НАМЕРА, мн. няма, ж. Диал. 1. Намяра.
— Не му искам нито сметката, нито номерата! .. Още утре ще напуснеш, чу ли? Г. Караславов, Избр. съч. V, 219. • Нар.-поет. Намеранамеря. Нищо ми стрета не ст-рети,/не си намера намери, / тук [току] ст-рети клети чифути. Нар. пес., СбБрМ, 33-
34.
2. В конструкция: Да ти се не види <дано> и + същ., + и намерата. Разг. Грубо. Употребява се като клетва за изразяване на остро несъгласие или възмущение по отношение на някакъв факт, посочен от съществителното. — Да си пребием инспектора! Къде го има това? .. Да му се не види и училището дано, и намерата. Ст. Даскалов, ПЯ, 114. — Да им се не видят и францушките имена, и намерата! Объркват човека само! Чудомир, Избр. пр., 46.
НАМЁРВАМ, -аш, „есе. (остар. и диал.); намеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намирвам, намярвам. Ние .. не намерва-ме нищо осъдително във взетото си решение. П.Р. Славейков, Избр. пр. II, 87. Той [Цани Гинчев], освен дето редактираше списанието “Труд", намерваше и в най-голямото си утеснение време за научни занятия. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. "Какви намерваш радости в онази глухота? Ст. Михайловски, Съч. I, 3. Епикурейската школа също тъй намервала в Рим много последователи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 316. Що си [поп Лазар] невеста оставя, / Кокво й мана намерва, / дали не съм му донела, / донела и докарала / камила тежко имане? Нар. пес., СбВСтТ, 346. намервам се, намеря се страд.
НАМЕРВАМ СЕ, -аш се, несв.у непрех. Остар. Книж. Възнамерявам; намерявам. Те, евреите, каза, се намерваха да си строят синагога, нова, дето да замести старата, че бе овехтяла съвсем. Вл. Свинтила, СЗЗ, 382. Анани много се почуди, че не са поканили Захарий [Зограф], и така се разгневи, че отпърво се намерваше да им върне писмото като непристойно за самоковската слава, която бе Захарий. Вл. СВинтила, СЗЗ, 408.
— От рус. намереваться.
НАМЁРВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намервам и от намервам се; намиране, намирване, намярване.
НАМЁРВАНЕ2 ср. Остар. КтЫ. Отгл. същ. от намервам се; възнамеряване, намеряване.
НАМЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Само като сказ, опред. с гл. съм и подч. изр. със съюз да. Който има намерение, готовност да направи нещо, означено в подчиненото изречение. Ние сме намерени да разкажеме тука накратко за ония степени, чрез които е преминало духовенството. С, 1872, бр. 34, 270.
— От рус. намеренный.
НАМЕРЁНИЕ, мн. -ия, ср. Определено желание, замисъл или план за нещо, което следва да се извърши. За да се изяснят намеренията на българите, в лагера на Ма-марчев бил изпратен майор Крилов. Н. Ферманджиев, Ра, 18. От собствените си грешки изпадам в отчаяние и честно си ги признавам. Нямам никакво намерение да се прикривам. Ив. Остриков, СБ, 61. — И с какво се занимавате, Маша? — С намерения .. — Искам да започна работа като чер то-жничка, за да уча задочно. С. Северняк, П, 256. Достойните ученици на великите апостоли стояле твърдо, претърпяле мъченията юнашки и не отказале са от своите намерения. КМБП, 61. Имам намерение да пътувам в провинцията.
НАМЕРКИ нареч. Диал. Напосоки, наслуки, както дойде. Остана самичък насред пътя, не знае къде да се дене. Тръгна той намерки, дано работа намери. П. Тодоров, И II, 31. С разперени ръце [Доца] оправи намерки забрадката си и претегли с очи Димитър зад високите лози. Цв. Минков, М3,
81. —Лежи, че той кара намерки, не гледа къде стреля. Т. Харманджиев, КЕД, 185.
НАМЕРЯ. Вж. намирам, намервам, намирваминамярвам.
НАМЁРЯ СЕ. Вж. намирамее.
НАМЕРЯВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Възнамерявам; намервам се. Бихме препоръчали и на другите театри, ..
— да се снабдят с граматиката на проф. Л. Андрейчин, .. — и да се снабдяват с всички речници, които Българската академия на науките намерява да издаде — тълковни, етимологически, речник на синонимите. Н. Лйлиев, Съч. III, 284. Той няма щастието да дочака безусловната капитулация, която намеряваше да наложи на своите противници. Б, 1927, кн. 2, 60.
— От рус. намереваться.
НАМЕРЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от намерявам; възнамеряване, намерване*.
НАМЕСА ж. Включване, участие в нещо (обикн. с цел да се окаже въздействие, помощ и др.); вмешателство, намесване. Противоп. ненамеса. Често намесата на женското сърце в едно мъчно предприятие прави повече, отколкото сто мъжки ума. Ив. Вазов, Съч. XX, 32. Грешката на либералите бе, че не предвидяха именно намесата на Русия. До последния момент те не допускаха, че Русия ще разреши на княза да унищожи една конституция, дадена от нея. С. Радев, ССБ I, 272. Той [екзархът] не е имал и няма намеса в политическия въпрос на българете. НБ, 1876, 114. Причина за намеса намери и татарският княз Но-гай, който и не са забави да нападне Бълга
