от намигам; смигане. Когато брат ми даде знак да спрем и се разтъпчем ... баща ми поиска цигара с бързо и тарикатско намигане. Д. Цончев, М, 158. — Увлечена, тя [дамата] не забелязва нито намиганията, нито гримасите на сестра ми. П. Вежинов, НБК, 348.
НАМЙГВАМ, -аш, несв.\ намигна, -еш, мйн. св. -ах, св., непрех. Намигам веднъж или от време на време; смигвам. Сега Рашко можеше да разкаже на другите момчета. Неприятно беше да гледаш кат те се смушкват, намигват и се присмиват. П. Сгъпов, ГОВ, 45. Още отдалеч латернад-жията сё изкашля по адрес на момичетата и им намигна, — а те бързо затварят портата,.., и се смълчават. М. Кремен, СС,
133. Попът я поглежда и глади дългата си брада, конгресистът се мъчи да й намигне с лявото си око. Хр. Смирненски, Съч. III,
28. Хоро води [Катерина], сас нога потроп-ва, / с нога тропа, сас око намигва. Нар. пес., СбНУ XLIV, 90. намигвам си, намигна си взаим.
НАМИГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намигвам и от намигвам си; смигване. — Вие ли сте ме търсили? — посреща го Киряк и с леко намигване му даде да разбере, че го е познал, но че трябва да се държи строго служебно. — Какво има? П. Славянски, Г13, 239. Разказът му, твърде дълъг и фантастичен, бе съпроводен с намигвания-та на старите моряци и възклицанията „их“ на най-младите. Б. Трайков, ВО, 22. — Тая буца от качамака ли изпадна? — Попита подозрително и с намигвания бай Гьор-ги. Н. Попфилипов, РЛ, 14.
НАМЙГНА. Вж. намигвам, намиг-нуваминамигувам.
НАМЙГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намигна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Намигвам; намигувам. — Галуничке, либов-ниче, / що ма често погледнуваш /.. / с ляво око намигнуваш? Нар. пес., СбВСтТ, 460. намигнувам си, намигна си взаим.
НАМЙГНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намигнувам; намигване, намигуване.
НАМЙГУВАМ, -аш, несв. (диал.); намигна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Намигвам; намигнувам. Сури елен каде брат си, / с предна нога потупува, / с десно око намигува, / ега му се брат досети / да препущи сури елен. Нар. пес., СбНУ III, 16. намигувам си, намигна си взаим.
НАМЙГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намигувам; намигане, намиг-нуване.
V НАМЙЛАМ, -аш, несв.\ намеля, -иш, мин. св. намлях и намелих, прич. мин. св. де-ят. намлял, -а, -о, мн. намлёли и намелил, прич. мин. страд, намлян, -а, -о, мн. намлё-ни, св., прех. Разг. Меля, смилам определено количество, колкото е необходимо или всичко. Занаят не е имало, когото казак да не знае: да навари ракия, да нагласи кола, да намели барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 8. Намляхме царевица за качамак. намилам се, намеля се страд. От едно зърно брашно се не намила. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 183. намилам си, намеля си възвр.
НАМИЛАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от намилам и от намилам се.
НАМИЛВАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Милвам някого много, до насита; на-галвам. — Постой още, не съм те намил-вал. намилвам се страд, и взаим. После си легнаха, намилваха се и тя — изплашена и уморена — заспа веднага. С. Северняк, П, 49.
НАМИЛУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Диал. Милувам се много, до насита; нагалвам се. Зли хора с клевети изскубаха мъжа й от ръце, не беше му се още нагледала и намилувала, хвърлиха го някъде в тъмни зандани и от есенес сама крее и вехне тя като цвете в засуха. П. Тодоров, И II, 20. „Зайди, зайди, тизе ясно слънце, / да замръкне таз руса девокя, / да се Геро с мома нацелува, / нацелува, Геро, намилува.“ Нар. пес., СбВСтТ, 1016.
НАМИЛЯВА МИ СЕ несв.; намилй ми
се св., непрех. Диал. Става ми жал; умиля-вам се, нажалявам се. "Сесро Богдано, Бог-дано, / жа ти са, сесро, помолим, / току ни живи остави, / .. / Богдани са й смилило, / на клето сърце намили. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,
33. Мама Тодори думаше: /.. / разсипа, мами, къщата, /../ И Тодори са нажали, / на клето сърце намили. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 43. •Нар.-поет. Мил <ми>се намилява. "Той тебе, Стано, не ще да земе, / на ще да земе, / на ще да земе сестра ти Яна, /../ И Стани се е жал нажалило, / жал нажалило, мил намилило. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 254.
НАМИНА. Вж. наминавам и намину вам.
НАМИНАВ АМ, -аш, несв.\ намина, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Отивам, спирам или влизам за малко някъде за да видя, да проверя нещо; отбивам се, наобика-лям, заобикалям^. Храним се известно време мълчаливо, по-точно до момента, когато филетата са изконсумирани и момичето наминава, за да разбере какъв ще бъде десертът.Б. Райнов, НН, 369. Той често-честд започна да наминава към общината, за да види дали няма я писмо, я телеграма. К. Караславов, Избр. съч. 373. — Вчера минаха през нашето село дюлгере, .., наминаха у дома, .., нахраних ги, напоих ги, посприка-захме се. Ил. Блъсков, ДБ, 97. „Бояно, мома убава, / намини, либе, намини, / към мойта ладна меана, / да ядем агне печено, / да пием вино чървено!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 249.
НАМИНАВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг.
