Отгл. същ. от наминавам; отбиване, наоби-каляне.
НАМИНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намина, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Наминавам. Англичани, пътувачи на-минуваха му в дюкяна, та си заръчаха едно-друго. И. Груев, СП (превод) 1 113. Помину-ам, наминуам / край Перуша поседуам. Нар. пес., СбБрМ, 406.
НАМИНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наминувам; наминава-не.
НАМИРАМ, -аш, "есе.; намеря, -иш, мин. св: -их, св., прех. 1. Откривам, виждам, установявам мястото на някого, нещо, поради това, че го търся или съм го загубил. Противоп. губя, изгубвам. Бяхме решили да изпратим нарочно хора да намерят някои от апостолите и да ги поканят да пренесат своята деятелност и между нас. К. Величков, ПРСп. I, 15. Где намираш в планината жени? — То женц сякъде ще намериш, като търсиш. Елин Пелин, Съч. IV, 42. Той тщнешком намери револвера си, стана, тихо отвори вратата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 29. Вървят, разпитват по кръстопътищата, де живее Иречек, най-сетне, сетил се някой, че въпросът е за професор Иречек, казал им де да попитат, попитали и го намират. Ал. Константинов, БГ, 40. Никъде не намерьСх книгата, навярно съм я дал на някого. А Намериха загубения паспорт. Н Неочаквано или случайно попадам някъде на нещо, някого; натъквам се. Въглища не се купуват никога на тон. Домакинята грабва ръждясала кофа и прбз три улици си донася от склада десегИина килограма. Ако случайно намери по пътя паднала бучка, навежда се и грижливо я прибира. М. Грубешлиева, ПП, 32. Мнозина говореха, че Вълчан бил намерил имане. И. Йовков, Ж 1945, 52. Както си вървях вчера, намерих десет лева на улицата. П След настойчиво търсене успявам да доставя, да осигуря нещо потребно, което е труд но достъпно. Знаеше, че намирането на булченско було в тези тежки времена не е работа на Въкрила. Тя сама ще потърси и ще намери було., Г. Караславов, ОХ I, 422. — Трябва да намерим в селото някоя кола. Л. Стоянов, X, 69. През това време аз не мислех за нищо друго, освен за децата си, как да не останат гладни, и като видях, че тя [жена ми] намери хляб и за тях, и за нази, готов бях да работя с нея и за нея, та ако ще би и душата си да изработя. П.Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Имаше прожекции и от девет, но билетите се бяха свършили. За седем също нямаше, но Оля се надяваше, че ще намери на „търси се“. Сл. Македонски, ЕЗС, 107.
2. Разг. Установявам съществуването, наличието на нещо, което не е било известно до момента; откривам* От две години съм легнал, а не мога да намеря цяр за болестта си. А. Каралийчев, НЗ, 165. Какво ли не мислиха и не вярваха изпръво [хората]/ От-веднаж не могли да ся договедят за големите Божи работи, а помалко-малко съгляд-вали, бележили, лучили и намирали, докле проумели всичко, що знаят сега. Лет., 1872, 96. Геолозите намериха близо до Панагюрище медни руди. А Намирам нова закономерност. II В съчет. със същ. като отговор, решение, изходи под. След определени действия, размишления успявам да определя, да измисля или установя това, което се посочва от съществителното; откривам. ЕгНд няколко важни, жизнени за нас въпроси, на които ние, .., ще се помъчим да подирим и намерим ясни и положителни отговори. Г. Кирков, Избр. пр. I, 87. Изведнъж пред него се явил войник със заповед да го следва при Марцел. Архимед отказал да върви, докато не намери решение на своята задача. Матем., 1967, кн. 2, 6. Чернев спря, натисна устни със своя показалец на дясна-та си ръка и се помъчи да намери изход. А. Страшимиров, Съч. I, 193. Тя не можеше да гледа спокойно къщната си работа и все намираше причина да поизлиза до тия, до ония из селото. Елин Пелин, Съч. III, 117. Намирам лице на правоъгълник.
3. Успявам да избера този, това, което е най-подходящо за определена цел, определени потребности или изисквания; подбирам.— Я да те оженим бе, а... — Я се остави, холан! — Не, не, шегата настрана, ожени се наистина, ще ти намерим тука някоя мома. Ал. Константинов, Съч. I, 269. Речта на Яворов този път вървеше по-гладко, макар че той се запъваше от време на време и даже като че ли нарочно се забавяше, за да намери подходящия израз. М. Кремен, РЯ,
82. И не знаеше какво е това, и не можеше да намери думи за молитвата си. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Отец Матей.ги [селяните] гледаше с големи усмихнати очи, подръпваше рядката си, късо подстригана брада и всекиму намираше да каже по нещо. Д. Мар-чевски, ДВ, 10.
4. Заварвам, виждам някого или нещо на някакво място или в някакво определено състояние, положение. Момчето загасваше лампата и си лягаше, а сутрин, като ставаше, намираше господаря си или още на масата, или проснат на пода като труп. Елин Пелин, Съч. III, 148. Боян Тенев се връщаше вкъщи с дълбока бръчка на челото и намираше жена си бледна и отегчена. М. Грубшлиева, ПП, 72. — Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи умислен и нажален. В. Друмев, И, 7. Поп Дочо поздрави ендриашите си, които никога не виждаше в черква, но затуй пък всякога ги намираше в кръчмата. АЛ. Йовков, Ж 1945, 151. Намерих масата сервирана за обед. А Намерих стаята си почистена.
5. В съчет. със същ. като приют, убежище, гостоприемство и под. Получа
