заснежено поле. А. Далчев, С, 92. • Обр. Клоните на дърветата едва удържаха белите си наметала. П. Стъпов, ЧОТ, 114. Късно вечерта, когато полето притихна сгушено под тъмното наметало на дъжда, Каменов се върна в палатката си. Кр. Кръстев, К, 171.
2. Покривало за кон; чул. Едноцветните расови коне с никелираните сбруи и с дългите сини наметала,.., стъпваха грациозно и нервно. М. Кремен, РЯ, 66.
НАМЁТВАМ, -аш, несв.; наметна, -еш, мШ. св. -ах, прич. мин. страд, наметнат, св., прех. Намятам1 (в 1, 2 4 и 6 знач.). После [Гергин],., наметваше на изпотения си гръб едно Стояново кожухче .. и излизаше да се разходи край реката. Ем. Манов, ДСР, 484. Щом се мръкнеше, тя [дъщерята] наметваше едно зеленикаво манто, избеляло на раменете. Д. Калфов, Избр. разк., 23. Връху хитона наметвали дълга плащаница. Н. Михайловски, РВИ (превод), 136. • Обр. И Витоииз, и старият Балкан / син плащ на-метват кадифян. К. Христов, ЧБ, 199. на-метвам се, наметна се страд, и възвр. на-метвам си, наметна си възвр. Наметвам си жилетка.
НАМЁТВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наметвам и от наметвам се; намя-тане1.
НАМЁТКА1 ж. 1. Наметало (в 1 знач.). Размахваше [Драгомир] свилената си наметка и гледаше с надуто достойнство към войскарите, за да го поздравят. М. (Емилова, ДСВ, 290. Той [дервишът] беше висок сух мъж на преклонна възраст с дълга бяла наметка и дванадесетоъгълна кожена шапка, нахлупена до веждите. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Непознатият хвана стареца за широкото му пъстро джубе, .. При движението неговата наметка се свлече от раменете. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Централното настоятелство на туристическата организация е одобрило за гор на дреха на туристите една наметка от плат, Що не пропуща влага. Бълг., 1902, бр. 509, 3. • Обр. Хапнахме и се заловихме да стегнем скийге, за да се спуснем: по бялата наметка на планината. П. Стъпов, ЧОТ, 117.
НАМЕТКА2 ж. При плетене — премя-тане на конеца върху иглата, без да се изп-лита, с което се увеличава броят на бримките; намятане. Противоп. свивка/
НАМЁТКА3 ж. Диал. Бурен от семейство грапаволистни с големи заострени мъхт нати листа и моравочервени гроздовидни съцветия, който расте по бунища и пущинаци; лепка, нахутка, шапово биле.
Т Рт Т. Данчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАМЁТНА. Вж. намятам1, намет-ваминаметнувам.
ник; натуран, натурник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЁТНИЦА ж. Диал. Натрапница, натурана, натурница. Сапаши ми корав по-йес / превърджи ми бяли ръки; / .. / Та ма води при майка си. / Да не рече твойе майка: / налСетнице, натурнице, / сама си са наметнала, / наметнала, натурнала. Нар. пес., СбАИ, 13.
НАМЁТНУВАМ, -ёш, несв. (остар. и диал.); намётна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, намётнат, св., прех. Намятам1, наметвам. наметнувам се, наметна се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЁТНУВАНЕ, лш. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наметнувам и от наметнувам се; намятане1, наметване.
НАМЕТУЛКА ж. Остар. Наметка1. Тя му наметна тънка шемизетка (женска намету лка на гърдите). Н. Бончев, ТБ (превод), 17.
НАМЕТЪК, мн. няма, м. Испгор. Данък, събиран в натура от крепостните селяни в средновековната българска държава. — : Колко дан се пада да платят Ряховските българи? — попита боляринът .. — Аз съм дошел да получа наметъка. Двесте стомни вино, петстотин крини жито и тридесет качета мед. А. Каралийчев, ПГ, 98. — Защо тогава не погостите мене и моите хусари ..? Нито на подводи ще ви изкарваме добитъка и колата, нито ще белеусим на рабош колко жито, вино и мед в наметък дължите. Ст. Загорчинов, ДП, 81.
HAME4TÀBAM СЕ, -аш се, несв. ; на-мечтая ce, -àein се, мин. св. -ах се, св., неп-рех. Разг. Мечтая много, до насита. Като се насладих от изгледа на шумящата река и се намечтах под песента й, аз се повърнах назад. Ив. Вазов, Съч. XVlI, 128. — По-бързо! По-бързо! — извика зад него главният готвач, след като го беше наблюдавал известно време. — Да не мислиш, че горе хората ще чакат, докато ти се намечтаеш? Ал. Бабек, МЕ, 134.
^ НАМЕЧТАя СЕ. Вж. намечтавам се.
НАМЕША ж. Остар. и диал. Намеса; мещавина. Каква намеша имаш ти в тая работа? Н. Геров, РБЯ III, 190.
— От Н. Герову Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЁША. Вж. намешам.
НАМЕШАМ, -аш, несв.; намёша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Намесвам1, намесям1 (Н. Геров, РБЯ). намешам се, намеша се страд.
НАМЁШАМ СЕ несв. ; намёша се св., неп-рех. Остар. и диал. Намесвам се, намесям се. Много пъти и слабий и недостойний Петър предаваше ся да ся владее от властолюбивата си съпруга, та затова бълга-
НАМЁТНИК, мн. -ци, м. Диал. Натрап-
