ха, та ги беше чул до нам-къде си. Ил. Блъсков, СК, 42. На Гайдата е твърде жал-но да чува таквиз наприятни слухове, че жени са запирали нам-къде си. Г, 1863, бр. 5,
35.
НАМЛАДУВАМ СЕ, -аш се, св., не-прех. Диал. Младувам дълго, до насита.
— От Л. Андрсйчин и др.. Български тълковен речник, 1955.
НАМЛАДЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Настървя се. Посадил ми дядо три лехи цвете, / му ся намладили три мали моми / да му го корнът корен по корен. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 185.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЛАТВАМ, -аш, несв/, намлатя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Млатя някого много, нанасям голям бой на някого, намлатвам се, намлатя се страд, и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЛАТВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намлатвам и от намлатвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЛАТЯ. Вж. намлатвам.
НАМЛИЯ ж. Диал. Откос, купчина от-рязани, окосени растения. До икиндия той окоси ечемика. Погледна наредените нам-лии, .. и се запиля нанякъде. Ст. Марков, ДБ, 215. О косената люцерна се събира .. и се наслагва на намлия, точно под комбайна. НТМ, 1961, кн. 12, 15.
— Ог тур. namlu. — Друга форма: нъмлйя.
НАМНОЖА. Вж. намножавам.
НАМНОЖАВАМ, -аш, несв/, намножа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. О стар. и диал. Увеличавам, умножавам, наспорявам. Видите, .., колко е нужно да знаете как да употребявате всичко, что имате, и с добра икономия да го намножавате. С. Радулов, НД (превод), 37. Лошите жени, виното, играта с карти и измамата намаляват имота и намножават потребите. Лет., 1871, 198. „А ние щем прибавим: Господ да наспори и намножи по всички блъгарски села такива попове и учители като поп Богдана и учителя Добря!“ КН, 1873, 92. Един достоен настойник на пълзливите животни в Париж, който има голяма грижа да намножи и развъди тия животни, .., отгледва много бели мишки. Ч, 1975, кн. 1, 38. намножавам се, намножа се страд.
НАМНОЖАВАМ СЕ несв.; намножа се
св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Увеличавам се, умножавам се. Дойде, .., та се запродава некое парче нива или ливада близо -да них-ната имовина, а дедо Дичо ще рече: .. Те, на, Господ ни наспорил, па се намножаваме, па мислим, нека се найде повечко, па ще до-требва, а? М. Георгиев, Избр. разк., 44. Където погледнеш:...— все бук, .. След малко, обаче, и той е принуден да поотстъпи и да даде мегдан на друг един завоевател: елата... Но тоя неканен гост бързо-бързо се намножава, разтиква буковете, .. пропъжда ги надолу. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. Добри години се случиха, та ситен и едър добитък се намножи, житниците се напълниха, делвите, гърнетата и меховете също. И. Попов, БНО, 6. Изорах черни угаре — / бащини ниви, дядови; / насеях царю, от сичко
— / даде го Господ, роди са, / роди са и намножи са. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 152.
НАМНОЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намножавам и от намножавам се; увеличаване, умножаване. Те [противоречията между хищниците] съществуват и по този начин в природата се осъществява онова равновесие, което осуетява прекомерното намножаване на вредните видове. М. Йосифов, НСН, 63. Нищо не спираше въобще сичките членове да се трудят за намножаване прихода на читалището. Ил. Блъсков, КУ, 9.
НАМОДРЕЯ. Вж. намодрявам. НАМОДРЮВАМ, -аш, несв.; намодря, -иш, мин.св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане модро, синьо; посинвам, насинвам. намодрювам се, намодря се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМОДРЮВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намодрювам и от намодрювам се; по-синване, насинване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМОДРЯ. Вж. намодрювам. НАМОДРЯВАМ, -аш, несв/, намодрея, -ееш, мин.св. намодрях, прич. мин. св. деят. намодрял, -а, -о, мн. намодрели, св., непрех. Диал. Посинявам. Що ти лице намодрело? /
— Дружке су ме целивале, / та ми лице намодрело. Нар. пес., СбНУ XXI, 15.
НАМОДРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намодрявам; посиняване.
НАМОКРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал); намокря, -иш, мин.св. -их, св., прех. Намокрям. Солената морска вода, с която по някой път намокрюваха устните си, възбуждаше повече жадостта им за сладка водица. П. Кисимов, ОА I (превод), 155. на-мокрювам се, намокря се страд. и възвр. Ако би топлотата вътре да е излязла на 20 градуса и искаш да я умалиш,., са намок-рюват чершафи или тънки черги и са простират на въжи помежду скелите. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 59. НАМОКРЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намокря се св., непрех. Намокрям се. Една
вечер шадраванът се поврежда и киното
бива заляно като от истинско наводнение. А част от публиката наистина се намок-рюва като при наводнение. Хр. Бръзицов, НЦ, 326.
НАМОКРЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намокрювам и от намокрю-вам се; намокряне.
— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
