вам някъде за себе си това, което се изразява от съществителното. Когато бил в Браи-ла, Недялко се навъртал край „сиромашка-та“ печатница на дядо Димитър Панич-ков, където хъшовете намирали не само приют, но и храна. Н. Ферманджиев, РХ, 242. Крепостта е била използувана само при неприятелски нападения, и то от околното население, което е намирало в нея сигурно убежище. Ст. Михайлов, БС, 266. Рядко бели хора бяха намирали такова гостоприемство сред туземците. Гр. Уга-ров, ПСЗ, 363. Българите напомнят средновековните евреи, от всъде гнетени и преследвани, намиращи покой и малка една утеха при домаишата камина. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI(2), 43. Бежанците намериха спасение в България.
6. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Установявам някакъв факт, положение, за което става дума в следващото изречение; констатирам. Ходят на Халиловата чешма да пият вода. Докторчето намерило, че водата й била много, лековита. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186-187. —Аз намирам, че зората е no-красива от залеза. Д. Кисьов, Щ, 42. Крайненци мълчаха и го [Манолаки] гледаха, защото мнозина отдавна не бяха го виждали и намираха, че е все тъй пълен, но много остарял. И. Йовков, ЧКГ, 131. //В съчет. със същ. като кусур, недостатък и под. — установявам наличие, съществуване на нещо, което се назовава от съществителното; констатирам. — Още не дошла учителката, преспанци й намериха триста кусури. Проклетия! Д. Талев, ПК, 242.
7. Със сказ. опред., обикн. прил. На мнение съм, преценявам, че някой или нещо притежава или съдържа качество, назовано от прилагателното. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените, които я намериха хубава. Ив. Вазов, Съч. XXII, 178. — Питаш, от какво е тоя белег на челото ми? Слушай, да ти разкажа историята! Може би, ще я намериш интересна. Той е от пушка. Ив. Карановски, Разк. I,
73. Начетените българи, които очакваха напредък чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Ив. Унджиев, ВЛ, 351.
8. Книж. В съчет. с отвл. същ., като израз, приложение, проявление, отражение и др. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Н амирам приложение — прилагам се. Тази стомана, която е по-тънка от цигарена хартия, ще намери най-широко приложение в електропромишлеността. К, 1963, кн. 1, 45. Намирам проявление — проявявам се. Тия странни особености на характера му .. намериха проявление в поведението му още в ранна възраст. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Намирам израз — изразявам се. Демократичните преобразования намериха израз в новите закони.
9. В съчет. със същ. като воля, силаи под. и следв. подч. изреч. със съюз да. Успявам да организирам и проявя качествата си, назовани от съществителното, за да направя, постигна нещо, отбелязано в следв. изр. Беше си внушил, че колкото по-живо си представя всичко, толкова по-леко ще го изживее и толкова повече ще намери сили да го извърши. Ем. Станев, ТВ, 5. Дори моят съсед, санитарният полковник, намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши, високи и тесни, както изисква военният шик. Л. Стоянов, X, 69.
10. В съчет. със същ. време, случай, сгода и подч. изр. със съюз да. Успявам, откривам възможност в подходящ момент да направя това, за което става дума в подчиненото изречение. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените. Й. Йовков, Ж 1945, 127. —Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си под-робно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Велика намери случай да се отплати за обидата, която Ивана й нанесе, като се сравни с нея. К. Петканов, МЗК, 18. На тръгване намери сгода, та пошушна стрини Ванковици: — Не бива я. Т. Влайков, СВ I, 257. // Само св. Разг. В подч. изр. след относит. местоим. Имам, откривам възможност, макар и случайно или безпорядъчно, да извърша действието в главното, основното изречение. -г На тез люде постите са по-много от нашите, затуй ша правят заговезни, когато намерят. Ст. Сивриев, ПВ, 33. Падна ми се да бъда в една сравнително голяма къща в центъра на селото. Настаниха ни в голяма одая, с миндерлъци и долапи в стените. Насядахме, кой където намери. Д. Жотев, ПМИ, 107. Щом на пазара се появиха доставчиците на месо за войската, чорбаджи Тодор се облещи напреде им. Разтича се като луд по селата. Захвана да купува де каквото намери. А. Каралийчев, ТР, 193- Не пропуща да се натруфи с каквото намери. Й. Йовков, Разк. I, 9-10.
11. Разг. За куршум, граната, удар и под. — достигам определена цел; улучвам, уцелвам. Куршумът намери пак бурена. Ив. Вазов, Съч. XXII, 96. Гранатите и шрапнелите не ги намирахр сега, падаха настрана и по-на-далеч. Й. Йовков, Разк. I, 84. И в един момент на невнимание, когато двете дебели ръкавици на Иван се отпускат за една стотна от секундата, турчинът го намира право в лицето с два страшни удара. Л. Стефанова, ВМД, 125. // За писмо, телеграма и под. — стигам до получателя, до адресата си. Той им обади, че е ранен, и адреса си писа, но скоро след това го преместиха в София, та отговорът им [на домашните] трябва да не го е намерил. Г. Караславов, ОХ II, 14. Казах му, че телеграмата със
