гащите. Майко моя, да видиш, като се раз-пои оная ми ти боя, като го изцапа — от пъпа та до петите! Г. Караславов, Избр. съч. II, 152. Намокрям си / намокря си гърлото. Разг. Пийвам обикн. малко вино или друго алкохолно питие. Кото Караманеца се яви пред избирателната секция червендалест, весел, усмихнат както винаги.
А това означаваше, че добре си е намокрил гърлото. Т. Харманджиев, КВ, 242. Намокрям <си> / намокря <си> очите (окото). Разг. Просълзявам се, заплаквам. Колко сълзи проляха за тях [войниците]. За мене никой няма да си намокри окото. Убиха се да им провождат колети на фронта. А. Каралийчев, НЗ, 35. Очите ми се намокрят. Разг. Просълзявам се, заплаквам. От мъка и злоба очите му се намокриха. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 59. Очите на дядо Атанас се намокриха, а баба Цона наведе вежди и леко изсумтя. Т. Харманджиев, Р, 94.
НАМОКРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намокрям и от намокрям се. Нефтът е разложил мазнината по перата им, която предпазва тялото от намокряне. П. Сла-вински, МСК, 114. Терени с подпочвени води от 4 до 8 м. дълбочина са годни за застрояване, но при тях може да се появи капиляр но намокряне на почвата. К. Груев, ПГ I, 327-328.
НАМОЛВАМ СЕ, -аш се, несв. \ намоля се, -иш се, мин.св. -их се, св., непрех. Моля се дълго време, много, до насита. С ясен поглед обърна тя очите си към иконите и преклони пред них колени .. — Не шеш ся намоли — изгъгна Тулла, като влезе. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 65.
НАМОЛЯ СЕ. Вж. намол вам се.
НАМОМЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. намо-мях се, прич. мин. св. деят. намомял се, -а се, -о се, мн. намомели се, св., непрех. Намо-мувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМОМУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Момувам дълго време, много, до насита. Баща й се съгласи, но както си му е редът, вечерта дълго отклоняваше да даде съгласието си: момата била още малка,.., не се е намомувала, дето се вика, вчера израсна. Кл. Цачев, ГЗ, 28. Клета Минка намомува се барем на бащин гърб. До бащината си смърт тя си беше се мома. Ил. Блъсков, СК, 26. „Дай ми, Боже, ден неделя, / ден неделя, нощ година, / да се ерген наергенува, / да се мома намомува.“ Нар. пес., СбВСт, 213.
НАМОРДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Мрежа от тел или кожени ремъци, която се поставя на муцуната на куче, за да не може да хапе или да яде. В краката му се вреше малко полицейско куче. Животното души с открита муцуна,.. — Момчета — обръща се той към нас, — поправете намордника на щенето — ще ви дам крона за това. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 130-
131. Шаро е известно лоено куче,.. Но стопанинът му винаги го води с намордник. ЛР, 1971, бр. 5, 22. Специализираните магазини за кучешки деликатеси или позлатени намордници са фалирали отдавна. Г. Готев, ПШ, 124.
