чев, ЗК, 43. Намислих нещо хубавоу но ще ти го кажа после. // Извличам с мислене от паметта си някакво понятие, значение. Намислих една дума за движение. Намислете две четни числа.
3. Измислям (в 3 знач.). Дядо Нистор се сбърка и взе да чисти чибучката, доде да намисли какво да отговори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Усещах, че е късно вече, но не можах да намисля де да пренощувам. ГТ.Р. Славейков, Избр. пр. II, 47. Чуде са Стоян, мае са, / как да си Дунав преплава, /.. / Най-подир Стоян намисли / и си Дунава преплава. Нар. пес., СбВСт, 538.
4. Непрех. Остар. и диал. С предл. за. Сещам се за някого или нещо; спомням си. —Дяконът не може, тогава намислих за eaiua милост. СбНУ I, 73. Едно утро рано, кога беше я огреало сонцето .., намислила за таткоата си кукя, кога йе греело сонцето во пенджерето. Нар. прик., СбНУ, XV,
104. намислям се, намисля се страд. от намисля^ в 1 и 2 знач.
НАМИСЛЯМ СИ несв.', намйсля си св., непрех. и прех. Намислям (във 2 и 4 знач.); на-умявам си. Аз още от по-напред бях си намислила, някой ден през неделята да викам лелинити Генини у нас на госте. Т. Влай-ков, Съч. II, 23. — Те ли те изпратиха? — Не / — каза тя тихо. — Не те! Самичка си намислих! П. Вежинов, НС, 22. Намисли си едно трицифрено число. А Намислих си едно име.
НАМЙСЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намислям и от намислям се.
НАМИСЪЛ, мн. -ели, след числ. -съла, м. Остар. Книж. Замисъл. Ако събитието на престъплението не ся е извършило напълно, туря ся питание в каква степен е приведен в действие злий намисъл. ВП, 121.
НАМИГАМ,, -аш, несв.', намета, -еш, мин. св. наметох, прич. мин. св. деят. намел, прич. мин. страд. наметен, св., прех. Събирам с метене нещо, обикн. разпиляно някъде или в голямо количество. Старицата, щом избие маслото, ще вземе метлата и ще почне да намита попиляното зърно по краищата. А. Каралийчев, ПД, 70. В единия ъгъл на амбулаторията имаше капак за избата, през който от десетилетия са намигнали сметта. РД, 1949, бр. 111,2. // Стесн. За вятър — като духам, събирам, нанасям нещо някъде. Топъл есенен вятър сбираше нападналата шума и я намиташе в апарат-ната стая. А. Каралийчев, ПГ, 61.
2. Диал. Измитам, помитам. Вечерта наметохме хармана, напръскахме го с вода да глътне праха, и затегнахме стожера. Кр. Григоров, ОНУ, 48. Баба вече е слязла от диканята и намита края. Гони с метлата кокошките, пъди ги да не кълват оголеното зърно. А. Каралийчев, ПСIII, 104. нами-там се, намета се страд.
от намитам и от намитам се.
НАМЙТКАМ СЕ, Вж. намитквам се.
НАМЙТКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-мйткам се, -аш се, св., непрех. Разг. Миткам много, до насита; наскитвам се.
НАМЙЧАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Намъквам се, вмъквам се. О ти, ке-сийке българска, / .. / други гладници дойдоха, /.. / под предлог, че род обичат, все пд са близу намичат, / не може и не сколаса / да си завържеш устата. П.Р. Славейков, Избр. пр I, 254-25У
НАМЙШЛЯВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намйсля, -иш, св., прех. Намислям; намислювам. Хоратува ся, че русийска власт намишлява да установи в Русчук ге-нералиний консул. БДн, 1875, бр. 7, 26. на-мишлявам се, намисля се страд.
НАМИШЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намишлявам; намисляне, намислюване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМ-КАК <СИ> и НА-КАК <СИ> не-
опр. нареч. Диал. 1,3а неопределено посочване на начина за извършване на нещо, който е неизвестен, неясен на говорещия. Бре Тодоре, бре гидийо, / нам-как играйш наш-та игра, / застъпи ми кондурчето, / откъсна ми пискулчето. Нар. пес., СбВСт, 183. На-как беше това. СбНУ, XXXIV, 316. Нам-как сторих,..: / изливах котли, наливах, / че ми котлите дръпнаха, / че му [на момчето] кончето подплаших. Нар. пес., СбНУ VI, 82. Н За неопределено посочване на начина за извършване на нешо, което става неволно или без определени и ясни причини; неизвестно защо. Райка в това време бе вляла в градинката да полива .. Ама тъй сладко и милно пееше, че дядо Славчо .., който в това време на-как си се беше заслушал в това пеене, се просълзи. Т. Влайков, Съч.Г 1941, 10. —А пък мен най ми се харесва като напопържам някого — изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина
— олеква ми нам-как на душата. Ал. Константинов, БГ, 138. „— Понесох / по стълба менци и нам-как со тях / на подплес стъйих
— та на двора чак.“ П.П. Славейков, Събр. съч.1, 162. Научих се в град, сега селото на-как ми иде, като наопаки. Ил. Блъсков, Китка, кн. 14, 31.
2. За неопределено посочване на начина за извършване на нещо, който е известен на говорещия, но той не намира за нужно да го назове конкретно, считайки това за маловажно или поради известно недоверие. Навежда съображения оттатък друг: врагът / че е прогонен, че отвъд, зад онзи рът, / било нам-как си. П.П. Славейков, КП ч. III, 210-211.
НАМ-КАКВО <СИ> и НА-КАКВО <СИ> ср. неопр. местоим. Диал. 1. За неопределено посочване на нещо, което гово
НАМИТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ.
