2. Мачкам докрай някого или нещо много или силно. Брат ми беше изстинал и трябваше да го намачкам по врата. А Намачках панталоните си. намачквам се, намачкам се страд, и възвр. Намачках се в колата, трябва да си изгладя полата. НАМАЧКВАМ СЕ "есе.; намачкам се св., непрех. За дреха, плат и под. — ставам на гънки, чупки; измачквам се, омачквам се, смачквам се. Дрехите са се намачкали в куфара. А Копринената ми блуза се е намачкала под полата.
НАМАЧКВАМ2, -аш, несв.\ намачкам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Нацапвам, на-мацвам, изцапвам. Тоя вестник е до такава степен гнуснав, щото ние са боиме да не намачкаме ръцете си и оставяме го настрана. С, 1872, бр. 44, 348. Царот каза на алайки-те, кога ке си легнет керка му, да намачка-ат катран по скалата, без да знает тая. Нар. прик., СбНУ XIX, 122. Одвай [едва] Марко тоа дочекало, / та ми зело една Рогозина, / я намачка смола и катрана, / я завитка млада Ангелина, / я запали и ми я из-горе. Нар. пес., СбНУ XXIX, 103. намачквам се, намачкам се страд, и възвр.
НАМАЧКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ намачкам се, — аш се, св., непрех. Жарг. На-хранвам се; накльопвам се.
НАМАЧКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намачквам1 и от намачквам се.
НАМАЧКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намачквам2 и от намачквам се; на-цапване, намацване, изцапване.
НАМДАРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Прославен, известен състезател, борец. Та ми се прочу, Продане, / по сата земя околиа; / .. / на борение борба-джия, / на каменот намдарджиа, / на скоКа-ние надскокува. Нар. пес., СбБрМ, 11.
— От тур. namdar 'знаменит, известен'.
HAM-ДЕ (СИ) и HA-ДЕ СИ неопр. на-реч. Диал. Нам-къде. Какво е правил Руси у дома им, кога го е имало баща му, какво е тупал майка си, сичко това ако речем да описваме, трябало би да продължим приказката си до нам-де си. Ил. Блъсков, ПБ I,
32.
НАМЕК, мн. -ци, след. числ. -ка, м.
1. Дума или израз, с който се изказва нещо непряко, със заобикалки; загатване, намек-ване. Свекървата не пропущаше случай да не й заговори за деца и всяка нейна дума или намек пробождаше като нож сърцето на младата жена. Д. Талев, ПК, 165. — Ти си почнал с измекярство. Кръчмарят я погледна изумен и скандализиран. Намекът за миналото му го накара да почервенее от гняв. Д. Димов, Т, 266-267. Когато заговорваше с хората, струваше й се, че зад всяка тяхна дума се крие ядовит намек за позора й. Г. Райчев, Избр. съч. И, 159-160. — Следва да ти кажа, че дори от страна на едного
— .. — бяха направени обидни намеци, че съм бил под твое влияние. Б. Райнов, ГН,
174.
2. Прен. Следа, признак за нещо или слабо доловимо подобие на нещо. Чак сега забелязах на гърчавото му лице нещо като далечен намек на усмивка и ми се видя по-мил човек [моят бивш учител]. Г. Краев, СК, 43. Но повечето от островите изглеждат съвсем пусти и необитаеми — .. — никаква земя, никакви градини, нито най-далечен намек, че някога тук е цъфтяла богата древна култура. П. Вежинов, ДМ, 9. Нещо обезпокоително ме очакваше. Но какво? Дали навън се носеше подранил, тревожен намек за близка пролет или по-скоро вътре в мене, в кръвта ми? Бл. Димитрова, ПКС, 52. В нея [ударничката Федотова], .., човек не забелязва и най-слаб намек на самохвалс-тво. Н. Фурнаджиев, МП, 62.
— От рус. намек.
НАМЕКВАМ1, -аш, несв. \ намекна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, намекнат, св., непрех. Правя намек, говоря с намеци; загатвам, подмятам. — Ти вчера забрави да се разпишеш? Чичо Боян ми намеква, че вчера съм пропуснала да го посетя. Ст. Христозова, ДТСВ, 23. Вървеше подире й като сянка и с жестоко злорадство й намекваше за нейното бездетство. И. Петров, НЛ, 161. Парите не стигат, но за ракия има, нали?
— каза той многозначително и всички го разбраха за какво намеква. Д. Кисьов, Щ,
198. Командирът неловко замълча. Какво повече можеше да му каже? Беше ли възмо-жно да му намекне, че по сърце него послег ден би оставил на позицията? П. Вежинов, НС, 59.
НАМЕКВАМ2, -аш, несв.\ намекна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Омеквам. Кога ся хвърли семето във влажна и топла земя, ядката намеква, пуква ся и кълното из-лязва от нея. Ц. Гинчев, УЗ, 47.
НАМЁКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намеквам1; намек.
НАМЁКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от намеквам2; омекване.
НАМЕКНА1. Вж. намеквам1.
НАМЁКНА2. Вж. н а м е к в а м 2.
НАМЁЛВАМ, -аш, несв.\ намеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Намилам. на-мелвам се, намеля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЁЛВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от намелвам и от намелвам се; намилане.
НАМЁЛЯ. Вж. намелвам и намилам.
НАМЕР м. Остар. Намерение. Добров-ски бил дошъл в Цариград с намер да моли уйка си да го поддържа да довърши в Атина. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 308.
