реше, ненавикнали да глядат жена да ся намета в правителствените им работи, бяха я намразили много. Д. Войников, КБИ, 109. Друга характеристическа отлика на Авраама беше това, дето той тако-речи никак ся не намешаше в игрите на връстниците си. Й. Груев, СП (превод), 177. Озъбените скали по склоновете, сипеите, голотата и храсталаците се наметат там, дето са били зелени лесове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 24. Смрадливий дъх из устата е въздух, който е влязъл чист в устата, а вътре у тялото ся е размесил със смрадливи вещества. Тия смрадливи вещества ся наметат с въздуха или из въздушните цеви, или из стомаха, или из устата. КН, 1873, кн. 5, 14.
НАМЕШАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намешам и от наме-шам се; намесване1, намесяне1. Който си е скроил и намислил сам себе си да премахне, той лесно може ся измъкна и укри от всяко надглядвание и чуждо наметане. Лет., 1874, 173.
НАМЕЩАВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам; намещам. Това интересно лице имате глава колкото един юмрук и стан висок един артин .., Тъй щото когато кафенето бете пълно и нямаше къде да седне, хаджи Ахил го намещаваше под тандъра. Ив. Вазов, Съч. VI, 162. Право кара Марко манастире; / затекъл е Марко у алтаро, / намещава камик за престоло. Нар. пес., СбНУ XLIII, 119. намещавам се, наместя се страд.
НАМЕЩАВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); наместя се св., непрех. Намествам се, намещам се. — Американски, — издума хаджи Смион, като се помещавате. Ив. Вазов, Съч. VIII, 35.
НАМЕЩАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намещавам и от намещавам се; наместване, намещане.
НАМЕЩАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам; намещавам. Мисляхме, че не щат намери нашите пътеки, .. На по-старите от нашите родители часто пращаха уходи (шпионе) и намещаха по върховете на бърдата стражи. Б. Димитров, Я I (превод), 23. Угарението .. намеща торението. Лет., 1874, 262. Чисто сребро ся доноси от Или-рия, Испания и пр. в неправилни малки късчета и ся продава на марка, .. Златарите изваждат от марката .. сребро, та го на-мещат с толкова мед. С. Веженов, X (превод), 63. намещам се, наместя се страд. НАМЕЩАМ СЕ несв. (остар. и диал.); наместя се св., непрех. Намествам се; намещавам се. В долния кат, .., се намещаха велможите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 162. Там mono-рът се непрестанно вдига и сваля, главите отфръкват, сподирени от горещ чучур кръв, и други глави се намещат на дръвника. Ив. Вазов, Съч. XVI, 100. Стари, похабени и потрошени частици ся отмахват, а на мястото им ся правят и намещат нови. КН, 1873, кн. 5, 3.
НАМЕЩАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намещам и от намещам се; наместване, намещаване. Когато правен зъб връши работа, както го иска физиологията, тогава няма зачто да не си помогнем с такъво намещане на една част от тялото ни. Лет., 1974, 64.
НАМ-ЗАЩО <СИ> и НА-ЗАЩО <СИ> неопр. нареч. Диал. 1. За неопределено посочване на причината, поради която се извършва нещо и която говорещият не знае, не схваща или не си спомня; нам-що, на-що. — Ние и без тоягата ще се разберем.— Като ти се качат на главата, щеш не щеш, ще грабнеш тоягата! — викна някой от дъното на кафенето. —Даскал Сандо едно време с фалагата ни оправяше! Нам-защо вече я забравиха! Д. Марчевски, ДВ, 62.
2. За означаване на допускане, предположение на нещо; като че ли, сякаш.
НАМИБЙЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Мъж от основното население на Намибия, страна в югозападна Африка, където живеят племената банту, Бушмени, хотентоти и др., а също и жители от европейски произход — аф-иканери.
. Гражданин, поданик на Намибия.
НАМИБИ`ЙКА ж. Жена от основното население на Намибия.
НАМИБИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Намибия и до намибиец. Намибийска съпротива. Намибийски проблеми.
НАМЙГАМ, -аш, несв., непрех. 1. Мигам обикн. с едното си око, за да направя знак на някого; смигам. Лена се смееше и му намигаше с оная прелестна женска дяволи-тост, която винаги пленява мъжете. Ем. Манов, ДСР, 305. Той [синът на кмета] не откъсваше погледа си от мене, правеше ми някакви знаци, намигаше ми за нещо, докато накрая баща му го перваше с дървената лъжица през ръцете. К. Калчев, ПИЖ, 54-55. Той [чорбаджията] разглежда полицата минутка-две, намига незабелязано на съседа си и я връща на Отона. Н. Хайтов, ШГ,
129. Моми ми с очи намигат, / невясти с ра-ки ми махат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 190. 2. Прен. Поет. За светещо тяло или светлина — светя с трепкаща светлина, ту намалявам, ту усилвам светлината си. Беше късна полунощ, а там през ъгълчетата на затъмнения с черна хартия прозорец, като сребърно петно намигаше електрическа светлинка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 206. Вече е привечер. Слънцето намига иззад могилите. П. Велков, СДН, 315.
НАМЙГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ.
