рещият не знае или не си спомня; нам-що, на-що. — Чу ли ти какво са чели от сутра в черква, че бягали хората? — Нам-какво чели, казваха, от диспотия книга, пък хората не рачили да седят, ни да слушат. Г, 1863, бр. 5, 39. И казала: „Миче мари, занес на Трифона сол и парцали да се попревър-же, защото, нам-какво е правил, струвал, изпрерязал се с косера си.“ СбНУ XXIX, 184. На-како щях да купувам, че забравих. А Нам-кво стана с тоа човек.
2. За неопределено посочване на нещо, което е известно на говорещия, но той не намира за нужно да го назове конкретно или се отнася с известно пренебрежение, недоверие към него. — С любов, с нам-какво не се кара само този живот. П.Ю.Тодоров, Събр. пр II, 406. Навежда съображения оттатък друг: врагът / че е прогонен, че отвъд, зад онзи рът, / било .. нам-какво си. П.П. Славейков, КП ч. III, 210-211. Чувам, че там, в запустялата джамия, някои хаирсъзи правели нам-какво си. — И аз чувах, — обади се Босната. Намерили са и нещо, ама не зная на жена ли е или на мома. Ст. Чилингиров, ПЖ, 147. Един ище равенство с гърците, други ище независима йерархия, .., други нам-какво си. Г, 1863, бр. 7, 49.
3. Каквото и да е, независимо какво, безразлично какво. —Лани, кога мина инспекторът оттука, аз .. му казах, че не я пускаме оттука [учителката], ^нам-какво си да стане. Ив. Вазов, Съч. ХХ1Г118.
НАМ-КАКЪВ <СИ>, нам-каква <си^>, нам-какво <си>, мн. иам-какви <си> и НА-КАКЪВ <СИ>, на-каква <си>, на-какво <си>, мн. на-какви <си> неопр. местоим. Диал. 1. Вместо прил. а) За неопределено посочване на признак, който говорещият не знае или не си спомня. Завчера еще ма накараха да броя шест гроша за владиката, че бил българин и че в Цариград трябало пари за други владици и за нам-какви съветници. М. Балабанов, С (побълг.) 63. б) За неопределено посочване на признак, който е известен на говорещия, но той го намира за маловажен, неинтересен или се отнася с пренебрежение, недоверие към него. —И свирнята, и всичкото е до време. Нали ти разправяли', аз спокойствие нямах от сватби, от гощавки и от нам-какви олелии... Б. Терентиев, Б, 16. — Вие уж са считате нам-какви си, но доколкото можах да разбера, работата ви била много проста,.. Старият ни водач искаше да каже с това, че сме биле малко мекошави. 3. Стоянов, ЗБВ I, 206. в) Какъвто и да е, независимо какъв, безразлично какъв. — Не трактори, ами нам-какви дяволии да ни докарат, това ми не трябва мен! Ст. Даскалов, БМ, 5.
2. Вместо същ. Пренебр. Нам-кой. Пишеш ми за нам-какъв си Бокъл-Мокъл, ама аз не ти вярвам. Ал. Константинов, БГ, 16.
НАМ-КОГА <СИ> и НА-КОГА <СИ>
неопр. нареч. 1. За неопределено посочване на време, което говорещият не знае или не си спомня.
2. За неопределено посочване на време, което е известно на говорещия, но той не намира за нужно да го уточни, защото смята това за маловажно или се отнася с известно пренебрежение, недоверие към него.
НАМ-КОЙ <СИ>, нам-коя <си>, нам-кое <си>, мн. нам-кои <си>, вин. нам-кого <си>, дащ. нам-кому <си> (само за лица от м.р.) и НА-КОЙ <СИ>, на-коя <си>, на-кое <си>, мн. на-кои <си>, вин. на-кого <си>, дат. на-кому <си> (само за лица от м.р.), неопр. местоим. Диал. 1. Вместо същ. а) За неопределено посочване на лице, което говорещият не знае или не си спомня. Снощи си легнах, та заспах, / нам-кой си да ме при-дебне, / да ми гривните прибере. Нар. пес.,
б) За неопределено посочване на лице, което е известно на говорещия, но той не иска да го назове конкретно поради пренебрежение, недоверие и др. — Тръгнал съм бил да върша работа за нам-кого си — бърбореше той. А. Страшимиров, ЕД, 33. в) Безразлично кой, който и да е. Ако ще би и нам-кой си [не му се боя]. П.Р. Славейков, БП I,
28.
2. Вместо прил. За неопределено посочване на признак, количество и под., които говорещият не знае или не иска да уточни поради пренебрежение, недоверие към тях. За тази гора, която някога владял един турски бей, водеха спор двете села от нам-кои години. А. Каралийчев, СР, 38.
НАМ-КОЛКО <СИ> и НА-КОЛКО <СИ> неопр. местоим. Диал. 1. За неопределено посочване на количество, което говорещият не знае или не си спомня. Нам-колко си пари дали за нова кола.
2. За неопределено посочване на количество, което е известно на говорещия, но той не иска да го уточни, защото намира това за маловажно или се отнася с известно пренеб-ежение, недоверие към него.
. Безразлично колко, колкото и да. Не се върна син ми да ме отмени — пък трябва пипане, тичане .. По нас сега никому не можеш се примоли, нам-колко да дадеш. П.Ю. Тодоров, И I, 96.
НАМ-КЪДЕ <СИ> и НА-КЪДЕ <СИ>
неопр. нареч. Диал. За неопределено посочване на място, което говорещият не знае или не си спомня. Нам-къде са скрити тия работи.
2. За неопределено посочване на място, което е известно на говорещия, но той не намира за нужно да го назове конкретно или се отнася с известно пренебрежение, недоверие към него. И само я тешаха со измами, / че някоя си нам-къде си уж / детето е прибрала на кърма. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 162. Ненамазаните кола страшно скърца-
